ПБД, 118. Твоят едър почерк,.., деликатното нравоучение, което звучи във всеки ред на писмото ти,.. — да, това си ти и никой друг. Ем. Манов, ПС, 31. Панчо с такова внимание слушаше mue нравоучения на бае си Стойна, с каквото слушаше и по-първите му укори против чорбаджиете. Т. Влайков, Съч. II, 131-132.
НРАВОУЧЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който поучава някого в нравственост, който внушава нравствени правила. Майстора никога не се превръща в проповедник. Той не е склонен да поучава селяните, нито да играе ролята на някакъв нравоучител. Е. Каранфилов, Б III, 83. Ве-ликосветските пустоцвети и полицейски нравоучители, на които Пушкин не е про-пущал случай да изкаже пренебрежението си, съставляват цяла хайка против него. П. П. Славейков, Оъбр. съч. VII, 86. Обичай ближняго, прощавай неприятели, почитай родители .. и прочие — тия начала са основните на нравствеността от векове и колкото нравоучителе и богословци са писали и проповядвали, не са могли да променят нито една дума от тях. Лет., 1874,107.
НРАВОУЧЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който представлява нравоучение или съдържа нравоучение. С инстинкта на по-опитна жена и на човек, преживял достатъчно мъка в живота си, тя избягваше въпросите, както и нравоу-чителните съвети. Ем. Манов, ДСР, 84. Диалозите, които на първо време били обикновен разговор между двама души на нравоучителна или просветна тема, постепенно се развиват в три, четири, пет до шест действуващи лица и започват да играят ролята на едноактни пиеси. Лит. X кл, 1965, 116. Както всички наши по-стари дейци в полето на книжнината, така и Фо-тинов захвана своето списателство с опити в областта на педагогическата и нра-воучителната литература. Ив. Шишма-нов, СбНУ XI, 638. Литературата на индийците е твърде богата, освен свещените книги, у тях има еще книги нравоучителни, произведения драматически и поеми. С. Бобчев, ПОС (превод), 233.
НРАВСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Книж. За човек — който се отличава с висок морал, който е носител на висок морал; морален. Т. Г. Влайков беше нравствена личност .. „Нему — казва писателят — не даваше сърце да помисли за някого, че е лош човек.“ А. Каралийчев, СбЦГМГ, 405. — Държавата значи съединение на нравствени личности за общи цели, а у нас това съединение е съединение за граоеж, за из-користяване на законите. Ем. Станев, ИК I и И, 269. Във всеки случай се иска учителят да има чисто и безукорно минало, да бъде човек нравствен. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 4, 73.
2. Който се отнася до морала, нравите на хората; морален. Вътрешна сила се изисква, за да бъдеш цял живот чист и светъл като своята поезия. Да не отстъпваш никога от своите нравствени принципи. Е. Каранфилов, Б III, 153. — Искам да обясни — каза толстоистът,.. — кой е критерият при проявата на нашата воля? Обстоятелствата ли или нещо друго, т.е. необходимостта ли или нравствените причини? Ем. Станев, ИК I и II, 64. „В миналия брой г. Деркович даде нови доказателства за низкия си нравствен уровен.“ Ив. Вазов, Съч. XVIII, 121. Господарят или майсторът е длъжен:.. да се грижи за нравственото и религиозно възпитание на ученика. Хр. Даалиев, ТИ А, 124. Със своето строго нравствено поведение еретиците богомили имаха голям успех между народа. Т. Шиш-ков, ИБН, 198.
3. Душевен, психически. — Има хора, които ни показват как да умираме, а други — как да живеем!... И едните, и другите правят човека чист, дават му нравствена сила да се справи с подлостите в живота. Д. Димов, ЖСМ, 56. Всичките украси на материалната култура,.., всичко това е без стойност за живота, щом няма нравствена красота! Ас. Златаров, Избр. съч. II, 182. Слушайте братя! Когато са появи между вазе такъв един човек, който обича да са кити като жена, то знайте, че с това той иска да покрие своето умствено сиромашество и своята нравствена голота. С, 1872, бр. 34, 272^
НРАВСТВЕНО нареч. Книж. 1. Морал-но. Когато един добър човек е надарен с талант, той ще действува винаги нравствено за благополучието на света, било че е художник, естествоизпитател, поет или каквото и да е друго. М. Арнаудов, Г,
152. При ръкуването си с нея Евгени изпитва същото онова неприятно чувство, което изпитва нравствено здравият мъж при представата си за близост с някоя проститутка. Д. Ангелов, ЖС, 26. Духовенството е единственият фактор, което крепи народите да не пропадат нравствено. 3. Стоянов, ЗБВ I, 162.
2. Душевно, психически. Огнянов се промъкна безшумно между тях и се тръшна убит, сломен физически и нравствено. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 148. — Нали преди всичко един народ, едно население трябва да се свести и събуди, трябва да се развие умствено и нравствено? Т. Влайков, Съч. III,
33. Неволята и страданията са велики учители: те събуждат сили, те каляват нравствено. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 222. Борете се, но борете се честно и христиен-ски, за да види и Портата, и европейските сили, че славянските народности са силни и нравствено, както са силни и материално. С, 1872, бр. 34, 269.
