1963, кн. 3, 10. Пшеничното стъбло е сламка. То е кухо. Отвън по него се намират малки надебелявания. Това са тъй наречените възли (коленца). Бтн V и VI кл (превод), 120.
НАДЕБЕЛЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от надебелявам2 и от надебелявам се; задебеляване2. Противоп. изтъняване2. Всеки чертеж предварително се начертава с тънки линии, след което те се надебеляват. Наде-беляването на линиите трябва да се извършва така, че тънката линия да се намира по възможност точно по средата на дебелата линия. Маш. IX кл, 33.
НАДЕЕНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надея се; надяване, надеяне, надане, назиране;
НАДЕЖ, надежта, мн. няма, ж. и надеж, мн. няма, м. Диал. Надежда; надежба. Таткото и майката голема надеж имат на челядта. СбНУ IV, 246; Леле Маро, леле кер-ко,/../ти ми беше само надеж... / Кому сега да се надам? Нар. пес., СбНУ XI, 18.
НАДЕЖБА ж. Остар. и диал. Надежда; надеж. Друг път [магарето] било натоварено с вълна и като минувало една река, легнало само вътре с надежба да му олекне пак. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 68. Ватите грехове ся прощават и вие имате пълна надежба за да наследите царството небесное. Д. Войников, РК, 52. Тия юнаци .. много время са биха юнашки, с надеокба дано някак освободят отечеството си. ДЗ, 1867, бр. 6, 24.
НАДЕЖБИЦА ж. Остар. и диал. Умал. от Надежба; надеждица, надеждичка, на-дежбичка. Понякога само светнуваше една последня надежбица, една последня мисъл, която спираше злодейството. Св. Мила-ров, СЦТ, 102.
НАДЕЖБИЧКА ж. Остар. и диал. Умал. от надежба; надеждичка, цадеждица, надежбица.
— От НГ Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
^ НАДЕЖДА ж. 1. Чувство на очакване, придружено с известна увереност, че нещо, обикн. желано, добро, хубаво съществува или ще стане, ще се осъществи. Противоп. отчаяние. Въпреки силните страдания и очевидността на неминуемата трагическа развязка на болестта му, пак хранеше надежда да живее. Ив. Вазов, Съч. XII, 64. Руските сили бяха незначителни, но надеждите бяха поне да се удържи Загора. П. Р. Славейков, БП II, 15. Между войниците сноват най-фантастични слухове за характера на болестта. Името й е страшно — и всеки изтръпва, с тайната надежда, че злото ще го отмине. Л. Стоянов, X, 11. Семето, беше заровено в земята и наедно с него никнеха надеждите за другр, може би още по-голямо плодородие. И. Йовков, Ж 1945, 56. Надеждата крепи човека. Послов. На него се възлагаха големи надежди. А Той не оправда надеждите ни.
2. Прен. Човек, от когото се очаква нещо добро или от когото се очакват с известна увереност бъдещи добри постижения, резултати. Надявам се дори, че мнозина от възрастните поети .. ще се събудят за нов живот..; че нашите млади надежди ще се утвърдят в литературата ни с нови стихотворения. Н. Лилиев, Съч. III, 9. Груда е една от надеждите на Острова на Блажените. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 39. Влазяте е салона и намирате там всички-hie млади надежди на България. Л. Караве-лов и Хр. Ботев, ЗК, 55. Тя е надеждата на старите си родители.
НАДЕЖДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Който внушава доверие и сигурност, на който може да се разчита; сигурен. За Хи-тов четата си остава и сега най-изпитаното и най-надеждно средство в борбата за свобода. Ив. Унджиев, ВЛ, 211. При липсата на други по-конкретни данни за облеклото на тогавашната българска аристокрация гпези ктиторски образи засега са едни от най-надеждните извори за проучването на българската носия. Ст. Михайлов, БС, 198. — Не знаете ли, драги опоненте, че в света не съществуват такива надеждни съоръжения, каквито искаш?!... К. Колев, ТЕ, 103. Надежден източник на сведения. А Той е надежден човек.
2. На когото се възлагат надежди, от когото се очакват бъдещи добри постижения, резултати. На нейните вечери идваха известният скулптор Джони Георгиев, един млад надежден пианист. М. Грубешлиева, ПП, 223. — .. Сам аз обичах да рисувам в гимназията... Дори учителят по рисуване намираше, че съм твърде надежден в това отношение. П. Незнакомов, СП, 53. Петър отново се нареди на второ място и беше включен в окръжната представителна команда за републиканското състезание като „един извънредно надежден състезател“. В. Райков, ГТВ, 18.
3. Рядко. Който изразява надежда, който е свързан с надежда (в 1 знач.); обнадеждаващ. Макар и след тоя груб отговор, Младен долавяше нещо надеждно в гласа на доктора. Д. Немиров, Др, 130. Чертайте по синия шир / надеждния, кръстния знак, / с надежда отивате вие, / с надежда се сбираме ний пак. Елин Пелин, ПБ, 82. Той го посрещаше с насърчителни, юнашки и надеждни думи. НБ, 1876, бр. 50, 196. Радост-но, Надеждно пламъче трепва в очите му.
В. Чертовенски, ГО, 49.
4. Остар. Който има надежда, изпълнен е с надежда. Като съм уверен, че не щете да ся откажете от това общополезно народно дело,.., то останувам към Вас най-призна-телен и надежден за благоприятний Ви отговор. АНГI, 61.
— Друга (остар.) форма: надежен.
