те друговерциа таен поборник от съзаклятието. Г. Манов, КД, 121. Дор три моми самодиви, / и трите ся чудом чудят: / как не могат да надборят / овчар Станя, личен юнак. Нар. пес., ДЗ, 1867, бр. 2, 8. надбор-вам се, надборя се страд. Няма да е лесно да се надбори със сила такъв великан. НАДБОРВАМ СЕ несв., непрех. Разг. Меря силите си, състезавам се в борба. Сяда [Марко] да се надпива с турците, надпива ги, става да се надборва, надборва ги — на-тръшква ги като снопи. Д. Яръмов, БП, 33.
НАДБОРВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от надборвам и от надборвам се. Тя [лирическата поезия] е възпявала ди-вната природа, силата и благодетелта на богове, герои, победите на лични юнаци, надборванията на силни борци по народните сборове и празници. Д. Войников, РС,
168.
НАДБОРУВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.); надборя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надборвам; надбарям. надборувам се, надборя се страд.
НАДБОРУВАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Надборвам се; надбарям се.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДБОРУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надборувам и от надборувам се; надборване, надбаряне.
НАДБОРЯ. Вж. надбарям, надборвам и надборувам.
НАДБРОЯ. Вж. надброявам.
НАДБРОЯВАМ, -аш, несв.; надброя, -ойш, мин. св. надбройх, св., прех. и непрех. Разг. 1. Прех. С броене изкарвам нещо повече, отколкото е, или давам повече, по-голям брой, отколкото трябва.
2. Непрех. На брой излизам, оказвам се повече. надброявам се, надброя се страд, от надброявам в 1 знач.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАДБРОЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от надброявам и от надброявам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАДБЪБРЕК, мн. -ци, м. Анат. Надбъ-бречна жлеза. В регулацията на съдовата дейност вземат участие и някои хормони, напр, адреналинът, произведен в надбъбре-ците. М. Василев и др., ВБ, 129. Други хормони, например хормонът от кората на надбъбрека.., забавят клетъчния дележ. Р. Райчев, НКД, 21.
НАДБЪБРЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Анат. 1. Обикн. в съчет.: Надбъбреч-на жлеза. Жлеза с вътрешна секреция, разположена върху горната част на бъбрека; надбъбрек. Върху горния край на бъбреците са разположени надбъоречните жлези. Анат. VIII кл, 116. Запас от този витамин се намира в жлезите с вътрешна секреция, особено в кората на надбъбречните жлези. Б. Койчев, Б, 37.
2. Който се отнася до, който е свързан с тази жлеза, с надбъбреците. Според някои наблюдения за гликогенията особено значение имат хормоните от надбъбречната кора. Б. Кърджиев, ОП А, 100. Чифтни клонове [на коремната аорта] са: надбъбречните, бъбречните и семенниковите артерии. Ал. Гюровски, АЧ, 294. Надбъбречен тумор.
НАДБЪРЗАМ. Вж. надбързвам.
НАДБЪРЗВАМ, -аш, несв.; надбързам,
-аш, св., прех. Диал. Надпреварвам. Пофа-лил се фален юнак, /../ че си има добра коня, /добра коня виронога, /../ че надбързва ясно слънце. Нар. пес., СбВСтТ, 27. надбързвам се, надбързам се страд. НАДБЪРЗВАМ СЕ несв., непрех. Рядко. Разг. Надпреварвам се. Хората се надбърз-ват в проучване особеностите на своите краища. ВН, 1960, бр. 2659, 4. И когато ний изобразяваме [на сцената] безпорядък, и тук ний сме длъжни да съблюдаваме порядък, и когато бързо изброяваме, не трябва да се надбързваме. К, 1926, бр. 78, 2.
НАДБЪРЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от надбързвам и от надбързвам се; надпревар-ване. Сетне не можеше да се нахвали на майка си от песните, от надбързването, коя повече .. лехи ще направи. Кр. Григоров, Н, 21-22.
НАДБЪРЗЯ. Вж. надбързям.
НАДБЪРЗЯМ, -яш, несв.; надбързя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надпреварвам, надбързвам. Де да й Стоян да доди, / Кончето да си докара,.. / Конете ша над-бързиме, / надбързим, надминуваме. Нар. пес., СбНУ XXVII, 132.
НАДБЪРЗЯМ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварвам се, надбързвам се.
НАДБЪРЗЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надбързям и от надбързям се; надпре-варване, надбързване.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
НАДБЯГАМ. Вж. надбягвам.
НАДБЯГВАМ, -аш, несв.; надбягам, -аш, св., прех. Изпреварвам, надминавам, побеждавам някого или нещо в, по бягане; надгонвам, надтичвам. Беше по-издръжлив от мене, никой не можеше да го надбяга. Ст. Дичев, ЗС II, 376. — Аз и много силно тичам — рече Сирма със свенлива гордост.
— Веднъж се надтичвахме с чичо Марин в ливадата .. и го надбягах. Д. Ангелов, ЖС, 426. Да беше това колело в ръчичките на някой добър бегач като мене — ехе-е, да дойдеше някой да ме надбягва. П. Славински, МСК, 24. надбягвам се, надбягам се страд. Мене ме хваща яд, когато вървя наравно с
