прех. Остар. и диал. 1. Нападам1 нещо, нахлувам някъде, обикн. за да грабя, убивам, завладявам. Този техен успех ги насърчи и те тръгнаха по-тататък: минаха през Балкана и нагърнаха Тракия. М. Дринов, ППБН, 8. След това те минуват през Балкана и отведнъж нагръщат Пловдивската област, а след покоряването и на нея простират властта си до византийската граница. ПСп, 1876, кн. 11-12, 105. — На „Обзор“ телеграфират из Видин, че 6. и 9. сръбски баталиони разбили турците, които нагърнаха Зайчар. НБ, 1876, бр- 30, 118. // Спускам се върху някого, връхлитам някого; нагрибам, насмитам, насвивам, нагъвам1. Нагърнаха ме кучетата. Н. Геров, РБЯ III, 138. Нагърна ме да ми се кара. Н. Геров, РБЯ III, 138.
2. Непрех. Влизам, навлизам, нахълтвам някъде, в нещо. Ралчо нагърна в гората и развеселено извика. Ст. Даскалов, СЛ, 10. Кооператорите нагърнаха в блока, .., почнаха да повалят житото на ръка. Ст. Даскалов, СД, 522. // Прех. Поемам, отправям се някъде, по нещо; хващам. Нагърна щем Стара планина и видя щем далече ли е. Нар. пес.,
Н. Геров, РБЯ III, 138.
3. Прен. "Натискам (в 5 знач.) някого; заставям, принуждавам, назорвам, притискам, на-гръщам се, нагърна се страд. от нагръщам в 1 и 3 знач.
НАГРЪЩАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нагръщам и от нагръщам се.
НАГРЯВАМ, -аш, несв.\ нагрея, -ееш, мин. св. нагрях и (остар. и диал.) нагреях, прич. мин. св. деят. нагрял, -а, -о, мн. нагрели и (остар. и диал.) нагреял, прич. мин. страд. нагрят, -а, -о, мн. нагрети, нагрян, -а, -о, мн. нагрени и нагреян, св., прех: 1. За слънце, огън и под. — затоплям нещо или някого, правя нещо да стане топло, горещо; напичам, нагорещявам. Противоп. охлаждам, изстудявам. Слънцето захванало вече силно да нагрява земята. Л. Каравелов, Съч. II, 30. Те щяха да се събудят отново едва напролет, когато снеговете се стопяха и яркото топло слънце нагрееше изстиналата .. земя. Ем. Станев, ПГВ, 122-123. Нагреяна от лумналия огън, вратата на тенекиената печка се откопча и се разтвори с тънък протяжен писък. С. Северняк, ИРЕ, 47.
2. Правя нещо да стане топло, горещо, затоплям нещо или някого (на слънце, огън и под.) Противоп. охлаждам, изстудявам. Изпотрошените камъни ще нагряваме в една голяма пещ, а златото ще се топи и ще си тече отдолу. Ст. Костов, Избр. тв, 375. Взе кожуха, нагря го от вътрешната страна и го облече. Д. Фучеджиев, Реката, 253. — Елате и вие да си нагреете ръцете на огъня. А. Каралийчев, В, 89.
3. Прен. Разг. Натискам (в 5 знач.) Някого;
назорвам, напичам, На четвърти строителен район сме обешрли да даваме всеки ден по десет камиона, а не му даваме и половината. — .. Аз се разпоредих .. да се занимават там със случая, щото ти ме бе нагрял тогава за ония панели. Ал. Томов, П, 12. Както са ги нагрели инвеститорите, ще кипнат и... ще ни закарат чак на Голгота. ВН, 1964, бр. 3857, 4; нагрявам се, нагрея се страд. и възвр. Ако се нагрее малко амониев хлорид в епруветка, нищо не се забелязва, защото там се образуват безцветни газове. Хим. VII кл, 1950, 16. При печенето продуктът се нагрява в атмосферата на топъл въздух или лъчиста топлина. Л. Петров и др., БНК, 58. — Измръзнах,.. — Влез в къщи да се нагрееш, Василе! Ив. Каранов-ски, Разк. 1,4.
НАГРЯВА МЕ несв.\ нагрее ме се., непрех. Разг. Изпитвам силно желание, много силен вътрешен подтик да направя, да извърша нещо; назорва ме, напича ме. Един почтен, сериозен човек, който има много пари. .. Цял живот той само е печелил, а сега го е нагряло да се жени. Д. Цончев, ЧС, 156.
НАГРЯВАМ СЕ несв.\ нагрея се св., непрех. Ставам топъл, горещ; загрявам се, затоплям се, нагорещявам се, напичам се. Противоп. охлаждам се, изстивам. Той не слушаше свистенето на куршумите,.., дебнеше с възбудени очи и стреляше. Пушката се нагря в ръцете му. К. Петканов, МЗК,
192. Спомням си добре — беше чуден ден. ще речеш лято. Камъните се нагрели от силното слънце. Като ги пипнеш — парят.
А. Мандаджиев, ОШ, 48. В началото желязото е студено при допир, но когато работиш с него, то се нагрява. Бл. Димитрова, ПКС, 156. Осветената от слънцето повърхност на бавно въртящата се планета се нагрява твърде силно, а тъмната изстива до много ниска температура. К, 1963, кн. 7, 33-34.
НАГРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от нагрявам и от нагрявам се; загряване, затопляне, нагорещяване, напичане. Противоп. охлаждане, изстудяване. Всички твърди тела при нагряване се разширяват, а при охлаждане се: свиват. Физ. VII кл, 1965, 39. Многобройни опити й наблюдения показват, че При движение на тяло в съпротивителна среда, при удар и пр. се получава нагряване. Физ. IX кл, 1958, 17. Степента на нагряване на земната повърхност зависи от няколко условия. Геогр. VIII кл, 1965, 24.
НАГРЯВКА, мн. нагревки, ж. Разг. Физиотерапевтична процедура за лечение или за предпазване от заболяване чрез облъчване или загряване на цялото тяло или на негова част. Отиде в поликлиниката и поиска да му напряват няколко нагревки, понеже мислеше, че всичко ще излезе най-обикновена простуда. С. Северняк, ВСД, 162. На разположение на посетителите в модерни
