НАДЗЪРНУВАНЕ ср. Оспгар. и диал. Отгл. същ. от надзърнувам; надзърване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДЗЪРТАМ, -аш, несв., непрех. Гледам, поглеждам, обикн. над, през или иззад нещо, за кратко време, скришом и с любопитство; надничам. Съседските жени, изплашени от онова, което имаше да стане пред очите им, надзъртаха през плетищата и оградите. Д. Ангелов, ЖС, 570. Мнозина от тях седяха в стаите си .. и от време на време надзъртаха на улицата иззад вдигнатите краища на пердетата. Ем. Ма-нов, ДСР, 8. Любопитни глави почнаха да надзъртат иззад оградата. Елин Пелин, Съч. III, 60. Спираха се мнозина пред портите, надзъртаха и вътре да видят що става в Немтуровата къща. Д. Талев, ПК, 237. Все по-често надзърташе през рамото ми в тетрадката. Бл. Димитрова, ПКС, 155. • Обр. Братът и сестрата излязоха от храма и приседнаха на една напечена от слънцето каменна столица в притвора. През подпорите на притвора надзърташе слънцето. Ст. Загорчинов, ДП, 281. Измежду върбето покрай реката надзъртат само върховете на високите му извити стрехи. Т. Влайков, Пр I, 143. Слизаха по тясна пътечка, която се спускаше нейде между високите храсталаци. Зад тях надзъртаха някакви стари кошари. Л. Стоянов, Б, 180. надзърта се безл. Чрез нейните [на жената] преживявания се надзърта в интимния живот на Йохан. Христом. VIII кл, 45.
НАДЗЪРТАНЕ ср. Отгл. същ. от надзъртам; надничаме. Надзъртане през ключалката.
НАДИ. Вж. над.
НАДИВЯ СЕ. Вж над ивявам се.
НАДИВЯВАМ СЕ, -аш се, несв. \ надивя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Дивя се на някого или на нещо много, във висока степен или до насита; начудвам се. Не можеха да се начудят и надивят на мъжкия строг и див вид, който беше придобила физиономията на Вълкана. Ив. Вазов, Съч. VII, 79. Който иска да се надиви на изгледи от Монблан, той трябва да си даде малко зор — да се качи на неговия връх. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 45.
НАДИГАМ, -аш, несв.\ надйгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надйгнат, св., прех. 1. Вдигам малко, на неголяма височина, обикн. нещо тежко; повдигам. Надигам куфара да го кача на трамвая, а кондукто-рът не дава. Чудомир, Избр. пр, 188. Раз-плакана жена надига своя мъничък син да яхне един войнишки кон. А. Каралийчев, ПГ, 178. Раницата изглеждаше доста тежка, та новодошлият постоянно я надигаше с дясната си ръка. М. Марчевски, ТС, 56. Петканов надигна тежкия капак, отмести го и бързо се спусна в тъмното мазе. К. Калчев, ЖП, 408. // Вдигам някакъв съд (чаша, бутилка и под.) към устата си, за да пия. Докато другите пееха, Калудов слушаше и надигаше чашката с червеното вино. К. Колев, М, 129. Единият от вестоносците откача бъклицата и още там .. я надига с одобрителните викове на хората. И. Петров, ЛСГ, 23. Токмакчията се поозърна още веднъж и надигна шишето. И. Йовков, ПК, 152. Тя надигна чашата и я пресуши до дъното. К. Калчев, ДНГ, 80.
2. Като вдигам нещо, насочвам го обикн. напред и нагоре по начин; повдигам, подходящ за използване в работа, в действие. Демир .. надигаше кларнето и почваше да го надува. А. Каралийчев, СР, 26. Тук работят селяни: .. — стотици тъмни човешки образи надигат кирките. 3. Сребров, Избр. разк., 227. Надигна Ваню пушката и -ча-ат! — / с едно помръдване на пръста / света Мария мигом развенча и прашното кандило пръсна. Хр. Радевски, П, 37.
3. От наведено, отпуснато положение вдигам, изправям нагоре (глава, ръце и др.); повдигам. Противоп. отпускам. Пътната врата изскърцва. Бенко надига глава и вижда как през двора крачи мъж. Ал. Бабек, МЕ, 16. Двете големи и рошави кучета .. приятно дремят.. И при най-слаб шум те изправят уши, надигат глава и заръмжа-ват. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 2. Старият свещеник^надигна замислените си и тъгуващи очи. И. Йовков, Ж 1945, 258. Предизвикателно надига рамо: /—Да бъдеш конспи-ратор, разбери, / не е за всекиго! Бл. Димитрова, Л, 58.
4. Вземам, вдигам и нося, понасям, обикн. нещо тежко, голямо. Баба Съба, врачката, беше надигнала един сомун хляб колкото шиник и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. М. Георгиев, Избр.
азк., 89. По едно време по улиците се зада-
оха близки на задържаните,.., надигали постилки и завивки, сахани,.., котлета с ядене и всички бързат към затвора. Д. Талев, И, 94-95.
5. Правя, ставам причина нещо да се зароди, да възникне или да расте, да се увеличава в посока нагоре. Вятърът заревал и надигнал огромни вълни, черни като смола. П. Бобев, ГЕ, 34. Той започна да припенва чорбата, която надигна жълта пяна. Ем. Станев, ИК I и II, 173. Доеше козите, козелът стоеше до него и наблюдаваше как млякото се бие в бакъра и надига бяла шапка от пяна. Й. Радичков, СР, 39.
6. В съчет. със същ. като вик, вряваи под. Извършвам, осъществявам действието, означено със съществителното. Тя [невестата] стоеше затворена в една от стаите .. с тежък венец на главата и плачеше толкова много, че шумната дружина девойчета .. непрестанно надигаха викове,.., за да я ус
