то на смъртник. Надебеленият му език фъфлеше нещо неразбрано. Ем. Станев, ИК I и II, 439. Той разпали загасналата лула и се загледа в рибата. Тя лежеше върху сушата с надебелена глава. И. Радичков, НД,
118. Дивият пащърнак има тънък и дълъг корен, а културният притежава скъсен и надебелен корен — понякога и закръглено надебелен в горния край. П. Даскалов и др., ТК, 72.
НАДЕБЕЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Надебелена част на нещо; надебеляване1. Лемежите са трапецовидни с надебеление в задна-та част, служещо за изклепване при изхабяване. М. Дуковски и др., СМ, 67.
НАДЕБЕЛЕЯ. Вж. надебелявам1.
НАДЕБЕЛО нареч. Рядко. 1. На дебел слой, пласт. Той все не успява да намести добре едйи сгънати надебело бели навои. Й. Йовков, Разк. 1, 24. // На дебелина, по отношение на дебелината. Само най-долните корени са покрити с малко пръсчица, до 5-6 сантиметра надебело. Лет. 1876, 74.
2. С дебел, нисък тон или глас; издебело. Той .. завъртя нагоре левия си мустак,.., изкашля се надебело и погледна госпожицата. Ал. Константинов, БГ, 30.
НАДЕБЕЛЯ. Вж. надебелявам2.
НАДЕБЕЛЯВАМ1, -аш, несв>; надебе-лея, -ееш, мин. св. надебелях, прич. мин. св. деят. надебелял, -а, -о, мн. надебелели, св., непрех. 1. Ставам по-дебел от преди, увеличавам дебелината си; задебелявам1. Проти-воп. изтънявам1, отънявам1. Нощем локвите се покриваха с тънка ледена корица като прозрачен каймак, която се стопяваше през деня, ала на следната нощ надебелява-' ше още повече. П. Бобев, ГЕ, 72-73. Корените на дърветата, храстите и някои тревисти растения не загубват свойството си да надебеляват. Бтн VI кл, 32-33. Разсейва-телните оптични лещи са по-тънки в средата, а към краищата надебеляват. Й. Ве-нов и др., К, 98.
2. За човек, животно или за част от тялото — ставам по-дебел, по-пълен от преди; на-пълнявам, задебелявам1, затлъстявам, ошиш-кавявам, наливам съ. Противоп. изтънявам1, отънявам1, отслабвам. Райко още повече беше надебелял, пуснал бе корем, па и по дрехите си личеше, че му е широко около врата. Ст. Загорчинов, ДП, 465. — Поотслабнал си — рече .. усмихнат,..— А ти просто си надебелял. Д. Ангелов, ЖС, 200. Нима когато човек се изменя, непременно остарява? И аз съм надебеляла с три килограма, но нима съм остаряла? Д. Кисьов, Щ, 349. Кучетата .. тлъстееха. Козината им лъсна, ушите им щръкнаха, вратовете им надебеляха. Г. Караславов, Избр. съч. II,
3. За глас, звук — понижавам основния си тон, ставам по-дебел, по-нисък. Противоп. изтънявам1. Засука се Пейчо,.., заприлича на царевица, поразена от суша. Пожълтя. Хлътнаха навътре очите му. Само гласът му надебеля и пресипна. А. Каралийчев, В,
64.
о Надебелява / надебелее ми езикът. Разг. Имам усещане, че езикът ми е станал по-дебел и неподвижен, безчувствен, та не мога нормално да изговарям, да произнасям думите, обикн. поради препиване, жажда и др. психически или физиологически причини. Виктор почва да се съблича, езикът му е надебелял и се заплита от умора. Др. Асенов, ТКНП, 12. В ъгълчето на усмивката й имаше нещо многозначително и заплашващо, от нея кръвта му замръзна и в устата му не остана никаква слюнка, а езикът му мигновено надебеля. Д. Фучеджиев, Р, 149. Слънцето пече жаровито и изсушава снагата ми. По едно време устните ми се запалват от жажда, езикът ми надебелява. К. Петканов, ДЧ, 468.
НАДЕБЕЛЯВАМ2, -аш, несв.\ надебеля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя нещо да стане по-дебело от преди, увеличавам дебелината на нещо; задебелявам2. Противоп. изтънявам2, отънявам2. Той написваше една буква по няколко пъти, съединяваше я с друга, с трета, надебеляваше, изтъняваше и тъй листът се изпълваше. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 32. — Напиши сега трите хиляди тона! — Написах ги — каза Васко и надебели нулите. Кл. Цачев, В, 84. Лицето му беше красиво, но отпаднало, веждите бяха изкуствено надебелени. Ст. Загорчинов, ЛСС, 89.
2. Правя глас, звук да стане по-дебел, по-нисък. Противоп. изтънявам2. — Е — надебели глас Нестор Чашка, стори му се, че турчинът искаше да възрази нещо. Д. Та-лев, ПК, 300. надебелявам се, надебеля се страд. Тласната а се символизира след съг-ласна, като се надебели знакът на съглас-ната. Надебелява се онази част от знака, която се пише с посока надолу. Стен. VIII кл, 9. Всеки чертеж предварително се на-чертава с тънки линии, след което те се надебеляват. Маш. IX кл, 33.
НАДЕБЕЛЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от надебелявам1; задебеляване1. Противоп. изтъняване1, отъняване1, отслабване. Разправяха как по пистата на летището тичал млад мъж, предразположен към надебеляване. В. Пламенов, ПА, 62. Кожата на лицето й се беше избистрила и посветляла,.. Само известно надебеляване в кръста разваляше фигурата й. Ем. Манов, ДСР, 299-300. Образуването на ко-реноплода започва с надебеляване на подсе-меделното стъбло. Бтн V и VI кл (превод), 107.
2. Надебелена част на нещо; надебеление, задебеление. Открито било, че по корените на бобовите растения се намират множество малки надебелявания — грудки. К,
