НУДЙСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до нудизъм и до нудист. Към края на града беше нудисткият плаж.
НУДЯ, -иш, мин. св. нудйх, несв., прех. Остар. и диал. Принуждавам. — Аз съм го само за смях казувал това и не съм нудил никого да го вярва вточности. Ив. Вазов, Съч. VII, 47. — Ти какво правеше там? — Помагах на опълченците и на руските братя. По своя воля излязох, никой не ме е нудил. А. Каралийчев, ТР, 183. Бащата,.., живееше в едно село в Северна България; йко и стар, неволята го нудеше да пори с ралото гърдите на майка България, за да поддържа бабичката си и своето бедно, жалко съществувание. Ал. Константинов, Съч. I, 281. Тако никак не щеше Алексий / да се жени,.. /Но пак отец с мати Аглаида / нудиха го и думаха всегда, / да послуша отчески думи. К. Огнянович, ЖА, 24-25. нудя се страд.
— Друга форма: н 1" д я.
НУДЯ СЕ, -иш се, мин. св. нудйх се, несв., непрех. Остар. и диал. Мъча се, опитвам се, правя усилие. А горката и разкаяната онази вдовица, като се нудеше да издигне колко-годе гласа си,.., рече: благополучието не се състои в многото имот, но в надеждата и любовта, (превод) БКн, 1859, април, кн. 1, ч. 1, 219.
НУЖДА ж. 1. Обикн. с предл. от. Потребност от нещо или някого. Ния не каза всичко на мъжа си. От обич и милост към него, тя не искаше да го смущава без нужда със своите грижи и скърби. Д. Талев, ПК, 108. Колкото и да е саможив човек, и той има нужда от приятел. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 106. Сиромах човек беше, имаше нужда от пари, но какво търсеше той при Милуша. Й. Йовков, СЛ, 78. Запознах се с дядо Вълча Черковналиев — кали-петренец, комуто разказах състоянието си, като го попитах дали татък селата имат нужда от даскал. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 572. // Обикн. със следв. изр. със съюз да. Необходимост да стане, да се извърши нещо. Дядо Мирьо ме остави и отиде да вземе търнокоп от близкия кантон. Но не стана нужда да копаем. Ем. Станев, ЯГ, 47. Нямаше нужда да идваш.
2. Отсъствие на достатъчно материални средства за живот; оскъдица, бедност, нищета. Българите бяха изтикани в полугладните планински краища. Това планинско население първо позна нуждата. Ив. , Хаджийски, БДНН I, 87. — Ангария сега няма.. — Няма, но нели си беден и си все в нужда? И като отидеш да се помолиш у болярина, той иска после да му работиш и двойно ще му го върнеш. Д. Талев, С II, 172. По пълничкото му, винаги старателно избръснато лице, личи, че никога не е търпял нужда. П. Незнакомое, СНП, 161.
3. Тежко положение, в което се намира човек; беда, неволя, затруднение. Скитания-та и нуждите не бяха успели да убият в душата му гордостта. Йв. Вазов, Съч. VI, 41. Три неща има, които могат да се познаят само в определено време: героят в сражение, мъдрият в гняв и приятелят в нужда. М. Арнаудов, Г, 204. Ако някой от революционерите падне в някоя нужда, всякой от другарите му .. е длъжен .. да му помогне. Ив. Унджиев, ВЛ, 185. — Вземи това, то е за майка ти — додаде Орфей. — Само няколко жълтици — да й се намират в нужда. Г. Караславов, Избр. съч. V, 295. Тя [мечката] ми каза .. занапред да ся не сбирам на път с такива другари, които оставят приятелите си в нужда. Лет., 1876, 180.
4. Диал. Болест, недъг. (Н. Геров, РБЯ). Която пере между Коледа и Ивановден, ще я сполети някоя нужда. Н. Геров, РБЯ III, 283.
◇ Голяма нужда. Естествена физиологическа потребност за изхвърляне на изпражнения. Понякога по време на припадъка болните се изпускат по малка и голяма нужда. М. Василев и др., ВБ, 270. Малка нужда. Естествена физиологическа потребност за изхвърляне на урина. — В една такава зимна вечер — започна той — замръкнахме в едно македонско селце. Малей, какъв студ беше, какво нещо! .. По малка нужда хич не се опитвай да отидеш навън. И. Петров, ПР, 27. Ходя по нужда. Изхвърлям изпражнения или урина.
— Друга (диал.) форма: н у ж б а.
НУЖДАВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. и диал. Нуждая се. — Не бой се, аз ще да работа, ще да се мъча и не ща да са нуждавам от бащините си помощи. Л. Ка-равелов, Съч. II, 118. Утром рано, току-что начинало да ся развиделява, Мария встанала и приготвила всичко, та кои останат дома да ся не нуждават в ничто без нея. С. Радулов, ГМП (превод), 237. Умереното употребление на пушека е полезно и за оние хора, които се нуждават от по-сърчено кръвообращение. Знан., 1875, бр. 1, 16.
НУЖДАЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нуждая се.
НУЖДАЕЩ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се.
1. Прич. сег. деят. от нуждая се като прил. Който се нуждае, изпитва нужда от нещо. Той се стараеше да помага на бедствуващи и нуждаещи се българи от града и околностите му. Г. Дръндаров, ВЗ, 20. Не можем обаче да не споменем накрая за отзивчивия и самопожертвувателен д-р Пол Гаше,.. Неговата гостоприемна къща в Овер сюр Оар .. била винаги отворена за всеки нуждаещ се художник. Хр. Ковачевски, СК, 128.
2. Като същ. нуждаещ се м., нуждаещи се мн. Човек, който се нуждае, изпитва нужда от нещо. Тя запосещава монастири и черк
