времето. Драго ми е, когато го надбягвам.
Никога времето не може да се надбяга.
Д. Кисьов, Щ, 517.
НАДБЯГВАМ СЕ несв., непрех. Състезавам се, меря сили с някого или нещо във, по бягане; надгонвам се, надтичвам се. Настроението ни бе отвратително. Но Атанас не ни остави дълго да умуваме. — Хайде, момичета, да се надбягваме. М. Гръбчева, ВИН, 59. Овчарчето разговаряло с птичките, надбягвало се със сърнетата и играело на гоненица със зайчетата. А. Карал ий-чев, ТР, 198. В най-горната част на купола [на гробницата] виждаме три колесници, които се надбягват. Ст. Михайлов, БС, 259.
НАДБЯГВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. ед. Отгл. същ. от надбягвам и от надбягвам се; надгонване, надтичване. Хукнах подире ти. Цяло надбягване се разигра. Ти се оставяше да те настигна. Бл. Димитрова, От, 105. Машинистът се подигна на пръсти и даде ухо. В безумното надбягване на колелата и лостовете .. не се чуваше нищо. П. Михайлов, ПЗ, 66.
2. Състезание по бягане, конна езда, каране на автомобил, велосипед и др. Седмиците преди Коледа са известни и с конните надбягвания — най-масовото спортно зрелище в Австралия. П. Вежинов, ДМ, 79. Когато песните прекъснаха, започнаха надбягванията с коне. Ст. Загорчинов, ДП, 29. Покойникът бил един от основателите на колоездачното движение у нас и .. дори получил първа награда в някакво надбягване. Св. Минков, Избр. пр, 467-468. • Обр. Знаеха, че всички останали [търговци] щяха да се разяждат помежду си и в надбягването за спасяване от кризата щяха да бъдат безмилостни едни към други. П. Спасов, ХлХ, 26.
НАДВАРВАМ, -аш, несв.; надваря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надпреварвам, надварям (Н. Геров, РБЯ); надварквам, над-варкувам, надварювам, надскорявам, над-бързвам. надварвам се, надваря се страд. НАДВАРВАМ СЕ несв., непрех. Надпреварвам се; надварям се, надварквам се, над-варкувам се, надварювам се, надскорявам се, надбързвам се. — Добрена ще изпере ризата, дядо, а ти ако искаш да отвяваш, ела да се надварваме. — Ща, ами! Де мога аз с млада сила да се надварвам. М. Смилова, ДСВ, 265.
НАДВАРВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надварвам и от надварвам се; надпре-варване, надваряне, надваркване, надварку-ване, надварюване, надскоряване. Тогаз ся отваря едно надварване за машини; Сте-фансон спечелва цената от сто лири стерлинги. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 24.
НАДВАРКАМ. Вж. надварквам и надварку вам.
НАДВАРКВАМ, -аш, несв/, надваркам,
-аш, св., прех. Диал. Надпреварвам; надварям, надварвам, надваркувам, надварювам, надскорявам. надварквам се, надваркам се страд.
НАДВАРКВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварвам се; надварям се, надварвам се, надваркувам се, надварювам се, надскб-рявам се.
НАДВАРКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надварквам и от надварквам се; надпре-варване, надваряне, надварване, надваркуване, надварюване, надскоряване.
НАДВАРКУВАМ, -аш, несв/, надваркам, -аш, св., прех. Диал. Надпреварвам; надварям, надварвам, надварквам, надварювам, нiaдcкopявaм. Пофали се лудо-младо / снощи вечер на кладенци: /— Имам коня вирогона, / вири ветри надигрува, / ясно слънце надваркува! Нар. пес., СбНУ ХЫП, 499. надваркувам се, надваркам се страд. НАДВАРКУВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварвам се; надварям се, надварвам се, надварквам се, надварювам се, надскорявам се.
НАДВАРКУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надваркувам и от надваркувам се; надпреварване, надваряне, надваркване, надварване, надварюване, надскоряване.
НАДВАРЮВАМ, -ащ, несв/, надваря, -иш, мин. св. -их, св., прех.^Диал. Надпреварвам; надварям, надварвам, надварквам, надваркувам, надскорявам. надварювам се, надваря се страд.
НАДВАРЮВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварвам се; надварям се, надварвам се, надварквам се,, надваркувам се, надскорявам се.
—: От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДВАРЮВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надварювам и от надварювам се; надпреварване, надваряне, надварване, надваркване, надваркуване, надскоряване.
НАДВАРЯ. Вж. надварям, надварвам и н а д в а р ю в а м.
НАДВАРЯМ, -яш, несв/, надваря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надпреварвам; надварвам, надварквам, надваркувам, надварювам. По мегданя и двамата фукнаха. Скоро Стремски надвари предния пътник, без да се обърне да го погледне, и като ураган отиде до парахода. Ив. Вазов; Съч. XXIV, 74. Те едни застигваха и отминува-ха, други тях надваряха. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 14. Учителят ми беше иконописец и ваятел, скоро поех аз неговото изкуство и надварих учителя си. Е. Мутева, РБЦ (превод), 108. надварям се, надваря се страд.
НАДВАРЯМ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварвам се; надварвам се, надварквам се, надваркувам се, надварювам се. Кондо така се движеше из междуселските пътища, ка-
