НРАВСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. 1. Съвкупност от условни норми, правила, които определят отношението на хората един към друг и към обществото; морал. Иван е представител на традиционния дребнособственически морал, на патри-архалната нравственост. Г. Цанев, СИБЛ, 287. Повечето от калугерите, заети обикновено не с въпросите на религията и религиозната нравственост, а с практически, материални интереси, често са враждували помежду си. Б. Пенев, НБВ, 46. Във Франция до XVII в. народната нравственост е изисквала, щото невястата да не влазя в къщата на мъжа си без съпротивление и без някоя борба. Знан., 1875, бр. 20-21, 312.
2. Стесн. Положителна за обществото изява, свързана с честност, почтеност, справедливост в поведението на човека. Такава е баба Елена, която никога не допуска в нейния дом да се настани старомодната еснафска уютност и която учи децата си винаги и навсякъде да бъдат преди всичко човеци с нашата българска сурова и чиста нравственост. Е. Каранфилов, Б III, 20. На нашата публика е доста добре познат дядо Панарет. Тя знае неговото чудесно възпитание,.., неговата примерна нравственост. НБ, 1876, бр. 51-52, 200.
НРАВЯ СЕ, -иш се, мин. св. -цх се, несв., непрех. Правя добро впечатление; харесвам се. Княз Александър имаше инстинктивна нужда да се нрави и правеше всичко, за да бъдат хората около него щастливи и доволни. С. Радев, ССБ I, 175. Тия [купешки-те] песни отначало не се нравеха на съседите, но скоро и те ги усвояваха: налагаше ги кръшният мелодичен глас на Марийолка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 57. Бешков е автор на най-хубавите детски илюстрации у нас. Може би, те не всякога се нравят на децата със своя синтетизъм и художествен на-ивитет, но това не намалява тяхната цена. Сирак Скитник, БР, 1931, кн. 4-5, 165. Аз исках да отбележа само някои от стихотворенията, които мене особено се нравят, и да укажа бегло на характерните черти в тях. К. Величков, ПССъч. VIII, 173.
НРАВИ МИ СЕ несв., непрех. Изпитвам задоволство, удоволствие от нещо; харесва ми, допада ми. Той усети, че му се нрави да го ласкаят.
НУ частица. Остар. Книж. Е. Ну, поздравявам те, гълъбче, със славата ти. С чин и ордени. Ив. Вазов, Съч. XI, 180. Ну, нека видиме да изясниме тая точка .. Хюсе-ин при тебе ли дойде, или викнал те беше при него да отидеш .. — Он при мене дойде. ЦВ, 1856, бр. 284, 52. Галени й думи говори: / иди с Богом дядовото рибче, /.. / Ну, иди си в море дълбоко. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12,917.
— Рус. ну.
НУБИ`ЙКА ж. Жена от нубийска народност.
НУБИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до нубийци и до Нубия, област в днешен Египет и Судан. В този си вид, едър и грубоват, с внушителна стойка и побелели коси, той приличаше на стар благороден нубийски лъв. Ив. Мартинов, ДТ, 243. Жена ми се страхуваше от дивите свини и ги смяташе за по-опасни и от нубийските лъвове. М. Марчевски, ТС, 11. Нубийски украшения.
НУБИ`ЙЦИ мн., ед. (рядко) нубиец лс. Само мн. Негроидно население, народ от смесен произход, живеещ по бреговете на река Нил, населявал в древността историческата област Нубия, простираща се в границите на днешен Египет и Судан. Той е завоювал нови страни, водел е сражения с нубийци и сирийци, издигал е храмове и пирамиди, а сега лежи мълчалив. Стр. Кринчев, СбЗР, 372. Най-старите заселници на Судан са били нубийците. Д. Илийски, С, 5. Жителите са от много родове или. племена различителни из помежду, от които по-главни са берберите,.., нубийците и коптите. Ив. Богоров, ВГД (превод), 243. Едри нубийци грабеха с големите си шепи ново-насечени сребърни и медни монети с образа на новия султан и ръсеха с тях широката улица. Ст. Дичев, ЗСI, 15. Наедно с това на подвластните княжества, народонаселени-ето на Турция достига до 52 002 068 души, но в това число влизат близо до II милиона нубийци, 5 милиона египтяни. НБ, 1877, бр. 74, 288. // Ед. и мн. Мъж от нубийска народност.
НУГА, мн. няма, ж. Вид халва, приготвена с орехи, бадеми, лешници, фъстъци или други ядки.
— От фр. nougat.
НУДЕНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нудя и от нудя се; принуждаване. 7Ъй е и Йоанна с честото си и одушевлено кажене, голямо нудене и постоянно насиляване склонил да ся предаде на кни-жовно съчиняване и превождане. X. Иоано-вич, Ц (превод), 39-40.
НУДЙЗЪМ, -змът, -зма, мн, няма, м. Движение, проповядващо пребиваването гол или почти гол на открито сред природата с цел физическа или психическа профилактика.
— От фр. nudisme.
НУДЙСТ м. Последовател, привърженик на нудизма. На едно място ме спряха нудисти да видят рибата ми — те разглеждаха рибата, аз гледах нудистите. И. Радичков, В, 34. *
— Фр. nudiste.
НУДЙСТКА ж. Жена нудист. В края на бившия Царски плаж се бяха събрали няколко нудисти и нудистки.
