колкото повече знае, толкова по-малко ся надвига. Й. Груев, КН 3 (превод), 4.
НАДВЙГНА. Вж. надвигам.
НАДВЙКАМ. Вж. надвиквам и над-викувам.^
НАДВЙКВАМ, -аш, несв.', надвйкам, -аш, св., прех. Викам по-високо, по-силно от друг, надделявам някого или нещо във викане, с викане. С висок глас, като че ли се боеше да не го надвикат, Събо започна: — Ех, братя, промъкнах се аз тогава в манастира и никой не ме позна. Ст. Загорчинов, ДП, 37. — Господа! Любезни ми господа, послушайте за момент... Той надвика всички, разговорите стихнаха. Ст. Дичев, ЗС II,
126. В тъмното гласът на стринката над-викваше трясъка на колелата. Ем. Манов, ДСР, 456. надвиквам се, надвйкам се страд. и взаим. Листата са нещо многобройно. Единодушният им шепот се слива в екот, не може да се надвика, нито да се възпре. Н. Хайтов, 1ИГ, 200. По средата на стаята .. бяха наредени двайсетина жени, мъже и деца. Те ядяха булгур, фасул .., препираха се .. и като че се мъчеха да се надвикат. Г. Ка-раславов, СИ, 242. Жените седяха по багажа и възбудено говореха, като се надвиква-ха една друга. П. Здравков, НД, 24. НАДВЙКВАМ СЕ несв., непрех. Състезавам се, меря силите си с някого във викане. Ако земем да се надвикваме, не се знай кой кого ще надвика. Ал. Константинов, Знаме, 1895, бр. 20, 2. Над главите ни пееха чучулигите, надвикваха се пъдпъдъците. К. Калчев, ПИЖ, 150. Всички бяха възбудени, надвикваха се и даваха препоръки откъде да минат, как да избягнат охраната на града. П. Здравков, НД, 35.
НАДВЙКВАНЕ мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надвиквам и от надвиквам се. Тълпата също се раздвижи и между тия, които гледаха, и ония, които бяха гледани, се завърза надвикване на различни езици. Ст. Загорчинов, ЛCC, 85-86. Одърпаните .. момченца тичаха по улиците да продават вестници, като се конкурираха със своите надвиква-ния. М. Георгиев, Избр. разк., 206-207. Когато бащата не беше вкъщи, оставяше децата на природата им.. — на шумните им игри и боричкания,.., на оглушителните им крясъци и надвиквания. Д. Талев, ГЧ, 298.
НАДВЙКУВАМ, -аш, несв. (диал.); надвйкам, -аш, св., прех. Надвиквам. Вакли овци надбегуват, / дребни шилци подиграват, / сто овчаре надвикуват. Нар. пес., СбНУ VIII, 7. надвикувам се, надвйкам се страд. и взаим.
НАДВЙКУВАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Надвиквам се.
НАДВЙКУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надвикувам и от надвикувам се; надвикване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДВЙСВАМ1, -аш, несв.', надвисна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Навеждам се, увисвам или вися, стоя издаден, прострян над нещо или над някого; надвесвам се, надвесвам, нависвам1. Край него тъмни ели, примесени със сребристи буки, стълпени в едно, надвисваха и препречваха пътя му. Ст. Дичев, ЗС I, 475. Сухото му лице се набръчка, веждите му надвиснаха мрачно над тъмните му очи. П. Стъпов, ГОВ, 168. • Обр. В студеното антените звънтят. / Над тях небето е надвиснало. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 140.
2. За облак, мрак — простирам се ниско над земята, околността. За миг надвисват буреносни облаци. Б. Шивачев, ЦЮА, 34.
3. Прен. За беда, опасност, заплаха, нещастие и под. — появявам се, намирам се в непосредствена близост до някого или нещо; нависвам1. Председателят на комитета остава незасегнат от първия удар, но заплахата надвисва над главата му с още по-голяма неумоЛимост. Ив. Унджиев, ВЛ, 315. Нямаше никакво съмнение, че над цялата страна е надвиснало голямо и тъмно бедствие. Й. Йовков, Разк. I, 123. — Ще ме довърши тази смърт — каза Недьо почти без глас. — Каква черна орисия е надвиснала над къщата ни. В. Геновска, СГ, 487. Още не бях се нарадвала на първата си победа във фабриката, когато над мен надвисна неочаквана опасност. М. Гръбчева, ВИН, 28.
НАДВЙСВАМ2, -аш, несв.', надвиел, -иш, мин. се. -их и (рядко) надвисна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надвйснат, св., прех. Диал. Надвесвам (в 1 знач.); нависвам2. Вишни, круши, сливи и други овощия надвисваха над плетищата и над зидовете обременените си с плодове клонове. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 44. А още по-рядко са случва, щото някой от съседите му да го не повика на съд пред кадията за това, че тоя „нечестив човек“ е надвисил своите стрехи над чуждите дворове. Л. Каравелов, Съч. И, 18. На вратнята Действително стоеше една млада селянка под сянката на едно дворско дърво* надвиснало клони над пътя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 77. Надвисих го над реката. Н. Геров, РБЯ 1П, 142. надвисвам се, надвиел се и надвисна се страд. НАДВЙСВАМ СЕ несв.; надвиел се и (рядко) надвисна се св., непрех. Диал. Надвесвам се, надвисвам1. Дъбовите клони се надвисваха до самите глави на момците. Ив. Вазов, Съч. XIV, 51. Божура впива очи в тоя образ, усмихва се и все пдвече и повече се надвисва над водата. Й. Йовков, СЛ, 75. В неговите широки кръгли очи, над които се надвисваха като лозници гъсти вежди, имаше загадъчен, странен и чуден поглед. Елин Пелин, Съч. IV, 59. Тъмни, мрачни скали се надвисвали една над друга, а помежду им лежали дебели снежни преспи. Ст. Петров, П, 92. Снежните облаци се бяха надвисили още
