НАДАЛЕЧ. Вж. надалече.
HAДAЛÈЧE и (съкр.) над^ч нареч. На голямо разстояние от някого или от нещо. Противоп. наблизо, наблизко. Понякога се случваше мечката да иде надалече. Ем. Станев, ГЧ, 6. Той от старост не може да ходи надалеч, та повече тук си посядва. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 190. Пръсната по всички посоки — столицата безцеремонно пълзеше напред, газеше ливади и ниви надалече към Витоша. Г. Стаматов, Разк. I, 86. Къщата беше на високо място, можеше да се вижда надалеч и на всички страни. Й. Йовков, ЧКГ, 66. Глухо шушнат си горите, / песен в тях не чуй се веч, / пойни птички отлетяха, / отлетяха надалеч. Елин Пелин, ПБ, 65.
о Отивам / отида надалече (надалеч). Прекалявам в постъпките, делата си или с приказките, думите си, като правя, осъществявам нещо в много висока степен или казвам повече, отколкото трябва. — Ти знаеш ли какво приказваш? — пламна и се наежи Тин-ко. — Знаеш ли, че мога и в съд да те дам.. — Дай ме! — .. Тинко съобрази, че отидоха доста надалече и тутакси помисли какво трябва да направи, за да спре тази крамола. Г. Караславов, СИ, 9-10. По-възрастните от тях ся обличат в дълги сукнени кюркове,.. Ергените отиват още по-нада-леч; mue стават също ингилизи. 3. Стоянов, ЗБВ I, 39.
HAAAAÈ4KO нареч. Разг. Умал. от надалече. Противоп. наблизичко. Встрани от каменната ограда и доста надалечко сред поляната çe виждаше една старовремска могила. Й. Йовков, ЧКГ, 58. Нивата на Козебаир беше по-надалечко, но пък беше хубава нива. Г. Караславов, Избр. съч. I, 319. Садък гореше от любопитство да узнае какво ще говорят, но знаеше, че в подобни случаи не трябва да се любопитству-ва, и се отстрани надалечко. X. Русев, ПЗ, 229.
НАДАЛИ частица. За израз на съмнение, несигурност; едва ли, кой знае дали. Духът на свободата надали се е проявявал някога в по-светла форма. Ив. Вазов, Съч. XII, 73v. Руно беше още, надали имаше и осем часа. Й. Йовков, Разк. II, 233. Дядо Хаджия беше имотен, богат човек, беше такъв богат,.., какъвто надали има нейде на друго място! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 116. Може би лежеше и четеше някаква книга. Или някакъв учебник. Надали — до изпитите имаше още доста време. П. Вежинов, БГ, 198.
НАДАМ1. Вж. надавам1.
НАДАМ2. Вж. надавам2.
НАДАМ3. Вж. надавам3.
НАДАМГОСАМ. Вж. надамгосвам.
НАДАМГОСВАМ, -аш, несв. ; надамго-сам, -аш, св., прех. Диал. Дамгосвам докрай, дамгосвам изцяло или много, мнозина или
всички, надамгосвам се, надамгосам се
страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДАМГОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надамгосвам и от надамгосвам се.
НАДАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Надявам се, очаквам; надея се, надеям се, назирам се. Взехме гола стая на кирия, с две столчета и една софрица, но нали чукът беше в ръката — надах се да спечеля и за къща, и за маса, че и за тюфлеци да ар-тиса. Н. Хайтов, ДР, 33. — Кажи ми ти как тръгна работата на село? — А бе всички се надаме да тръгне! — заговори снишен към него Ралчо. Ст. Даскалов, СЛ, 69. — .. Момчето си знае работата, ама отде да знаеш, то човек кога най не се нада, тогава го спохожда злото. В. Нешков, Н, 241. Първи ми петли пропяха, / първо се либе не враща. / Я му се надам да дойде, / оно хабер ми допраща. К. Христов, СК, 27.
НАДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надам се; надяване, очакване, надеене, надея-не, назиране. Каба човек!.. Едно време дойде при нас в организацията. Дойде от падане за келепир. В. Караманчев, 43, 6.
НАДАРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от надаря като прил. Който има дарба, талант, който притежава големи способности за творческа работа в някаква област; даровит, талантлив, способен. Тя го смяташе за много умен, за много начетен, за много надарен и вярваше, че по ученост той ще надмине баща си. Г. Караславов, ОХ I, 190. Масалитинов бе вече познат на българската публика като изключително надарен актьор. Ив. Димов, АИДЖ, 72. Както всяка богато надарена натура, тя имаше множество лица, множество образи. Б. Шива-чев, Съч. I, 151. — .. Ти знаеш, че аз обичам надарените хора. Д. Немиров, Б, 87-88.
НАДАРЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на надарен; дарба, дарование, способност, талант. Алусиан беше втори — не само по рождение, но и по хубост и надаре-ност. А. Дончев, СВС, 604. В спомените се разкрива, че Вапцаров проявява всестранна надареност. Той не само че пише и декламира стихове, но е и майстор на поставяне на пиеси. С, 1952, кн. 7, 190. Поезията на Ботев, плод на гениална поетическа надареност, е проникната изцяло от борчески революционни идеи. Лит. X кл, 177. Моцарт се развивал в музикална среда.. И толкова бързо се развивала неговата музикална надареност, че още на 5 години той отлично свирел на клавесин и цигулка. Пеене IX кл, 78.
НАДАРМОНЯ. Вж. надармонявам.
НАДАРМОНЯВАМ, -аш, несв.; надар-моня, -иш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Дър-моня, пресявам с дърмон определено количество, много или всичко, надармонявам се,
