2. Такса за нощуване в хотел, хижа и др. С денувките и нощувките екскурзията ни стана доста скъпичка.
НОЩЯ нареч. Остар. и диал. Нощем; ноще. Противоп. деня. Мразовитият вятър духаше нощя от балкана и вкоченясва-ше бранителите във влажните им окопи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 121. Той взе да naqu ноищ с пушка, но вълкът не дохождаше. И. Йовков, АМГ, 31. Честолюбив чловек, нощя сънува велики хора, а деня ся труди да ги следва и така си прославя името. А. Начев, ПЖЧ (превод), 12. „Майно лю, стара, драгаю, / кога ма питаш, да кажа: / усилно лийв тъвница, / усилно ли е, ли не е — / деня й усилно и не е, / ала нощя най-тежи!“ Нар. пес, СбНУ XLVI, 125.
О Деня и нощя; деня-нощя. Остар. и диал. Непрекъснато, постоянно, без спиране; ден и нощ, <и> денем и нощем, дене и ноще, <и> днес и нощес. Тя [мама] не знаеше колко е тежко да бъдеш самичка и да стоиш все вън деня и нощя! Д. Габе, Н, 34. Изгубата на децата й произведе такава скръб, щото много пъти са бояла да не загуби свястта си, не преставала да ги вика деня-нощя. Й. Ненов, ЧГ (превод), 38.
НОЩЯНКА ж. Диал. Самодива, която броди нощем. Звезди блещукат над нази, / веди прелитат край нази — / змееве змей-ски духове / и самодиви нощянки, / ще видят, ще ни завидят. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 937.
НРАВ, нравът, нрава, мн. нрави, м.
1. Само ед. Съвкупност от типични психически свойства у човека, отразени в проявите, поведението му; характер. Той беше твърде обичен на младежите за своя весел, откровен нрав и разпален патриотизъм. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. Лазар се спря при двете момичета. Той бе забелязал, че Катерина тая вечер беше не по нрава си тиха, замислена, тъжна. Д. Талев, ЖС, 309. Тия съседи бяха добри, прости хорица, които искрено съжаляваха за Чакъра. Сега те си спомняха за сприхавия му, ала честен нрав и печално цъкаха с език. Д. Димов, Т, 296. Дойкинята трябва да има благ, кротък нрав, да не е раздразнителна и сърдита. Ил. Блъсков, Л, 1884, кн. 7, 23.
2. Само мн. Общоприети обичаи, норми на поведение в дадено общество или среда. Излизаше, че добрите славянски черти не са изчезнали досущ из нравите на нашия селски народ. Ив. Вазов, Съч. XVI, 8. Ето и селските моми. Въпреки строгостта на нравите,.., те пак могат открито да се срещат с избраниците на сърцето си. Ст. Чилингиров, РК, 10-11. —Доколкото ми е известно, вие пръв път попадате между диваци, нали? А аз съм ходил на много острови в тропика и по-добре от вас познавам нравите на туземците. М. Марчевски, ОТ, 57. Той заряза специалността си и всецяло се предаде на изучвание живота, бита и нравите на населението. Бълг., 1902, бр. 453, 2.
НРАВЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нравя се.
НРАВООПИСАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Съчинение, в което се описват и коментират нравите на човек или на група хора (рядко на животно, животни). Нраво-описанието описва добрините или погреш-ките, свойствата или недостатъците на едно лице. Д. Попов, СбРС (превод), 17. Нравоописанието описва нрави, обичаи и въобще характера на някой човек или ха-рактеристическите свойства на някое животно. Д. Войников, РС, 80.
НРАВООПИСАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което описва, което се занимава с описание на нравите на хората (рядко на животните). Аз бих наброил имената на мнозина учени иностранци, които от нравоописатели и историографи достигнаха до шпионство. 3. Стоянов, ЗБВ I, 16.
НРАВООПИСАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до нравоописание. Една от най-оригинални-те творби на латинската литература и същевременно едно от най-д ухо витите литературни произведения на всички времена е нравоописателният роман „Сатирикон“. Р, 1927, бр. 236, 2. По съдържанието си Ка-равеловите повести могат да се разделят на патриотически и нравоописателни. К. Величков, ПССъч. VIII, 50.
НРАВОУЧЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж.
1. Внушаване на нравствени правила; поучение. — С хората трябва да се работи не само когато са на събрание. Дори вън от събранието или занятието с тях се работи най-добре. Тогава човек е в естествената си среда и възприема примера и добрата дума не като нравоучение, а като жизнена правда и потребност. Кр. Кръстев, К, 108. Поуката, нравоучението и хуморът .. съставят основните начала, върху които се гради битовата приказка, народният разказ или народната новела. Б. Ангелов, ЛС, 70.
2. Съчинение, произведение, което съдържа или представлява такова внушение. Колкото е жално, че толкоз късно се явява това превъзходно нравоучение [„Приключенията на Телемах“] на езика ни, толкоз е утешително, че то се показува у нас с превод на едно лице, което е авторитет в нашата писменост. Ч, 1874, бр. 2, 30.
3. Забележка, укор към поведението на някого; поучение. Вечерта е толкова хубава и на мене ми е така хубаво, че е грехота да искаш да се замислям върху собствените си глупости и дваж пд грехота да ме караш да слуьиам твоите нравоучения! Л. Дилов,
