НАДЗЙРВАМ, -аш, несв., прех. и не-прех. Оспгар. Надзиравам; надзирам2. Ита-лийското правителство .. съставило една комисия, която .. да предуготовлява военните потребности на тази войска и да надзирва връху разните им работи. Дун., 1866, бр. 71, 2. надзирвам се страд.
НАДЗЙРВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от надзирвам и от надзирвам се; надзирава-ие, надзиране2.
НАДЗОР м. 1. Наблюдение, следене, обикн. за контрол върху състоянието на някого или нещо, върху извършването, изпълнението на нещо. Синовете и снахите на Герака, под главния негов надзор, гледаха къщата и вършеха полската работа. Елин Йелин, Съч. III, 10. Цонка приличаше досущ на палава и луда ученичка, избегнала надзора на учителката си. Ив. Вазов, Съч. XXVI, о1. Дунавът .. биде поставен от Парижкия конгрес (1856) под надзора на една европейска комисия. С. Радев, ССБ I, 233-234. Уставът предвижда .. и една върховна институция, наречена комисия, която .. ще упражнява надзор върху работата на централния комитет. Ив. Унджиев, ВЛ, 262. Медицински надзор. Прокурорски надзор. Съдебен надзор. Банков надзор. Преглед по реда на надзора.
2. Прен. Ново. Разг. Надзорен орган, надзорен съвет. От надзора са внесли предложение във финансовото министерство за намаляване и на двете ставки [данъчни]. 24 часа, 1998, бр. 138, 11.
НАДЗОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до надзор, който осъществява надзор; надзирателски, надзирателей. Жена му .. влизаше и излизаше .. и фърляше надзорни погледи върху уреда в салона и извън него. Ив. Вазов, Съч. XII, 35-36. Заплатата .. се определя от надзорния съвет на агенцията [АП]. ДТ, 1998, бр. 37, 6. Това е напълно незаконосъобразно събрание на надзорния съвет, защото въобще [председателят] не бил уведомен. 24 часа, 1998, бр. 138, 11. Предвижда се БНБ да бъде надзорен орган, който да осъществява надзор Над банките.
НАДЗОРНИК, мн. -ци, м. 1. Надзирател. Ако се донася нещо на затворника, то се предава на надзорника, който ще го прегледа и тогава му се дава. Ив. Докторов, ЗД, 1:23. Дойде тържественият час на вечерята. Всички ядяха своето безконечно меню така внимателно и прецизно, сякаш над главата им стоеше невидим надзорник. П. Вежйнов, ДВ, 37. Господин Раковски преди две години беше там надзорник на българския пансион,.., вместо баща ни беше. Ст. Дичев, ВС I, 137.
2. Спец. Служебно лице в телефонни и телеграфни служби, което следи за състоянието и извършва поправки на съответните линии, апарати и съоръжения. Приносителят ..
желае да получи длъжност надзорник при телеграфната станция в Шипка. Ив. Вазов, НПис., 68. — Трябва да ви поставим телефон. Още тия дни ще изпратя надзорника, да ви съедини с мините. Ем. Станев, ПЕГ, 76.
3. Ново. Лице, което осъществява надзор, член на надзорен орган, съвет.
НАДЗОРНИЦА ж. Рядко. Жена надзорник; надзорничка.
НАДЗОРНИЧЕСКИ, а, о, мн. и,
прил. Който се отнася до надзорник. Ковашката бригада .. внедри в производството надзорнически кънки за [качване на] обли, стоманени и циментови стълбове. ВН, 1960, бр. 2604, 2. Надзорническа служба.
НАДЗОРНИЧЕСТВО, мн. няма, ср.
1. Действие, работа на надзорник, надзирател; надзирателство, надзираване, надзор.
2. Длъжност, задължение на надзорник, надзирател; надзирателство.
НАДЗОРНИЧКА ж. Рядко. Жена надзорник; надзорница.
НАДЗОРСТВО, мн. няма, ср. Остар. Рядко. Надзор, надзорничество, надзирателство. И сичките досега съставени дружества, и които ще са съставят занапред, да бъдат под надзорството на централно общество. С, 1872, бр. 41, б. с.
НАДЗРА. Вж. надзирам.
НАДЗЪРВАМ, -аш, несв.\ надзърна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Надзъртам веднъж или изведнъж, за кратко време; надниквам. Само като надзърнеше човек оттам в дълбоката пропаст, космите на главата му щръкваха. Ив. Вазов, Съч. XIII, 173. Аз стигнах край селото и надзърнах иззад последните храсталаци: от другари ни помен. П. К. Яворов, ХК, 150. Бяха се приближили безшумно, да надзърнат поне малко и те през отворената врата. Д. Та-лев, СК, 58. Ходих и у леля Башева, и у съседите надзърнах. В. Бончева, АП, 80. • Обр. Приятно ми е да те виждам, ценя твоя ум и упоритост, но не съм полюбопитствувала да надзърна в твоята душа. Д. Кисьов, Щ, 516. Тя взе в ръка писмата,.., но не бързаше да ги разтвори. Питаше се има ли право да надзърне в мисли и чувства, предназначени за друг. А. Наковски, МПП, 123. надзърва се, надзърне се безл. На резето висеше винаги катинарче и само през пенджерчето можеше да се надзърне. Ст. Даскалов, ЕС, 198.
НАДЗЪРВАНЕ ср. Отгл. същ. от над-зървам.
НАДЗЪРНА. Вж. надзървам и над-зърнувам.
НАДЗЪРНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); надзърна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Надзървам. надзърнува се, надзърне се безл.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
