Вазов, Съч. X, 117. Орел и змия се биели на пясъка между две морета и след много борба змията надделя над птицата. Ст. Загор-чинов, ДП, 467. Генчо тракаше със зъби от страх, докато двамата мъже пъшкаха на земята и се боричкаха, но скоро чорбаджията надделя, изви ръцете на непознатия. К. Георгиев, ВБ, 88. Няма по-голямо задоволство за малчугана от това да надделее някой възрастен. А. Христофоров, О, 27.
2. Прен. Обикн. прех. Оказвам се по-силен, излизам победител в борбата с нещо (пречки, трудности, вътрешни желания, чувства и др.), вземам надмощие над някого или нещо; надвивам, надмогвам, преодолявам, превъзмогвам. Каквото зло и да се случи на човека, той може да се бори с него и да го надделее. Елин Пелин, ЯБ, 92. Той е имал пълно съзнание за мъчнотиите и опасностите, които е представлявал предприетият труд и е положил сериозни усилия да ги избегне и надделее. К. Величков, ПССъч. VIII, 115. Думах си: „Отсега нататък, Еньо, пак ще заживееш като ангел, ще надделяваш страсти и дяволски изкушения и всякога ще държиш тоя път“. Ем. Станев, А, 43-44. Чичо .. надделя над своята неприязън към татя и, подбуден от новината, влезе в дюкяна. Ст. Чилингиров, ХНН, 33.
3. Прен. Непрех. За мисъл, мнение, чувство и др. — оказвам се по-силен, вземам връх над нещо друго; надвивам, побеждавам. Дълги бяха пренията, но най-после надделя Смйлецовото мнение — да приемат без съпротивление татарите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 16. Отчаяна готовност за борба, страх и чувство на безпомощност се бореха в душата на болярина и ту едното, ту другото надделяваше. А. Дончев, СВС, 579-580. Навярно трябваше да стана и мълчаливо да си изляза. .. Но както обикновено става, любопитството надделя над обидата. П. Вежинов, Б, 72. Другарят му поиска да помогне на падналия и се опита да върне коня, но страхът надделя над доброто желание и той препусна подир осемте конници. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 250. надделявам се, надделея се страд. от надделявам в 1 и 2 знач. Трябвало е народните водители да. се ползуват с пълното доверие на нардба,.. При препятствията, които е имало да се надделеят,., това е било условие необходимо. К. Величков, ПССъч. VIII, 270.
НАДДЕЛЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от надделявам и от надделявам се; надвиване. Понижаването на температурата способс-твува за образуване на водородни връзки, докато нагряването води до тяхното разкъсване поради надделяване на термичното движение на молекулите. Хим. XI кл, 1965, 29.
НАДДУМАМ. Вж. наддумвам.
НАДДУМВАМ, -аш, несв.\ наддумам, -аш, св., прех. Говоря, приказвам повече, по-силно или по-убедително от друг, надминавам някого по говорене, приказване; надго-варям, надговорвам, надприказвам. В това време Хаджи Генчо са радвал като дете, защото щастието му е помогнало да надду-ма дяда Либена. Л. Каравелов, Съч. II, 50. Знаеше ги той жените. Езиците им са като воденични кречетала. Никой, па даже и дяволът не може да ги наддума. К. Петка-нов, БД, 178. — Кажи една дума. Викни, че съм крив, застани срещу ми. Озъби се, че да ми е приятно да те наддумам и укоря. М. Яворски, ХСП, 80. Той се сърдеше, препира-ше се, разправяше уж, но уста Цончо го наддумваше и той свършеше с явна и висока попръжня. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 37. наддумвам се, наддумам се страд.
НАДДУМВАМ СЕ несв., непрех. Мъча се с думи, с приказки да надвия някого, надпреварвам се с някого по говорене; надговарям се, надговорвам се, надприказвам се. Зачервени, задъхани, те [момчетата] се блъскаха като петли и се наддумваха. — Хайде, де! Като си голям юнак, защо ти увисна бър-ната — да не береш душа? — А ти трепериш като лист. К. Петканов, X, 159. — И брашно имам — рекъл воденичарят, — и хляб колкото щеш. Ала питка от върхано с ръка жито не съм ял. Трябва да е много сладка... Хайде да се надоумваме! Ако те наддумам, ще ми дадеш питката. Ран Босилек, ВП, 118. — Ти си го рече и го вярвай — продължаваше Плужев да се наддумва с жена си. Ив. Вазов, Съч. IX, 63.
НАДДУМВАНЕ, мн. -ия и (диал.) -та, ср. Отгл. същ. от наддумвам и от наддумвам се; надговаряне, надговорване, надпри-казване. Драмата произлиза от сблъскването им, от тяхното великолепно поетическо наддумване, където всеки поставя на карта своята истина, своята правда за живота. Т. Жечев, БВ, 438. Това прение, което напомня публичните наддумванета на старите атински мъдреци, застрастява и двата града. Ив. Вазов, Съч. X, 155. Всичко това, за по-лесно, ще го назовем все с готовата дума спор. А то може да бъде: обикновен разговор, разправия,.., наддумване, несъгласие. Р, 1925, бр. 192, 2.
НАДЕ нареч. Разг. Накъде. Наде отидоха? Н. Геров, РБЯ III, 156. Наде завива пътят? Н. Геров, РБЯ III, 156.
О Отде-наде. Разг. Откъде-накъде. — И отде-наде все Братан ще пращат тук и там! Ст. Даскалов, ЗС, 206. Погледнаха го смутено. Шегува ли се даскалът? Отде-наде да пишат българска дума. Цв. Минков, M3, 97.
НА-ДЕ (СИ). Вж. н а м-д е (с и).
НАДЕБЕЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надебеля като прил. Който е станал по-дебел, който е увеличил дебелината си. Побледнялото му лице.. изглеждаше ка
