покояват. Д. Талев, ЖС, 319. Из една от улиците .. кучетата надигаха силна врява.
Н. Попфилипов, БД, 6. // В съчет. със същ. глас. Повишавам гласа си, започвам да го* воря по-високо, по-силно. — Що ми се пречкаш, кмете! — започна той, но тоз час надигна гласа си и завика. — Ей! Аз турям тоз калпак на глдвата си, не ти! Какво се заядат с мене? И. Йовков, ЧКГ, 163-164. Мърмори що мърмори тихичко, па надигне по-високо глас, за да го чуе Раздолецът. Кр. Григоров, Н, 124. — То по стените работниците пишат. Това не са ония... — Ти с тях много да си нямаш работа! — надигна назидателно глас чичото. М. Грубешли-ева, ПИУ, 27.
7. Обикн. несв., непрех. Разг. Започвам да говоря по-силно, по-високо, повишавам глас. Избухнах: — Слушай. Теб не са те поставили да се подиграваш с посетителите. Гюро трясна по масата: — Не надигай, не надигай. Я се дръж културно! В. Цонев, HBЛ, 32. Всички млъкваха, а той вземаше да надига високо, като че държеше реч: — Погледнете надолу — .. — имам над сто сливови дръвчета. Кр. Григоров, Н, 212. надигам се, надигна се страд.
НАДИГА МЕ несв., непрех. Със следв. изр. със съюз да. Диал. Обхваща ме желание, приисква ми се да направя това, за което става дума в следващото изречение; надува ме, напира ме, напушва ме, напъва ме. Силна възбуда закипя в душата му. Надигна го по едно време да грабне листа, да изругае Прангата. Т. Влайков, Съч. III, 251. Момичето изважда с кутела вода, налива съдовете и тръгва си... Извръщам се.. Надига ме да го стигна и да го попитам. Т. Влайков, Пр1, 325.
НАДИГАМ СЕ несв. \ надйгна се св., непрех. 1. Движа се, придвижвам се, премествам се в посока нагоре; вдигам се, издигам се. Привечер се надигаха бели облаци, нареждаха се като приказни планини и тръгваха към Странджа. К. Петканов, БД, 218. Ведрото небе още светлееше,.., ала от пълните с вода трапища, от сенчестите долища се надигаше синкава, хлад на вечерна мъгла. Д. Талев, ЖС, 8. Изтокът бледнееше и над развълнуваното море се надигаше лека пара като над прясна угар. Д. Добревски, БКН, 34-35. Татък, на края на небото, се надигна закъснялата месечина. П. Тодоров, И 1,94.
2. За човек или животно — от свито, легнало или седнало положение ставам, изправям се изцяло, напълно или отчасти, до известна степен; повдигам се, привдигам се, издигам се. Файтонджията шибаше конете,.. Пътникът недоволен ръмжеше на седалката и отвреме-навреме се надигаше да види бягат ли конете. Д. Добревски, БКН, 41. Слав се надигна бавно и седна в леглото, вдълбано в сухото и шумящо сено. Д. Фу-чеджиев, Р, 90. После сяда и ни казва, че имаме думата.. Бай Драго се надига. Чувам го да казва,..: — Се някой трябва да поведе хорото. К. Калчев, ДНГ, 49-50. Като се наситех на сладкото нощно бдение пред Сла-дункини, аз се надигах из оснежения сякаш от лунна светлина бурен и тръгвах към реката. Ил. Волен, МДС, 14. // Премествам тялото си нагоре, увеличавам височината си, като се изпъвам и заставам на пръсти или се подпирам, захващам се с ръце; повдигам се. Бързо вземам самобръсначката си.. Сапунисвам се и се надигам на пръсти, защото огледлото е високо. К. Калчев, ДНГ,
15. Някой път се надига на пръсти, за да стане сякаш по-висок. Т. Влайков, Пр I, 279. Искаше да го целуне, но трябваше да се надигне на пръсти, защото едва достигаше до раменете му. Ст. Поптонев, НСС, 226.
3. Раста, увеличавам се в посока нагоре, увеличавам големината, обема си и горната ми част, повърхността ми се вдига, придвижва се нагоре; издигам се. Кафето ври в тенекиеното джезве. Ври, надига се. Д. Талев, И, 434. Иде буря: потъмнелите води стра-хотно се надигат. Мл. Исаев, ТП, 12. Когато рукнат дъждовете, тя [жълтата река] се надига и нейните поройни води помитат стената покрай бреговете и давят хората, нивите и градините ни. А. Каралийчев, ТР, 146. Млякото се надига. Д Хлябът се надигна. // За мехур, подутина и под. — появявам се и раста, увеличавам се. Погледна ръката си. Тя го болеше и там, където беше капал восъкът от свещта, се бяха надигнали червени мехурчета. Д. Кисьов, Щ, 443.
4. За планина, връх, дърво, сграда и др. — имам голяма височина, изправям се нависоко; издигам се, извисявам се. Много високо в самите облаци проблясваха сребърните крила на орлите. Рилските върхове се надигаха, окъпани в светлина. А. Каралийчев, ПД, 83. Зад голия рът край село .. се надигаха планинските хребети, затрупани със сняг, като безкрайни копи памук. П. Бобев, ГЕ, 18.
5. Прен. За звук, шум, глас, мелодия — засилвам се, започвам да се чувам по-силно, по-добре, по-ясно. Неочаквано откъм края на селото се зачу шум. Надигнаисе, порасна и като буря нахлу в селото. Й. Йовков, СЛ, 91. Шумът от хорото все повече се надигаше — ставаше широк, ясен. Ил. Волев, МДС, 125. Първите звукове на песента се извиишват и надигат — да могат, сякаш, да се чуят много надалеч. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 7. — Урааа — надигна се вик откъм въстаническите окопи. Д. Талев, И, 550. Когато слязоха долу, от улицата, по която се излизаше на шосето за Драма, се надигна врява и оживление. Чуха се викове. Д. Димов, Т, 643.
6. За буря, вихрушка и под. -т- зараждам се, появявам се, започвам и постепенно нараствам; разразявам се, извивам се.
