по-ниско и в затихналия простор наоколо вече се премятаха снежинки. Д. Талев, ЖС,
33.
НАДВЙСВАНЕ1 мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надвисвам1; надвесване. В Атина обикновено вторият етаж често бил надвесен еркерообразно над първия,.. Тези ер-керообразни надвисвания били облагани със специални такси, а по-късно били забранени. А. Дамянов, ЖС, 9.
НАДВЙСВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от надвисвам2.
НАДВИСНА1. Вж. надвисвам1.
НАДВЙСНА2.Вж. надвисвам2.
НАДВИСНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от надвисна като прил. 1. Който е издаден или виси над нещо друго; надвесен, нависнал. В дъното на дворчето, сякаш сраснала се със земята, стърчеше ниска къ-щурка. Влизаше се в нея направо от двора. Изпод надвисналата стряха поглеждаше разкривено прозорче. Д. Марчевски, ДВ, 10. Бродът бучеше самотен посред двата надвиснали бряга; вълните се премятаха сё по-пенливи и се губеха надолу в мрачкавината, отдавна вече покрила ниското крайречие. Ц. Церковски, Съч. III, 35. Безчислени мъртви пънове стърчеха грозно по безотрадная този склон, увенчан с надвиснали кар пи и зъбери. Ив. Вазов, Съч. XV, 127. Блясваше ярко на слънцето саблята му, или дългата му пика закачаше и разлюлцваще надвисналите вейки на овошките. И. Йовков, Разк. I, 108. // За вежди, мустаци, коси — който се спуска, виси надолу, обикн. над, върху нещо; нависнал. Инак той си беше мек, добър човек и под надвисналите му вежди .. дрбродушно и благо се усмихваха очите му. Й. Йовков, Ж 1945, 8. Стражарят изпи недопитата от Магдалина чаша сода, па й каза, като си отри надвисналите мустаци: — Мерси. Ив. Вазов, Съч. XII, 26.
2. За облачно небе, облак, мрак — който се спуска, простира се над земята, околността; нависнал. Под надвисналото тъмно небе хвърчахаидцви гъски и остро и плачливо грачеха. Й. Йовков, АМГ, 172.
3. Прен. За беда, опасност, заплаха, нещастие и под. — който е в непосредствена близост до някого или нещо; нависнал. Убеден, че Алфред Коен го е харесал за зет и че очаква от него по-ясни и конкретни предложения, за да му вземе житото и да го отърве от надвисналата катастрофа, той се загърна по-плътно в палтото си. П. Спасов, ХлХ, 361.
НАДВЙСЯ. Вж. надвисвам2.
НАДВИСЯ. Вж. надвисявам.
НАДВИСЯВАМ, -аш, несв.\ надвися, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Надвишавам. Райка фана грулката и я фърли воз Пенка. Ала грулката го надвиси много. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 106. Всяко поколение получава от предшествуващото една висота, която трябва на всяка цена да удържи и да надвиси поне с една стъпка. Бл. Димитрова, Лав., 87. надвисявам се, надвися се страд.
НАДВИСЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от надвисявам и от надвисявам се; надвишаване.
НАДВЙСЯ СЕ. Вж. надвисвам се.
НАДВИША. Вж. надвишавам.
НАДВИШАВАМ, -аш, несв.\ надвиша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Издигам се по-високо, надминавам някого или нещо по височина; надвисявам. Стефо спря и се обърна към нея.. Той я надвишаваше с цяла глава. Д. Ангелов, ЖС, 208. Тая звънарня беше същата, която Теодосий видя още отдалеч — .. Нямаше нищо да я надвишава, тя беше кацнала на най-високото място на Царевец. Ст. Загорчинов, ДП, 238.
2. Надминавам, превъзхождам някого или нещо по големина, количество, сила и под. или по някакви качества; надвисявам. Но както и да пресмятаха вероятните помощи, като прибавеха и онова, което сами можеха да дадат, сумата не надвишаваше десет лири. Ст. Дичев, ЗС I, 393. Внезапно пред самия щанд опашката се разбунтува. Един .. мъжки глас надвиши пискливата врява на жените. Л. Дилов, ПБД, 31. Закон е в нашия Лефтеровски род синът да надвишава бащата и по хитрост, и по ум. А. Гуляшки, ЗР, 347. Като човек, като събеседник,.., като мъж Панайотов е много пъти по-очарователен от Васил; във всичко го надвишава. М. Радев, СР, 89. надвишавам се, надвиша се страд.
НАДВИШАВАНЕ ср. Отгл. същ. от надвишавам и от надвишавам се; надвисява-не.
НАДВЙЯ. Вж. надвивам.
НАДВЛАСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. Който има сила, власт над някого или нещо, който властвува, господству-ва над нещо. Противоп. подвластен. Азия тучно зеленее, там природата е надвласт-на над човека. В. Мутафчиева, БС, 34. В хармония и дивна, и надвластна / се сбориха и сляха звукове / метежен рой подир метежен рой. П. П. Славейков, ЕП 1907, 57. Час безумен настава за черни падения, / че по-търсва забрава надвластна тъга. Д. Дебе-лянов, БСб, 1910, кн. 3, 51. Че някакъв бог умилен ще разкрие, /.. / защо е тъй горд и надвластен. Д. Дебелянов, БСб, 1910, кн. 3, 51'
НАДВЛАСТИЕ ср. Поет. Власт над всичко, всички или над някого, нещо. Ил пак ще да скърца всемирний хомот / и гол меч — не разум ще има надвластье? Ив. Вазов, Съч. III, 187.
НАДВЛАСТНИК, мн. -ци, м. Поет. Нещо или някой, който има власт над всичко
