надармоня се страд.
От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга
форма: надърмонявам.
НАДАРЯ. Вж. надарявам.
НАДАРЯВАМ, -аш, несв/, надаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Давам, поднасям някому дар, подарък; дарявам. Невястата излезе и надари деверите и роднините. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 210. Доведе си едно хубаво момиче, чернооко, то надари всичките, а на конете завърза по един дълъг пешкир. Н. Нинов, Е1ИО, 100. // Давам някому нещо в знак на благодарност или като отплата; възнаграждавам, дарявам. Той го приел благосклонно, щедро го надарил. Н. Михайловски, РВИ (превод), 119. И народът благодарен / сбрал товари цели злато, / за да надари богато / това момче тъй сърцато. Елин Пелин, ПБ, 126. С жътва богата, със спор изобилие / бог ще труда надари. Ив. Вазов, Съч. III, 172. • Обр. Не оставяше никой да замине из пътя,.., докато му не прикачеше някой верен епитет, докато го не надареше с някоя ехидна забележка. Ив. Вазов, Съч. VI, 163.
2. Прен. За природата (съдбата, Бог) — правя някой или нещо да има, да притежава някакво качество, свойство, способност, дарба; дарявам. Природата го беше надарила и със силен глас. Й. Йовков, ПК, 58. Не бе го надарила природата с оня божествен огън, който са изискваше тогава от проповедниците на свободата. 3. Стоянов, ЗБВ I, 395. Алкивиад бил богат и знатен; природата щедро го надарила с красота и с бляскави умствени способности. Н. Михайловски, РВИ (превод), 142. Съдбата него двойно надари: ума му взе и даде му пари. Хр. Смир-ненски, Съч. II, 103. надарявам се, надаря се страд, и възвр. Титлата „преизящний“, с която се надаряваха .. българските царе, никога не бе се прилепала тъй достойно, както на тоя величествен мъж. Ив. Вазов, Съч. XIII, 112. —Юнак! Герой! Ти спаси честта на полка ми... — И без да се бави, свали ордена от гърдите си и като го окачи на неговите, прегърна го и го целуна с такова чувство на възхищение и признателност, с каквито се надарява само истинският герой. Ив. Мартинов, БК, 32. По-добре би било да ся надаряваше от всичко най-напреж самостойний труд .. и послу ш-ността. Й. Груев, СП (превод), 286.
НАДАРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от надарявам и от надарявам се.
НАДБАВКА ж. Добавка към заплата или друго възнаграждение. — За такива неща не се говори. Авансирайте ме .. и освободете главата си от всякакви излишни страхове. Всичко ще бъде изпълнено тъй, че дори не се безпокоя за надбавката. Б. Райнов, НН, 424. Правителството започнало да ги ощетява, отказвайки да им изплати паричните надбавки за служба извън пределите на Бенгалската област. Ист. VII кл, 103. За тях [децата] се пишат пиески, правят се играчки, дават се надбавки. Ст 1963, бр. 903, 2. За така [транзитно] доставените материали би следвало да не се плащат надбавки на снабдителните бази и търговските организации. РД, 1959, бр. 300, 3.
—Рус. надбавка.
НАДБАВЯ. Вж. надбавям.
НАДБАВЯМ, -яш, несв/, надбавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. О стар. и диал. Добавям, прибавям, притурям. Всичките тия неща срещат ся толкоз често, дето стига да издигне человек очите си, за да са посочат насреща му; никой не ще каже, че аз надбавям. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 76-77. Той каза всичко, та нямало вече какво да надбавя. Л. Андрейчин и др., БТР, 1973, 488. надбавям се, надбавя се страд.
НАДБАВЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надбавям и от надбавям се; добавяне, прибавяне, притуряне.
НАДБАРЯМ, -яш, несв. (диал.); надбо-ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надборвам; над бору вам. надбарям се, надборя се
страд.
НАДБАРЯМ СЕ несв., непрех. Диал. Надборвам се; надборувам се.
— От Н. Героп, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДБАРЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надбарям и от надбарям се; надборване, надборуване.
НАДБЕГВАЧ м. Рядко. Нещо или някой, който участвува в надбягване или надбягва другите. Тези славни надбегвачи / са и здрави преносвачи —/ стая с хора на гърби-на / носят вред, където минат. Л. Станчев, СИП, 53.
НАДБЁДРЕН, -а, о, мн. -и, прил. Който се намира или се поставя над, върху или по-високо от бедрата. Хората, на които за легло беше служила голата земя, сега се измиваха, поливайки си един друг.. Облеклото на тези хора се състоеше само от над-бедрена превръзка. Ек. Мечкова, СМ, 22. Наобедрена кост.
НАДБЕЛЁЖА. Вж. надбележвам.
НАДБЕЛЁЖВАМ, -аш, несв/, надбелё-жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Бележа повече, отколкото трябва или отколкото бележи някой друг. Що е бележило овен у стадо, / дружина се хвалят, ке го надбеле-жат; / Що е бележило мома у хорото, / дружина се хвалят, ке го надбележат. Нар. пес. надбележвам се, надбележа се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДБЕЛЁЖВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надбележвам и от надбележвам се.
НАДБОРВАМ, -аш, несв/, надборя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Надвивам, побеждавам в борба; преборвам. Ти вече не си само пехливан, който надборва най-яки-
