пес., СбНУ ХЫИ, 395. нагрозявам се, на-
грозя се страд. и възвр.
НАГРОЗЯВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нагрозявам1 и от нагрозявам се; намразване.
НАГРОЗЯВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от нагрозявам2 и от нагрозявам се; загрозяване1, нагрубяне.
НАГРОКВАМ, -аш, "есе., непрех. Диал. Нагорчавам1, нагарчам. — Този хляб, дето го ядем сега, е със стара сол от сланинена-та каца и затова малко нагроква и понами-рисва на граниво. Г. Караславов, ОХ И, 61.
НАГРОКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагроквам; нагорчаване1, нагарчане.
НАГРОЦАМ. Вж. нагроцвам.
НАГРОЦВАМ, -аш, несв.; нагроцам, -аш, св., прех. Диал. Намразвам; нагрозявам1, нагрочвам. нагроцвам се, нагроцам се
страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАГРОЦВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагроцвам и от нагроцвам се; намразване, нагрозяване1, нагрочване.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАГРОЧА. Вж. нагрочвам.
НАГРОЧВАМ, -аш, несв.; нагроча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Настройвам се враждебно към някого; намразвам, нагроцвам, нагрозявам1. Странно точен / тоз път бе българинът, тъй нагрочен, / че не познавал ред. К. Христов, ЧБ, 208.
2. Намръщвам (лице, чело), нагрочвам се, нагроча се страд.
НАГРОЧВАМ СЕ несв.; нагроча се св., непрех. Диал. Намръщвам се, навъсвам се, на-чумервам се. — Кръстнице, да не те е заболяло зъб, та така много си се нагрочила? К. Петканов, ЗлЗ, 198.
НАГРОЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагрочвам и от нагрочвам се.
НАГРОЧЕН, а, -о, мн. -и, прил. Диал. Намръщен, настроен зле, сърдит. Чувствителният баща .. сега бил поразен още повече.. Намръщен и нагрочен вечерта, той почнал със строг и сериозен тон да убеждава и съветва Христа. 3. Стоянов, ХБ, 66.
НАГРУБЯ. Вж. нагрубям.
НАГРУБЯ. Вж. нагрубявам.
НАГРУБЯВАМ, -аш, несв.; нагрубя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Казвам, наговарям някому грубости, обидни думи. Когато се разсърдеше, той я [жена си] нагрубяваше, шибаше я безмилостно с най-обидните прозвища, гледаше я презрително. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 152. Стана още по-нервен и избухлив,.. Скарваше се за дреболии, нагрубяваше и никой не можеше да излезе насреща му. И. Петров, НЛ, 165. — Тъпичък си и много искаш да знаеш — още един път нагруби Мечков работника... Д. Кисьов, Щ, 132. Във всеки случай не го нагрубих, не го нарекох кой знае какъв. Д. Калфов, Избр. разк, 19. нагрубявам се, нагрубя се страд, и взаим. Двама младежи се нагрубяват и си хвърлят обидни думи. М. Кремен, СС, 137. Грозно е да се нагрубява такъв кротък човек.
НАГРУБЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нагрубявам и от нагрубявам се.
НАГРУБЯМ, -яш, несв.; нагрубя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Загрозявам1, нагрозявам2. нагрубям се, нагрубя се страд, и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГРУБЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагрубям и от нагрубям се; загрозяване1, нагрозяване2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГРУЗКА ж. Спец. Нежел. Натовареност, заетост (обикн. със служебни или обществени задължения). Има достатъчно време за провеждане на едни разгърнати мероприятия по финалната морално-воле-ва нагрузка на отбора с оглед бойците да излизат на ринга надъхани .. с вяра в силите. Я. Антов, ТВК, 13.
— Рус. нагрузка.
НАГРУХАМ. Вж. нагрухвам.
НАГРУХАМ СЕ1. Вж. нагрухвам се1.
НАГРУХАМ СЕ2. Вж. нагрухвамее2.
НАГРУХВАМ, -аш, несв.; нагрухам, -аш, св., прех. Грухам2 определено или цялото количество, нагрухвам се, нагрухам се страд.
НАГРУХВАМ СЕ1, -аш се, несв.; нагрухам се, -аш се, св., непрех. Диал. Нагрухтя-вам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГРУХВАМ СЕ2, -аш се, несв.; нагрухам се, -аш се, св., непрех. Диал. Грубо. Наяждам се много, обилно; налапвам се, нап-люсквам се, натъпквам се, надумквам се, на-гъчквам се. Веднъж маца била твърде много глад на, ../ Тя рекла: „Трябва аз да са кача на полицата / и оттам да са нагрухам.“ Л. Каравелов, Съч. I, 23.
НАГРУХВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от нагрухвам и от нагрухвам се.
НАГРУХВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от нагрухвам се1; нагрухтяване.
НАГРУХВАНЕ3 ср. Диал. Грубо. Отгл. същ. от нагрухвам се*; налапване, наплюс-кване, натъпкване, надумкване, нагъчкване.
НАГРУХТЯ СЕ. Вж. нагрухтявам
се.
НАГРУХТЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-грухтя се, -йш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св. деят. нагрухтял се, -а се, -о се, мн. на-
