НАДВРЪЩАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надвръщам и от надвръщам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский изик, 1899.
НАДВХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Който се намира или се поставя над вход. Външната надвходна Богородица е с гръцки надпис, който отбелязва и damama. il. К. Яворов, ХК, 105.
НАДВЪРВЯ. Вж. надвървявам.
Н А ДВЪРВЯВ АМ, -аш, нес в.; надвървя,
-йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. над-вървял, -а, -о, мн. надвървёли, св., прех. Разг. Надминавам някого, надделявам над някого във вървене, в ходене. Обявихме си състезание по ходене — да видим кой кого ще надвърви. надвървявам се, надвървя се страд, и взаим.
НАДВЪРВЯВАМ СЕ несв., непрех. Разг. Състезавам се, меря сили с някого във вървене, ходене. Върви по-бавно, няма да се надвървяваме.
НАДВЪРВЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от надвървявам и от надвървявам се.
НАДВЪРГВАМ, -аш, несв.; надвърля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надхвърлям; надфърлям, надфърлювам. надвърг-вам се, надвърля се страд.
НАДВЪРГВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надхвърлям се; надфърлям се, надфърлювам се.
— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДВЪРГВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надвъргвам и от надвъргвам се; над-хвърляне, надфърляне, надхвърлюване.
— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДВЪРЛЯ. Вж. надвъргвам. НАДВЪРНА. Вж. надвръщам.
НАДГАЛЕРИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Спец. Който се намира над галерия (в 1 и 5 знач.). За своевременното образуване на надгалерийните предпазни стълбове .. се прокарват просечна разработки, които оформяват предпазните стълбове. X. Попйорданов и др., ПИ, 287. Може да се говори и за надгалерийно пространство в театъра.
НАДГЛЁДАМ. Вж. надгледвам и надглеждам.
НАДГЛЁДВАМ, -аш, несв.; надгледам,
-аш, св., прех. Остар. и диал. 1. -Наглеждам (в 1 знач.); надглеждам. Ние можеме да се грижиме за тях [болните] и да ги надглед-ваме със сичката си нежност и грижи, които ни налагат любовта или длъжността. Знан., 1875, бр. 5, 72. На невинно убитий Драка .. надгледвай неговата сирота вдовица с нейните две дечица. ИГ (превод), 41-42. Останаха без покрив, без храна, без облекло и обуща, и ранени, без да има кой да ги надгледва. НБ, 1876, бр. 18, 71.
2. Обикн. несв. Наблюдавам, надзиравам.
Доведоха го долу, но не между нас, ами му отредиха стаята на заптиите, които трябаше отблизо да го надгледват, да не би сам да се убие. Св. Миларов, СЦТ, 74. Избран изсред народа, тоя [мирският] съвет назначава членовете на духовний съвет, надгледва му работите. Лет., 1871, 84. надгледвам се, надгледам се страд. Виждал е там [у дома] как се надгледват и утешават болни. Ил. Блъсков, ДБ, 56.
НАДГЛЕДВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надгледвам и от надгледвам се; надглеждане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДГЛЕДВАч м. Остар. Надзирател, надзорник; надгледник. Трябува да кажем правото: ако и да беше наказанието ни съвсем строго,.., от друга страна имахме рядкото преимъщество да намерим само добрина у сичките ни надгледвачи. Др. Цанков, ТМ (превод), 153-154. Само в някои рудници остаят да работат немските и валийските рудокопи, но и mue, като крайни демократи, не търпат над себе си никакви надгледваче. Знан. 1875, бр. 22-23, 355.
НАДГЛЕДНИК, мн. -ци, м. Остар. Надзирател, надзорник; надгледвач. Ето ти го, че началникът .. иде да направи ревизия, а заедно с него и пътний надгледник. ВЦ, 1888, кн. 20, 17.
НАДГЛЕЖДАМ, -аш, несв.; надгдодам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Надгледвам. Учителят не бива и не трябва да се спира само в училището на урок да надглежда учениците си. И. Груев, Н, 1881, кн. 4, 366. Оръдието ù да надглежда двамата млади залибени беше дъщеря й Зейнеб. Св. Миларов, СЦТ, 82. надглеждам се, надгледам се страд.
НАДГОДЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл: същ. от надглеждам и от надглеждам се; надгледване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДГЛЪТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Анат. Който се намира над или пред глътката (в 3 знач.). Противоп. подглътъ-чен. Нервната : система на речния рак се състои от надглътъчни ганглии и коремна нервна верига. Зоол. VII кл, 41. Надглътъчни жлези у пчелите.
НАДГОВАРЯМ, -яш, "есе.; надговбря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Говоря повече, по-силно или по-убедително от другите, надминавам някого в говорене; надговорвам, наддумвам, надприказвам. Някои смятат, че човек върви с простотията си,.., вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено дори да го надговори. Й. Радичков, В, 213. надговарям се, надговоря се страд.
НАДГОВАРЯМ СЕ несв., непрех. Меря силите си с някого в говорене, мъча се с думи,
