изпреварване на някого в някаква работа, действие или качество, извършване на нещо по-добре, по-бързо или в по-висока степен от Друг, напр.: надбягвам, надвивам, над-виквам, надделявам, надживявам, над-жънвам, надлъгвам, надпреварвам, надсвирвам, надхвърлям, надхитрявам.
4. Извършване, осъществяване на действие по отношение на някого или нещо, напр.: надзиравам, надсмивам се.
II. Именна представка за образуване на прилагателни имена от съществително име с помощта и на наставка, със значение:
1. Който се намира, разположен е по-високо, по-горе от нещо, който има по-голяма височина от нещо, напр.: надбедрен, над-бъбречен, надзвезден, надколенен, надморски, надоблачен, надопашен, надочен.
2. Който се намира, разположен е върху нещо, на повърхността на нещо, напр.: надводен, надгробен, надземен, надпоч-вен, надхрилен.
3. Който е или се извършва в повече от определеното количество, размер, норма, напр.: наднормен, надпланов.
4. Който стои по-високо от нещо, който не е свързан, не зависи от нещо, напр.: над-класов, надпартиен, над властен.
III. Именна представка за образуване на съществителни имена от съществително име, с или без наставка, за означаване на: нещо, което е разположено или става по-високо, по-горе от друго нещо, напр.: надслов, над бъбрек, над о па шие, надлез.
НАДАВАМ1, -аш, несв. и се.; надам, нададеш, мин. се. нададох, прич. Мин. св. деят. надал, св., прех. Давам много неща или голямо количество от нещо. Стрина Венковица й подава китка цвете. И други комшийки й надаваха цветя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 302. Така с думи роднините и съседите много полезни съвети му надали, но с работа никой не помогнал на изпадналий чело-век. Т. Икономов, ЧПГ, 37. надавам се, надам се страд.
НАДАВАМ2, -аш, несв.; надам, нададеш, мин. св. нададох, прич. мин. св. деят. надал, св., прех. В съчет. със същ. като глас, вик, звук и под. Започвам да издавам звук, да осъществявам действието, изразено със съществителното. Тя нададе слаб вик, тялото й потрепера, а очите й се разшириха от ужас. Д. Димов, ОД, 28. Наблизо до тях кацаха хиляди диви патици, които надаваха чудновати пронизителни крясъци. Г. Караславов, ОХ IV, 71. Когато се мръкна, старият катерик дойде при Бър-зоходко и го предупреди, че трябва да внимава и зорко да бди. — Надавай тревога, щом видиш някой звяр да се приближава насам. Ем. Станев, ПГВ, 68-69. Вятър хладен пак лудее, /зима предвещава той — /ту заплаче, ту запее, / ту надава страшен вой.
Елин Пелин, ПБ, 70. надавам се, надам се
страд. Скоро откъм морскигце бани се нададе женски писък. Д. Калфов, Избр. разк., 164. А навън във тоя миг / в клетката на зверовете / се нададе жален вик. Ив. Радоев, КХЛ, 16.
О Надавам / надам ухо (уши). 1. Напрягам слуха и вниманието си, за да чуя нещо; вслушвам се, заслушвам се. Тошка мина в кухнята. Старата се залепи на прозореца, нададе ухо, но нито не можа да чуе. Г. Караславов, Тат., 24о. Двайсетина души бяха насядали в кръг, други бяха се наредили по-назад, трети се свиваха по миндерите и надаваха уши, за да не изтърват някоя по-интересна приказка. Г. Караславов, ОХ II, 546. 2. Обикн. към, на нещо. Проявявам интерес, обръщам внимание на нещо. Дона започна да надава ухо към външния свят. Д. Талев, И, 365. Великият войвода им помагаше, колкото беше възможно да се помага, и дори не надаваше много ухо на оплакванията на окрадени граждани. Д. Талев, СII, 282.
НАДАВАМ3, -аш, несв.; надам, нададеш, мин. св. нададох, прич. мин. св. деят. надал, св., прех. Диал. Наддавам, наставям; донаждам. На глагола разделявам йе нададено предлог раз, който никога не се употребява отделно. Д. Манчев, БЕ I, 44. надавам се, надам се страд.
НАДАВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от надавам2 и от надавам се.
НАДАВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от надавам3 и от надавам се; наддаване, наста-вяне, донаждане.
НАДАВКА ж. 1. Диал. Нещо, което се наставя, добавя към друго; наставка, наддав-ка (Н. Геров, РБЯ).
2. Остар. Грам. Представка. В глагола разделявам има две притурки; йедна в началото и друга в края на думата. Притурката в началото на глагола ся нарича надавка. Д. Манчев, БЕ I, 44.
НАДАЛЕК. Вж. надалеко.
НАДАЛЕКО и (съкр. остар., сега поет.) надалек нареч: Надалече. Тоя вик се разнесе надалеко из нощта. Ив. Вазов, Съч. VI, 64. Сега тук беше Стоян — влизаше, излизаше сутрин и вечер и беше като в своя къща, макар Султана да го държеше надалеко. Д. Талев, ЖС, 64. Очи му [на човека] имат право да изпитват онова, что е около него и, като го проумее, отива да мисли по-на-далек. Д. Попов, СбРС (превод), 52. Само тъмни кипариси вееха над гробницата като крила на прилеп и разнасяха наблизо и надалек словата на онази, която спеше мрътва в саркофага. Н. Райнов, ВДБ, 98. Рано утром млад гидия/почва леко,/ свири леко, а се чуе / надалеко. П. П. Славейков, ЕП I, 15. Изведнъж тя заплака и екът / на плача й поде надалек, / че сега си отиде човекът! / Най-добрият човек! А. Германов, М, 9.
