ската отбрана. ВН, 1960, бр. 2724, 3.
2. Прен. Разг. Надхитрявам, изигравам, из-мамвам, излъгвам, надлъгвам. За двата месеца, откакто беше назначен за ловен милиционер, страните му хлътнаха, но в очите му заискри стаената ненавист към ловките и опитни престъпници, които все успяваха да го надиграят. Н. Хайтов, ПП, 23. Сам не зная как, но усетих, че тя се тъкми да ме надиграе за нещо. Какво ли си е наумила нашата хитрана, че го крие? Д. Боза-ков, ДС, 94. С Иван-Александра византийците живееха по това време в мир, та бойците му лесно можеха да бъдат спасени, ако се платеше онова, що търновският цар би поискал, и все пак отрова препълни сърцето му: и сега дивият планинец беше го надиграл! О. Василев, 33, 92. надигравам се, надиграя се страд.
НАДИГРАВАМ СЕ несв., непрех. Състезавам се, надпреварвам се с някого, обикн. в танц, по танцуване, игра. Изглеждаше, че те почнаха да се надиграват.. Гайдата редеше ситно-ситно, играта ставаще буйна, неудържима, лудешки весела. И. Йовков, Ж 1945, 17. Момчил не ценеше толкова евтино главите на своите пленници. Между тях той позна мнозина от ония момци, с които беше се надигравал на поляната. О. Василев, 33, 76. Той заспиваше с усмивка на уста и гледаше как Марко юнак се надиграва с Гюргя самодива... Д. Спространов, С, 234. Кога се на хоро хване, свят се струпа, сал сеир да чини. С момците се Грозда надиграва, облог бие и често надвива. Елин Пелин, Съч. V, 9.
НАДИГРАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надигравам и от надигравам се. Логиката на парата проникваше в душата и морала при надиграването в цена и тегло между купувач и продавач. Ив. Хаджийски, БДНН II, 98. Ще се състои концерт на класираните участници в събора за надпяване, надсвирване и надиграване от селата.
НАДИГРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надиграя като прил. 1. Победен, надвит. Спортистите трябва да уважават надиграния противник.
2. Разг. Изигран, измамен, излъган. Едно Мйлко премеждие тоя ден бе преодоляно ищстливо. Стисках куфарчето в ръката си, изпитала за първи път удовлетворението от надиграния враг. Ц. Драгойчева, ПД, 181. Тя ще дои овцете, ще копае нивата, ще мете кошарата и ще ми ражда овчарчета. Тия думи съвсем вбесиха надиграните роме-йски благородници. О. Василев, 33, 47.
НАДИГРАЯ. Вж. надигравам и надигрувам.
НАДИГРУВАМ, -аш, несв. (диал.); надиграя, -аеш, мин. св. надиграх, св., прех. Надигравам. Като пущи Денко юнак, / като Нущи добра коня, / добра коня вирогона, / вири ветри надигрува, / ясно сълнце надвар-кува. Нар. пес., СбНУ III, 13-14. надигрувам се, надиграя се страд.
НАДИГРУВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надигравам се. Та не била силна дзвезда, / току било лудо-младо. / Со койна [коня] се надигрува, / со пушка се надфърлюва. Нар. пес., СбНУ VI, 12.
НАДЙГРУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надигрувам и от надигрувам се; надиграване.
НАДИЗБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е разположен, който се намира над изба. Надизбена подова плоча. Надизбено помещение.
НАДИМЁН, -а, о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от надимя като прил. Който е черен, тъмен, замърсен от дим; опушен, окаден. Едва когато се приравниха, двамата пътници вдигнаха очи към него, съзряха го и отведнъж се спряха.. Дрехите им бяха износени и надимени. Ст. Загорчинов, ДП,
193. Затъмнението се вижда най-добре през надимено стъкло. Това слънчево затъмнение ще бъде пръстеновидно. ПН, 1933, кн. 10, 147. Сичките родове месо — но само твърде добре и доволно меко варени или изпечени (но не солени, сушени и надимени), — само тогава биват безвредни, когато са нарязани на малки парченца и когато са добре издъвкани. Знан., 1875, бр. 22-23, 346.
НАДИМЯ. Вж. надимявам.
НАДИМЯВАМ, -аш, несв.; надимя, -йш, мин. св -йх, св., прех. Разг. Йзпълвам или покривам с дим; одимявам, окадявам, нака-дявам. Най-напред той зема широк нож и надимява го на свещта, а после зема гребена си и намазва го с помада или с проста свинска мас. .. гребенът ги пренася [саждите] в косата и на мустаките, които после тая операция стават изпърво черни и блестящи, а второ корави и послушни. Л. Кара-велов, Съч. VIII, 3. Помоли ги да не пушат, защото ще надимят стаята, надимявам се, надимя се страд.
НАДИМЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надимявам и от надимявам се; оди-мяване, окадяване, накадяване.
НАДИПЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надипля като прил. 1. Който е с дипли или е направен на дипли. Едрият кос-турчанец с надиплените си потури от чер позеленяли сатен .. стърчи като дъб над другите. Й. Йовков, ПГ, 277. Един ден Райчо се върна по-рано от реката и видя стрина Василица, че се бе облякла с дълга надиплена пола, с ново кадифено елече. Д. Габе, МГ, 24. Ангелика духна ламбата, застана отново на прозореца и вече не се помръдна, уловила с ръка надиплената завеса. Д. Та-лев, ГЧ, 416.
2. За дреха или плат — който е сгънат на
