или всички.
От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник,
1973.
НАДВЛАСТНИЦА ж. Поет. Нещо, което има власт над всичко, всички. Що значи тоя страх, що го обзима — / едвам сега, пред самата борба! — / когато горда и непобедима / там тласка го надвластница съдба? К. Христов, Мис. 1898, кн. 8, 623. Не роден ли ме глас отново там зове / и шепне на душа детинский блян чаровен, .. Или по бащин край надвластница тъга, / с несгодите в сърце измъчено сдружена, / и в тоя горди лик тайнствено вплътена, / въстава — за да ме отново пак замай? П. П. Славейков, КП ч. III, 45-46.
НАДВЛАСТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който се отнася до надвластие и до надвластник.
НАДВНАСЯМ, -яш, несв.\ надвнеса, -ёш, мин. св. надвнесох, прич. мин. св. деят. надвнесъл, -ела, -ело, мн. -ели и (диал.) надвиел, св., прех. Рядко. Внасям повече отколкото трябва, отколкото е определено. Сумата, която сте надвнесли като данък, ще ви се върне, надвнасям се, надвнеса се страд.
НАДВНАСЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от надвнасям и от надвнасям се.
НАДВНЕСА. Вж. надвнасям.
НАДВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който стои, намира се или действува, осъществява се над водата. Противоп. подводен. Надводните кораби имат значителен обем над повърхността на водата. И. Пра-щинков, ТК, 100. Малките очички на кашалота са достатъчни за надводно наблюдение. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 41. Надводни скали. Надводна растителност. Надводен флот. Надводна част на кораб.
НАДВОДНИК м. Бот. Рядко срещано едногодишно пълзящо растение, което вирее в блата и бавнотечащи води. Elatine. Тритичинков надводник. Прешленолистен надводник.
НАДВОР нареч. Диал. 1. Вън, навън, вънка; надворка. Противоп. вътре. При тия думи Дакито се намръщи, челото му стана на дипли. — Изскочи надвор! — из-кряска той.. — Надвор! Надвор! — викаше съдията и показваше на съдещите се вратата. Ив. Вазов, Съч. VII, 48. Момичката излегла надвор, да видим шчо имат, шчо немат? Нар. прик., СбКШ, 100. — „Не съм готвила вечера, — / везден съм надвор седела, / мъжко съм дете държала“. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 100. Майко ле, мила майко ле! / Излези надвор, да видиш, / да видиш чудо големо. Нар. пес., СбБрМ, 11.
2. Свръх, извънредно много, над. Он се обо-гатмл от мярата надвор. Н. Геров, РВЯ III,
о Излизам / изляза <по> надвор. Диал. Ходя по нужда, повън. Никой не знаеше, че е в мазето. Едва към среднощ попадията, която имаше навик да излиза на два пъти през нощта по надвор — .., — чула, че някой страшно стене в мазето. Ст. Даскалов, СЛ, 81. Имам едно магаренце — всъта слама изяде и пак надвор не излезе. Н. Геров, РБЯ III, 142.
НАДВОРА ж. Диал. Болест припадане, която според народното вярване се причинява от зли духове, самодиви; надворщина, надворщине, надворищине, надворище, над-ворнина.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДВОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Надворешен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДВОРЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Който се намира, става или се извършва вън, на двора; външен, вънкашен. Двете жени си седели дома покрай огнишче, та си пределе, а свекорот си работал по надворешна работа. СбКШ, 85. Пак го повело детето .. за гуша като магаре за дърва и доите до надворешната порта. СбНУ XV, 83.
НАДВОРИЩЕ, мн. няма, ср. Диал. Над-вора; надворнина, надворщина, надворищине.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДВОРИЩИНЕ мн. няма, ср. Диал. Надвора; надворище, надворнина, надворщина. Знам яз, оти вие мажите нищо не веру ате, ни надворищине, ни чума,.., ни па треска. СбНУ XIV, 21.
— Друга форма: н а д в 6 р щ и н е.
НАДВОРНИНА, мн. няма, ж. Диал. Надвора; надворище, надворищине, надворщина, надворщине. Нокьно време не бива да се оде, додека петлите не са пропеяле, оти има надворнина. МСб X, 122.
НАДВОРЩИНА, мн. няма, ж. Диал. Надвора; надворище, надворищине, надворнина.
— Ог Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДВРЪСТЯ. Вж. надвръстям.
НАДВРЪСТЯМ, -яш, несв.; надвръстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Надминавам по връст, възраст, изпреварвам някого в развитието си. Невръстното чедо е надвръстило душевно и братя, и баща, неговите погледи и въжделения са прехвръ-кнали далеч през синора на тогавашните обикновени интереси на живота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 187.
НАДВРЪЩАМ, -аш, несв.\ надвърна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, надвър-нат, св., прех. Диал. Връщам повече, отколкото трябва. До че леке [лете] и пролеке [пролете], / да продадем вакли овни, / че ти върнем триста гроша, ../ че ти върнем и надвърнем. Нар. пес., СбНУ III, 24. надвръ-щам се, надвърна се страд.
