НОТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Дипл. Който се отнася до нота2, който е свързан с нота2.
НОТИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Муз. Записвам мелодия, песен с ноти. Достигнах дотам, че като третокласник можех вече и да нотирам и то не само прости песнички, а даже и твърде сложни. Ст. Грудев, ББ,
10. Ние виждаме, как помагат те на Fr. S. Kuhac да нотира за пръв път български народни песни и да отрупват вестниците со сведения и статии по нашите работи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 191. Квартетът, за който той говори, не съществува на хартия. Той може би не е нотирал още нито една фраза. В. Йонова и др., Б (превод), 12. нотирам се страд. Мелодиите в неравноделни тактове в българската на-родна музика според характера на изпълнението .. е прието да се нотират с мерна единица осмина или шестнадесетина нота в тактовия показател. Пеене IX кл, 21.
— Ог нем. notieren.
НОТЙРАН, -а, -о, мн. -и. Муз. Прич. мин. страд. от нотирам като прил. 1. За мелодия, песен и под. — който е записан с ноти. В по-късните години постепенно се появяват все повече нотирани народни песни. НК, 1958, бр. 13, 6.
2. За лист, тетрадка, книга и под. — на който са написани ноти. Към мене плахо пристъпи войник, който ми подаде нотирани листове с негови песни. Ал. Гетман, ВС, 318.
НОТЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Муз. Отгл. същ. от нотирам и от нотирам се. Още в първите месеци на обучението децата се запознават с нотирането на по-леки мелодии.
НОТИС м. 1. Мор. Съобщение с писмо за пълна готовност на кораб да започне товаренето или разтоварването му.
2. Книж. Бележка, кратко описание.
— Англ. notice.
НОТИСТ м. 1. Музикален изпълнител, който свири по ноти. В селцето музикантите бяха слухари,.. и трябва да отбележа, че не падаха по-долу от нотистите. Й. Радичков, СР, 101. Държавният сатиричен театър търси китарист-нотист за оркестъра. ВН, 1961, бр. 2995,3.
2. Лице, което се занимава с нотно записване на музикални произведения, което преписва ноти. Той даваше песните си на един възрастен нотист да му ги преписва.
НОТЙСТКА ж. Жена нотист. Гордеех се много, че жена ми е нотистка и може да свири всякакви мелодии.
НОТИФИКАЦИЯ ж. Дипл. Съобщение, с което една държава известява една или повече държави за даден акт с международно значение, от който може да произтекат определени юридически последици. Новият договор за границата,.., ще замени всички стари договори и нотификации между двете страни. ВН, 1960, бр. 2625, 1.
— От лат. notifico 'известявам' през нем. Notifikation или рус. нотификация.
НОТИФИЦЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Извършвам нотификация. —Драго-даноглу: — Пристигнаха с една чужда мисия .. Амелия: — Зная, белгийска — да нотифицира възшествието на новия крал. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 163. нотифици-рам се страд.
— От нем. notifizieren.
НОТИЦА ж. Рядко. У мал. от нота1; нотка2, нотичка. — Кахъри! — промълви като на себе си Калинка и снизи очи още повече към земята. — Тъй, кахъри... А ти без кахъри, а?... В гласа му прозвуча ноти-ца от мъка. Ц. Церковски, Съч. III, 20.
НОТИЧКА ж. У мал. от нота1; нотка2, нотица.
НОТКА1 ж. Отсянка, оттенък, нюанс в речта или в смисъла на даден текст, който отразява някакво чувство. На Кондарев се струваше, че долавя у Янков скрита загриженост. Зад неговия шеговит тон прозвучаха и други нотки. Ем. Станев, ИК III, 122. Той се похвали, че завършил романа. — А мога ли да видя ръкописа? — попитах с известна нотка на недоверие. Г. Караславов, СбАСЕП, 249.
НОТКА2 ж. Рядко. У мал. от нота1; нотица, нотичка. Императорът, придворните и всички останали китайци знаеха вече наизуст всяка нотка от песента на изкуствения славей. Св. Минков, СЦ (превод), 12.
НОТОПЙС м. Муз. Нотно писмо. Гърците първи са създали и нотопис. За ното-пис са им послужили първоначално букви от финикийската азбука, а после и от гръцката. Пеене IX кл, 57.
О Линеен нотопис. Муз. Нотна система за записване на музикални произведения, в чиято основа лежат пет успоредни хоризонтални линии (петолиние), върху които се изписват нотите и другите знаци, отразяващи творбата. Линейният нотопис давал възможност за по-точно записване на музикалните произведения и за по-бързото им разпространяване. Пеене IX кл, 59.
НОТУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Рядко. Нотирам. ноту вам се страд.
НОТУВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от нотувам и от ноту вам се; нотиране.
НОУ-ХАУ, мн. няма, м. Спец. Описание на технологичните подробности при закупуване на даден патент или лиценз. Най-просто е това решение, което ви хрумва веднага. Имате например лиценз за патент — патентът е къс хартия. Към него трябва да се прибави ноу-хау. Ако придобием такава писана технология, добре би било в до
