грухтели се, св., непрех. Грухтя много, до насита.
НАГРУХТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от нагрухтявам се.
НАГРЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е на гърдите, който се носи на, върху гърдите. Отразената .. в княжеския нагръ-ден диск .. светлина искреше, менеше силата на блясъка си. Д. Добревски, БИ, 139. Състезателите ще се спускат на групи и всеки ще носи нагръден номер. ВН, 1960, бр. 2854, 1. Черното подбрадно и нагръдно петно [у птиците от семейство чинкови].., достига до раменете. Ц. Пешев и др., ФБ, 131-132.
НАГРЪДКИ мн., ед. (рядко) нагръдка
ж. 1. Предна част на риза от народна носия или самостоятелна част от специално облекло, която покрива гърдите и се отличава по украса или цвят; нагръдник. Тясно, черно сукманче, обточено с алени гайтани, стяга тънка половина,.. Леко се повдигат кенарени нагръдки, отрупани с тантели... Елин Пелин, Съч. V, 90. Той [сукманът] откривал високите й гърди, които били покрити само с едни тънки копринени нагръдки. Л. Каравелов, Съч. И, 63. Майка й я беше изучила да шие хубави кенета на женски поли, нагръдки и ръкави. Т. Влайков, Съч. II, 105. Около него [свещеника] и от двете страни стояха такожде на колене двама млади анагности в морави мантии с бели нагръдки. Н. Бончев, ТБ (превод), 49.
2. Рядко. Нагръдник (в 3 знач.). Андрей съзря, че имаше под връхната си черна дреха червена броня (нагръдка) и железен шлем закопчан. Р. Блъсков, ТПД (превод), 99.
НАГРЪДНИК, мн. -ци, м. 1. Предна част на риза от народна носия или самостоятелна част от специално облекло, която покрива гърдите и се отличава по украса или цвят; нагръдки. Погледнете оная чипа, чер-венобуза и хубава вакарелка с гиздава зелена забрадка, с широко изкроен, накичен с бели тантели нагръдник. Ив. Вазов, Съч. IX, 206. Откъм село се задавал Росен с голям, преголям бъкел на рамо. Бялата му риза греела с нашития си нагръдник. Н. Ка-ралиева, ЗБ, 22. // Горна част на гащеризон, покриваща гърдите. От стъклената будка на бензиностанцията изскокна едно момиче с алени, сякаш току-що нашамарени бузи и издута пазва под синия нагръдник на панталона. С. Северняк, ВСД, 81.
2. В миналото — част от облеклото, която имитира риза, като се прикрепва на врата и покрива гърдите под сако. Удобството на тая връхна дреха е, че може да закрие нечистия нагръдник (по стар навик даскал Мотю не носи риза, а нагръдник). М. Кюрк-чиев, ВВ, 95. После се появи Христакиев в смокинг, със снежнобял нагръдник и черна папийонка. Ем. Станев, ИК I и II, 212. Останалите мъже .. с широкоизрязани и бели като сняг нагръдници, нетърпеливо се разхождаха из салона и пушеха. И. Йовков, Разк. I, 172.
3. Част от защитно бойно или друго специално облекло или снаряжение, която покрива гърдите и служи за предпазване, обикн. от хладно или огнестрелно оръжие, от удавяне и др. От седем хиляди конници пет хиляди притежаваха ризници, шлемове и наколенници, а две хиляди бяха само с шлемове и нагръдници. А. Гуляшки, ЗВ, 59. Тези, които щяха да бъдат принудени да се уловят за въжените халки на сала, можеха да се държат над водата и със спасителните си ризи. Те представляват големи коркови нагръдници, които се завързват с въжени колани и токи на гърба. Г. Белев, КВА, 325. Когато стъпихме върху палубата на „Първи май“, младите водолази тъкмо обличаха своя другар.. Завинтиха нагръдника. Наложиха му телефонното боне. ОФ, 1950, бр. 1858, 2. Н Част от амуницията, сбруята на кон или (по-рядко) друго животно, която покрива гърдите и служи като предпазно средство в бой или за украса. Докато всеки византийски войник беше облечен в желязо, дори конете им имаха защитни нагръдници, от трима български войници само един беше в пълно защитно облекло. А. Гуляшки, ЗВ, 116. Казасите изработваха от коприна, лен и мека вълна различни луксозни украшения: гемове, дизгини, нагръдници, подопашници и колани за конете. Д. Каза-сов, ВП, 41. Охраненият хубав сокол с очистени пера и нагръдник от скъпо кади-
е, изнизано с бисери, седеше на ръката му. т. Загорчинов, ДП, 298.
4. Прен. Петно с различен цвят от основния върху гърдите на птица или животно. Ако главата [на стърчиопашката] е сивкава или кафеникава .., то подбрадието е бяло или белезникаво и обагрено отдолу с .. плътно черен нагръдник. Ц. Пешев и др., ФБ, 159.
НАГРЪДНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от нагръдник (в 4 знач.). Гледат зайците: пред тях — лисичкагсестричка с жълто-червено кожухче, с бяло нагръдниче. Елин Пелин, ПР, 58. По листата им кацваха и кълвяха нещо дребни птички или заставаше муши-трън с кафява глава и бяло нагръдниче. Д. Фучеджиев, Р, 160.
НАГРЪСТВАМ, -аш, несв.\ нагръстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Нагребвам. нагръствам се, нагръстя се страд.
НАГРЪСТВАМ СЕ несв.\ нагръстя се св., непрех. Нагребвам се, награбвам се. — Ако сакаш да бидеме ортаци и да се нагръстиме пари незнаени. Само от луге .. що пари ке зейме. Нар. прик., СбНУ XVII, 284.
— От Т. Панчо„, Допълнение на българския речник от Н. Геро“, 1908.
НАГРЪСТЯ. Вж. нагръствам.
НАГРЪЩАМ, -аш, несв.\ нагърна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нагърнат, св.,
