I
деш, мин. св. наддадох, прин. мин. св. деят. наддал, прич. мин. страд. наддаден, св., прех. и непрех. 1. Прех. Давам повече, отколкото някой друг е дал или отколкото трябва. Лицето му е ведро и спокойно, лице на мъж, на когото вземането и даването в живота е в ред: наддал е, но в никакъв случай не е надвзел. Н. Хайтов, 111Г, 215. — Ще се пазарим — .. — Ако е много, ще отстъпя, ако е малко, ще наддадеш. Г. Карасла-вов, Избр. съч. I, 321.
2. Само несв., непрех. Участвам в търг, на който всеки от участващите се стреми да получи, да спечели, да купи продавания предмет, като предлага за него повече от останалите. На другия ден той изтрезнява-ше, наддаваше на някой търг, устройваше някое предприятие и .. гледаше да $пецели на всяка цена и с всички средства. И. Йовков, ПГ, 243. По едно време като му бръмна [на кмета]: паметник, та паметник!.. Обяви се търга, значи, поръчват вино рошавите майстори и хем черпят, хем наддават. Чудомир, Избр. пр., 129-130. Една фабрика се купува с наддаване, но един артист, един поет винаги трябва да отказва, когато наддават за изкуството му. М. Яворс-ки, ЕСВ, 174. Желающите да участвуват в тая продан, трябва да се яват в казаний ден и място, за да наддават. С, 1894, бр. 1497, 4.
3. Правя нещо да стане по-голямо (по-дълго или по-широко), като прибавям, добавям към него от същата материя, материал; до-наждам, снаждам, понаждам, принаждам, наставям. Наддава си роклята, защото й е къса. II Рядко. Добавям, прибавям нещо към друго, удължавам или разширявам едно нещо с друго; придавам. Отстрани наддадоха малка кухня с избичка, зад къщата направиха полегат навес. Г. Караславов, ОХ II, 13.
4. Непрех. Увеличавам теглото или ръста си, ставам по-тежък или по-голям, по-висок, по-дълъг; придавам. В Червен бряг бях слязла слаба като скелет, а за изминалите двадесет и пет дни бях наддала повече от десет килограма. М. Гръбчева, ВИН, 530-531. Израствам много по-бързо, отколкото .. сталактитите в пещерата „Ледени-ка“, които наддават по един сантиметър на всеки четири хиляди години... Тонич, КСШ, 22. — Колко наддадоха [водораслите] тази нощ? — О, почти нищо! Сигурно достигнаха естествения си ръст. К, 1967, кн. 7, 2. наддавам се, наддам се страд. от наддавам в 1 и 3 знач. Започва се търгът — шумен пазар, в който се наддават грошове и галагани. К. Странджев, ЖБ, 79.
НАДДАВАМ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Издавам се над някого или нещо. Надвеси има при масите, при шкафовете в зависимост от формата и конструкцията им. Във всички тези случаи горниците надвесват (се наддават) над страниците и предната лицева част на предмета. М. Тодоров и др., ТМСС, 47.
2. Стремя се да дам повече от друг (пари или нещо друго), да наддам (във 2 знач.). За да се определи кой ще бъде хвърлен [в езерото на Богоявление], наддават се с оки вино. СбНУКШ ч. III, 160.
НАДДАВАНЕ ср. Отгл. същ. от наддавам и от наддавам се. Една фабрика се купува с наддаване, но един артист, един поет винаги трябва да отказва, когато наддават за изкуството му. М. Яворски, ЕСВ, 174. Той не допускаше у себе си и по-мисъла, че може да вземе участие в такова безчестно наддаване, че може да си продаде съвестта. Т. Влайков, Съч. III, 291. Прибавката на аминокиселината лизин към храната на животните води до тяхното бързо наддаване на тегло. Хр. Одисеев, ТН, 152. Явно наддаване. Тайно наддаване, о Американско наддаване. Търг, при който има само едно обявяване на предлаганите цени. Това да не ти е американско наддаване, та който каже пръв, да отсече? Тонич, ББК, 111.
НАДДАВАЧ м. Остар. Човек, който участвува в наддаване, който наддава при търг, томбола и др. На другата сутрин трябваше да се състои търгът за суджуците. — Я, Михале, се качи в склада и свали суджуците! — заповяда приставът на раз-силния пред насъбралите се наддавачи. Г. Белев, ПЕМ, 104. Къща, която струваше от 4000 л. нагоре, продадохте я за 550 лева и скрихте делото, та през нощта .. сте отворили канцеларията, за да подпише като последен наддавач. Пряп., 1903, бр. 77, 4.
НАДДАВКА ж. 1. Остар. Книж. Нещо дадено в повече от очакваното или необходимото; добавка. Аз ще си наплатя дълга с нещо наддавка. НБ, 1876, бр. 51-52, 203.
2. Спец. Съставна част от нещо, която се добавя, наставя, приставя към цялото. Млъкнаха. Голямо орлово перо мина на няколко пъти през надбавките на кавала, после Никола наведе глава и засвири. К. Петканов, СВ, 82. // Част, елемент от дреха, шапка и др., имащи вид на нещо допълнително прикрепено, пришито, обикн. за украса. Мъжете почнали да се бръснат, а на главата носели барета със странични наддавки, закопчавани или под брадата, или на върха на главата. Б. Божиков и др., ИО, 31.
НАДДАМ. Вж. наддавам.
НАДДЕЛЕЯ. Вж. надделявам.
НАДДЕЛЯВАМ, -аш, несв.\ надделея, -ееш, мин. св. надделях, прич. мин. св. деят. надделял, -а, -о, мн. надделели, св., прех. и непрех., обикн. с предл. над. 1. Обикн. непрех. Вземам връх над някого, побеждавам някого в бой, борба; надвивам. Сборичкват се. Но противникът му, надарен с голиатс-ки стан, надделява и побягва с дрехата. Ив.
