Page:RBE Tom10.djvu/1228

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


говора да се предвиди и подготовката на вашите кадри. В, 1990, бр. 134-135, 6.

— Англ. know-how.

НОФУЗ м. Остар. и диал. 1. Влиятелен, авторитетен човек; нофузлия. Единът от тях .. е син на най-прочутия богаташ в околността, чорбаджи Спас, нофузът, на когото името се почиташе и измежду турците. 3. Стоянов, ЗБВ III, 31.

2. Влияние, авторитет. — Макар и гяури, но нашите бащи са яли техния хляб, биле са хора с нофуз, по стотина сиромаси са са хранили на техните врата обясняваше Хасана Бурмалията. 3. Стоянов, ЗБВ III, 135.

— От араб, през тур. nufuz 'влияние, авторитет'.

НОФУЗЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Остар. и диал. 1. Влиятелен, авторитетен. Като са представиха вече сички, доближих са и аз до нофузлии хора, или по-добре до Ц. Спасов. 3. Стоянов, ЗБВ III, 136. — Аз са научих, че тук в Троя, ти си претеглил до-волно бой, но с туй ще да си и останеш. Голямо ефенди, човек нофузлия, никой път няма да приеме да прави такива прости работи, като нашите троенски аги. 3. Стоянов, ЗБВ III, 57.

2. Като същ. нофузлия м. Влиятелен, авторитетен човек; нофуз.

— От тур. nufuzlu 'влиятелен, авторитетен'.

НОХУТ, мн. няма, м. Диал. Нахут. Но оной, който познавал естеството си, молил им ся да му занесат едно гърне фасул с кромид лук и нохут, опечен в пепелта, защото знаел, че с такива ястиета изцеля-вал. ВУХБ (превод), 82.

— От перс. nohut.

НОЧЕВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Нощувам. Мале, момче ми се моли, /мале, ю нас да ночева. / Ама майя не дозволи. Нар. пес., СбВСтТ, 487. Я че порти отворим, / лудо да улезе, тува да ночева. Нар. пес., СбНУ XI, 12.

НОЩ, нощта, мн. нощи, ж. Част от денонощието, която обхваща времето от края на вечерта до настъпване на утрото, през която слънцето се намира под хоризонта и над земята е тъмно. Противоп. ден. Беше ясна, безоблачна нощ и над чернцте щарове на смоквите .. грееха звезди. И. Йовков, Разк. II, 59. През нощта кашлицата дълго измъчва Раковски. На разсъмване той заспа, плувнал в пот, сънят му беше неспокоен. Ст. Дичев, ЗС I, 371. Нощта отдавна бе превалила. Оставаха няколко часа до разсъмване. Д. Линков, ЗЗБ, 89. Аз много пъти съм си бил по цели нощи главата, но никак не съм можал да разбера онова, щото чета. С, 1872, бр. 41, 327. Дигай се, куме до-гане! /Доста ти диван стояхме /че ти е дома далеко, / тъмни ще нощи да блъташ, / кални ще друми да газиш. Нар. пес., СбНУ XLIV, 390. Звездна нощ. Тъмна нощ. • Обр.

Нощ покри тогава лицата на синовете и слова на метеж съзряха в словата на Сина Божи. Н. Райнов, БЛ, 16. Чехите бяха измамени, над отечеството им падна дългата нощ на робството. Н. Фурнаджиев, МП, 88. • Поет. Нощ нощувам. Ден денувам

кътища потайни, / нощ нощувам пътища незнайни. П. К. Яворов, Съч. I, 62.

О Бели нощи. Светли нощи в полярните области, когато вечерният здрач се слива с ут-ринната светлина. Последно видение от Ленинград, града на белите нощи, на слънчевите паркове,..; Невският проспект. А. Ка-ралийчев, С, 129. Ние имаме щастието да бъдем в Ленинград през прочутите „бели нощи“. Нощта е светла като ден. ЛФ, 1958, бр. 40, 4. Валпургиева нощ. Книж. Необуздано и разпуснато веселие; оргия (от немските поверия, според които в нощта пред празника на св. Валпургий ставали веселия на магьосници, вещици и зли духове в планината Брокен). Вартоломеева (варто-ломеевска, вартоломейска) нощ. Книж. Варварско избиване на невинни хора, обикн. политически противници (от масовото избиване на хугеноти във Франция през нощта срещу празника на св. Вартоломей в 1572 г., организирано от католическото духовенство и краля). По негово [на Фердинанд] благоволение, Радославов пак дойде на власт. Тогава настъпи страшната „вартоломеева“ нощ на отмъщение в Ловеч. ВН, 1962, бр. 3257, 4. Полярна нощ. Спец. Нощта на места от земната повърхност в близост до Северния или до Южния полюс, която има по-голяма продължителност от нормалната, като на полюсите достига до 6 месеца. Мъртвите ледени полета изведнъж оживяват от десетките хиляди пингвини и леденото безмълвие на полярната нощ е нарушено от суетнята и дрязгите около построяването на гнездата. Е. Аврамова, МС, 26. Доскоро тук е властвувала полярната нощ. Кр. Белев, 3, 9.

> Ден и нощ. Разг. Непрекъснато, без спиране, без почивка; денонощно, <и> денем и нощем. — Лесно му е на Деян, защото е млад и няма кахър на сърцето си. А Калофер има дълбока рана, която го чопли ден и нощ. М. Марчевски, П, 59. — Царевите граничари си знаят работата^ и царят ден и нощ мисли за царството, Йончо рече сопнато Раксин. Ст. Загорчинов, ДП, 381. Добра нощ. Остар. и диал. Лека нощ. Време е да си легнеш.. Добра нощ. Псих. 1861, 66. Котка и мишка (куче и котка) ще спят (ще лежат) заедно тая нощ. Разг/, Мачка и поганец ще спят (ще лежат) наедно тая нощ. Диал. Употребява се за означаване, че е много студено, че нощта ще бъде изключително студена. — Грозен студ! обърна се той към Ванко, който веднага отвърна:

Куче и котка ще спят заедно тая нощ! М. Грубешлиева, ПИУ, 305-306. Лека нощ. Пожелание при сбогуване вечерно време,

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл