полага. Касиерът ми представи сметка, от която ме разтресе: толкова бях надвзел, не нямаше никакви надежди да се оправя вече. Г. Караславов, Избр. съч. II, 314. Лицето му е ведро и спокойно, лице на мъж, на когото взимането и даването в живота е в ред: наддал е, но в никакъв случай не е надвзел. Н. Хайтов, ШГ, 215. Тези откупвачи на султанските данъци [бегликчиите] са надвземали многократно определените от закона даждия. С, 1954, кн. 3, 121. надвземам се и надвзимам се, надвзема се страд. Нерядко се надвзимат пари и в други таксиметрови служби. ВН, 1961, бр. 2976, 2;
— Други (разг.) форми: надзймаминадзймам.
НАДВЗЕМА НЕ мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надвземам и от надвземам се.
— Друга (разг.) форма: надзсмане.
НАДВЗЕТ, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. страд. от надвзема като прил. Който е взет в повече, над необходимото, полагащото се, допустимото. Магазинерът .. се опитал да излъже гражданката.., като й поискал повече пари. Вместо да поправи веднага грешката си .., продавачът се държал грубо, и отказал да върне надвзетата сума. РД, 1950, бр. 305, 3.
2. Като същ. надвзетото ср. Нещо, което е взето в повече, над необходимото, полагащото се, допустимото. Имаше и някои пре-авансирани с пари и те не се явяваха да върнат надвзетото. Ст. Даскалов, CЛ, 439.
— Друга (разг.) форма: н а д з й т.
НАДВЗИМАМ. Вж. надвземам.
НАДВЗЙМАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надвзимам и от надвзимам се
— Друга (разг.) форма: н а д з й м а м.
НАДВИВ м. Диал. Победа, надвиване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДВИВАМ, -аш, несв.\ надвия, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд. надвйт, св.
1. Прех. и непрех. Побеждавам при борба, сражение, битка. — Щях да кажа на Момчи-ла да излезем на открито поле, да се побо-рим.. Ако той ме надвие, главата нека ми отреже; ако аз надвия — неговата да взема. Ст. Загорчинов, ДП, 279. — Страх ли те е от Тоня? Нико дигна глава. — Не ме е страх — рече той. — Аз му надвивам. Г. Караславов, ОХ I, 462. Мина се нахвърли върху мъжа си и тъй като не можа да му надвие, неистово закряска. К. Петканов, МЗК, 228. — Не се плаши, сине. Иди го накарай да се поборите. Който надвие, той ще вземе блатото. Ран Босилек, Р, 120. Два лешника на един орех надвиват. Послов.
2. Прен. Прех. и непрех. Вземам връх, надмощие над някого или нещо, преодолявам съпротивата на някого, нещо; надделявам, надмогвам. Човек като не яде, болеспОпа го надвива. И. Йовков, В АХ, 183. Бащинското чувство надви над възмутената му съвест. Ив. Вазов, Съч. XXII, 20. Така продължи няколко години и аз боледувах тежко, но надвих на болестта и се оправих. К. Георгиев, ВБ, 111.
3. Непрех. Диал. Успявам да постигна или да се справя с нещо, да преодолея нещо; смогвам. Всички в неговия род са работили мълчаливо и честно, с труд са надвивали за всичко, което другите са получавали с подлост и хитрини. П. Вежинов, ДБ, 157. // Успявам да задоволя нуждата от нещо, търсенето на нещо; смогвам, наваксвам. — Много се пързалят [децата] — рече чичо Сава, — моят хългъзник скъса досега два чифта цървули. Не мога да му надвия.. К. Калчев, ПЙЖ, 109. надвивам се, надвия се I. Страд. от надвивам в 1 и 2 знач. — Як звяр, не се надвива лесно. Сума време се боричкали. Й. Йовков, АМГ, 89. Тя не знае колко трудно се осъществява животът, колко пречки трябва да се надвиват, за да се постигне най-малкият резултат. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 387-388. Промените винаги плашели човека и бил потребен кураж да се надвие уплахата. Д. Вълев, Ж, 65. II. Възвр. от надвивам във 2 знач. Не можеше той [Церс-ки] сам да се надвие — колкото мразеше турците, сто пъти мразеше шпионите им. JX Талев, И, 109. надвива се, надвие се безл. Да! С богатство лесно се надвива, всички врати са ти отворени. Л. Стоянов, Избр. съч. II, 355. — Труд, труд! Само в него е спасението! — Е, Божине, само с труд не се надвива. Г. Белев, ПЕМ, 123. Мъж с кола да внася, а жена с кола да изнася, пак не може да се надвие. Послов.
о Надвивам <си> / надвия <си> на масрафа (харча, разноските). Разг. Печеля, спечелвам достатъчно, за да посрещна нуждите, разноските си. С мъка надвиват на къщния масраф и малко тежичко изкарват поми-нувката. Т. Влайков, Съч. II, 283. — Това са хора, надвили си на харча. Всичко си направили: и апартаментите, и вилите, и автомобилите. Я. Антов, СбХС, 336.
НАДВЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от надвивам и от надвивам се. Последното условие за възпитанието на волята е постоян-но да се тренираме в надвиване на вътрешни и външни спънки. Псих. X кл, 156.
НАДВЙГАМ, -аш, несв.; надвйгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надвйгнат, св., прех. Остар. и диал. Вдигам, въздигам, издигам, надигам. С напрегнат и умен труд чловек и qe6e си подвига, и отечеството си надвига. Й. Груев, КН 3 (превод), 4. Бик за развъда трябува да е ягк,..; да има предница ягка, врат дебел, гръбнак нито надвиг-нат, нито наведен, а прав. Лет, 1874, 270. надвигам се, надвйгна се страд. НАДВЙГАМ СЕ несв. \ надвйгна се св., непрех. Остар. и диал. 1. Вдигам се, въздигам се, издигам се, надигам се.
2. Възгордявам се. Истинската мъдрост ся познава по това, че у когото я има, той
