то че се надваряше с някого. Яхнал дребен, но силен жребец, той летеше из пътищата. Д. Немиров, Б, 117. Няколко млади жени и момичета се зърнаха през върбите, за-сеяни надлъж по вадата. Те припкаха и се надваряха коя по-скоро да я стигне. Ив. Вазов, Съч. VIII, 92. Като видяха Митко отново при тях, партизаните се зарадваха и се надваряха да разговарят с него и да се шегуват. М. Марчевски, МП, 124. Редовните войски се надваряха с башибозуците в зверствата. Г. Бенев, БК (превод), 55.
НАДВАРЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надварям и от надварям се; надпреварване, надварване, надваркване, надваркуване, над-варюване. Войводата предложил надваря-не: който изнесе пленницата до самия връх на могилата,.., да стане тя негова. Ив. Вазов, Съч. XVII, 120. Лошото е, че от надва-ряне работата са обръща на съперничество и на старание кой кого да повреди и съсипе. С. Бобчев, ПОС (превод), 180.
НАДВАСАМ. Вж. надвасвам.
НАДВАСВАМ, -аш, "есе.; надвасам, -аш, св., прех. Диал. Надвивам, побеждавам. Най-после, кога надвасал и кога го презел царството на другийот цар, напишал едно писмо на царицата и йе кажал али се вра-кят. Нар. прик., СбНУ XI, 146. надвасвам се, надвасам се страд.
НАДВАСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надвасвам и от надвасвам се; надвиване, побеждаване.
НАДВЕ нареч. Разг. 1. На две части; од-ве. Волът натежал, дървото се пребива надве баш на чвора и животното падна в огъня. И. Радичков, СР, 135. Лавнаха псета далеко по двори, / тъмното небо се надве разтвори. П. П. Славейков, ЕП 1907, 29.
2. В съчет. с приведен, наведен, превит, свит и под. Силно, много (наведен, превит, свит); одве. Извлече се из дола и приведен надве, запълзя надолу по посока на избягалия кон. 3. Сребров, Избр. разк.,
29. Жени с измъчени лица, приведени надве от цедилниците с пеленачетата, ждрапаха боси. И. Вълчев, СКН, 368. о Моята <работа> е надве. Разг. Не съм сигурен дали ще извърша онова, което се очаква от мене. Надве-натри. Разг. Набързо и небрежно, как да е. Без приказки той се изхлузи из постелята, посоута я надве-натри и излезе да свари кафе. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 417. Тя се среса надве-натри и се затича след него по стълбите. Ст. Христозова, ДТСВ, 17. Надве съм. Разг. Двоумя се, колебая се.
НАДВЕДА. Вж. надвеждам.
НАДВЕЖДАМ, -аш, "есе.; надведа, -ёш, мин. св. надвёдох, прич. мин. св. деят. над вёл, св., прех. Диал. Надвесвам, надвеждам се, надведа се страд.
НАДВЕЖДАМ СЕ "есе.; надведа се св., не-прех. Диал. Надвесвам се; надвисвам1, на-висвам1, надвисвам се. Зад каменната ограда, над която сме се надвели, наляво падат буйни къдрави снопове разпенена вода и се губят на стотина метра долу, в една кипе-ща пенлива маса. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56. Сенчица се надведе, гидиЛе-вен Тодоро, / над бегови дворове. Нар. пес., СбНУ XXIX, 31. Видяло й [еничерче] бяло лице, / Надведе са, цалуна я. Нар. пес., СбНУ ХХИ-ХХШ, 47.
НАДВЕС м. 1. Спец. Част, площ, която се наддава, издава, надвесва над нещо друго. Надвес се нарича наддадената част от горните плоскости .. над корпуса .. на мебелите. М. Тодоров и др., ТМСС, 47. При стягането на дъгите [на бъчвите] често пъти отвътре се образуват неравности, наречени надвеси. В. Цветков и др., МТД, 110.
2. Диал. Навес, козирка. Щом първият човек се показа на стълбата, под малкия ламаринен надвес, немците откриха такъв ожесточен и непрекъснат .. огън, какъвто те [българските бойци] досега не бяха виждали. Ив. Мартинов, ДТ, 187-188
НАДВЕСВАМ, -аш, несв.; надвеся, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. Правя нещо да виси, поставям го да бъде издадено над нещо друго; нависвам2. — Когато го надвесихме над зиналия гроб, изневиделица се изправи доброволец .. и започна да държи .. реч. А. Ка-ралийчев, С, 232. // Простирам, разполагам над нещо друго (своя част). Той вдигна очи и видя, че това беше цвят от сливата, която бе надвесила клони над улицата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 106. Тя надвеси своето бледо лице над неговото. Елин Пелин, Съч. III, 41. От северната страна на реката надвесва оголени скали Голям Соколовец. М. Гловня и др., Р, 137.
2. Непрех. Рядко. Надвисвам1; надвесвам се, нависвам1, наддавам се. Във всички тези случаи горниците надвесват (се наддават) над страниците и предната лицева част на предмета. М. Тодоров и др., ТМСС, 47. надвесвам се, надвеся се страд. от надвесвам в 1 знач.
НАДВЕСВАМ СЕ "есе.; надвеся се св., непрех. 1. Навеждам се, увисвам над нещо или някого; надвесвам. Провирайки се между камъни и храсти, ние се надвесихме току^ над реката и погледнахме надолу. Н. Хайтов, ШГ, 248. Отвори очи. Над него се надвесваше чаталестата брада на отец Матея. Ст. Дичев, ЗС1, 182.
2. Стоя, вися издаден, прострян над нещо или някого; нависвам1, надвисвам1, надвесвам. От едната й страна [на пътеката] се издигаха отвесни скали, които на места се надвесваха над нея. А. Дончев, СВС, 178. По средата на реката се виждаше малък остров, обрасъл с буйна трева и стари върби, които се бяха надвесили над водата. К. Калчев, ДНГ, 97. // За облаци — спускам
