през нощта или преди заспиване. Изведнъж непознатият тръгна с бързи крачки, извика лека нощ от вратите и се изгуби в тъмнината. И. Йовков, В АХ, 16. Не съм израсъл за една нощ. Разг. Не съм неопитен, зная как да постъпя, обигран съм. Под нощ тикви цъфтят. Диал. Употребява се за някого, който е вече на остаряване, а работи. Правя (обръщам / обърна) нощта на ден. Работя и през нощта, занимавам се с нещо и през нощта. Тези хора правеха нощта на ден — те издебваха удобни моменти, за да се срещнат с близки и съседи, да разнесат хвърчащи листове, да прочетат и да по-разтълкуват вестниците. Г. Караславов, ОХ IV, 404. Приказки от „Хиляда и една (1001) нощ“. Разг. Неверни, невъзможни неща; измислици, небивалици (от сборника с приказки „Хиляда и една нощ“, паметник на арабската литература, създаден от арабски разказвачи въз основа на фолклора на Индия и Иран). — Ха, ха! „Гората се обади!“ Това са приказки от „Хиляда и една нощ“
— отново се разсмя Дянко, окуражен от първия си успех. Бай Койо вече наистина го стрелна сърдито с очи. П. Проданов, С, 123. Не ми разправяй приказки от 1001 нощ
— знаеш, че не ти вярвам.
— Други (диал.) форми: нок ь, н оч, нъ щ.
НОЩВИ само мн. Дървено корито, в което се меси хляб. До огнището .. една пълна и едра жена месеше със запретнати ръкави тесто в дълбоки нощви. Ст. Загор-чинов, ДП, 111-112. Пинтезката и тя шеташе из къщи, но не изпускаше из очи снахата. Как ще пипне нощвите, как ще замеси тестото, как ще опали фурната. И. Петров, НЛ, 106. Починям да описуем къща в покъщнина на наша Болгарска Македония .. Дървени съдове имаме: ... нощви, ковчег, .., каче, каца. ЦВ, 1859, бр. 433, 3. Че ти ре-чат, моме, леб да месиш, / ти не знаеш, дека са нощвите. Нар. пес., СбНУ ХЬУ, 358.
— Други (диал.) форми: нок"и, нъчви, ношковй, н ъ щ о в й.
НОЩЕ нареч. Остар. и диал. Нощем; нощя. Противоп. дене. Той беше ми разказал с каква голяма скръб и в какво отчаяние той е обикалял като бродник ноще около училището, затворено и занемяло завинаги. Й. Йовков, Разк. III, 124. —Дене да се не спирам, ноще да не мигвам — се зарад него. А той сега така да ми се накара! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 49. „Аз каквато съм страхлива! / Плашат ме като дете / тъмни духове планински, / дето бродят тук ноще.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I,
55. „Я, на ти, Петре, таз китка, дойдом — / дене я носи в пояса, / дене я носи в пояса, дойдом, / ноще я фърляй до роса!“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 69.
О Дене и ноще. Остар. и диал. Непрекъснато, без спиране; ден и нощ, <и> денем и нощем, деня и нощя, <и> днес и нощес. Тук при оскъдното осветление на мъждукащите газови лампи, дене и ноще, са се печатали на български революционни вестници и книги. Г. Белев, КР, 28. Събирай ги [без-правдата, варварщината] навсякъде, гдето ги срещнеш, събирай ги дене и ноще. НБ, 1876, бр. 41, 160.
НОЩЕВИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Място за нощуване на открито. Да расне дете, да порасне, / да стане дваасе годин, / па макя да го зажени, / отдалек мома да земе, / да идат на нощевище, / да накладат силен огин, / да налегат сватовете. Нар. пес., СбНУ Х1Л, 415.
НОЩЕМ нареч. През нощта, нощно време. Противоп. денем. Времето засуша-ваше и ако бяха старите времена, сигурно мъжете ьцяха да се съберат да гонят змей нощем. Й. Радичков, СР, 154. Някои от тези чудни пеперуди прелитат 1500 до 2000 км .. през вятър и дъжд, над планини, прерии и градове, като почиват само нощем по дърветата и храстите. К, 1963, кн. 7, 33. Пратил нощем таен человек до Ксеркса и му известява да обиколи колкото скоро може флотата на гръците. П. Р. Славейков, СК, 78. Нощем [невестата] е бърза кошута. /Заран си, чиче, дохожда, / бели й поли се роса, / ситни й зъби се трева. Нар. пес., СбВСтТ, 954.
◇ <И> денем и нощем. Разг. Непрекъснато, без спиране; денонощно, ден и нощ. Нито пътечка, нито път се вижда в тъмната гора. Само бистрият поток шуми. Денем и нощем там цари хлад и тишина. Ем. Станев, ГЧ, 3.
— Други (диал.) форми: н о ч е м, н о к с м.
НОЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил.
1. Който е свързан с нощта. Противоп. дневен. Само луната беше изгряла от нощно-то небе и осветляваше с мрътвата си светлина ниската вакарелска планина и тъмните храсталаци пред нас. Ив. Вазов, Съч. XIII, 18. Житото беше мокро от обилната нощна роса. Ил. Волен, МДС, 36. Една сладка полска миризма правеше по-приятен, по-чист прохладния нощен въздух. Лат., 1885, кн. 9, 4. Нощна тъмнина. Нощни часове.
2. Който става, който се извършва нощем, през нощта. Противоп. дневен. Колкото за Стефчова, той нямаше много тържеству-ющ вид подир нощното му приключение у Милкини. Ив. Вазов, СбНУ II, 3. Всеки час от тия нощни скитания, които не се забравят, беше наситен с поезия, с една сла-достна носталгия по България. К. Константинов, ППГ, 216. Отделни групи младежи се упражняваха в стрелба из тайни горски поляни или правеха нощни учения. Л. Стоянов, Б, 58. Тежките следвоенни години са наложили промени и в останалия нощен живот на Париж. Ив. Мирски, ПДЗ, 90. В голямото задушно помещение,.., го посрещна Елена, бледа и уморена от нощно дежурство. В. Геновска, СГ, 395. Преди да тръг-
