С, 133. — Моля те да направиш нещо. — ..
— Прехвърли следобед върху Зара нотариалния акт. Постави ù като условие за това да се откаже от шантажа с Кришванек. Опитай се да я спасиш. Д. Димов, Т, 147.
— От лат. noturialis през рус. нотариальный.
НОТАРИАЛНО нареч. Книж. С нота-риал на заверка. Разположил се човекът като в свой собствен дом, а истинският, но-тариално доказаният стопанин на къщата се чувствува неловко, като в чужда квартира. Св. Минков, Избр. пр, 455. Нашата изненада от бай Ивана започна с поставянето още на сутринта рано на самовара на мястото му, продължи с бързането от негова страна да ни прехвърли нотариално апартамента, макар че почнаха да му предлагат много по-висока цена. Ив. Хаджийски, БДНН I, 81-82. „Братя Василеви“ щяха да кредитират Любомир Василев с един милион, но стоката, купена с тоя милион, щеше да бъде нотариално заложена при Братя Василеви". П. Спасов, ХлХ, 96. Нотариално заверен препис.
НОТАРИАТ м. Юрид. 1. Държавно учреждение, правна институция, в която се удостоверяват различни видове правни актове и се засвидетелствуват подписи върху документи и копия от документи. Беше след Балканската война, тогава аз работех в нотариата. СбАСЕП, 103. Още с влизането си в съдебната сграда, той прочете на стената до стълбите „Партер — I мирово съдилище, 1 етаж — II мирово съдилище и нотариат“. Д. Калфов, Избр. разк., 5.
2. Сграда, в която се помещава такова уч-еждение, институция. Турската пропаган-а .. вербуваше изселници от Делиормана и пред нотариата се трупаха турци, които продаваха имотите си и заминаваха за Ана-дола. СбАСЕП, 103.
— От лаг. notariatus през нем. Notariat или рус. нотариат.
НОТАРИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Остар. Книж. Нотариус; нотар. Други искат да рекат, че бил вратар .. на едно училище, а после писец при един нотарий. И. Груев, СП (превод), 10.
НОТАРИУС м. Юрид. Длъжностно съдебно лице, което заверява с подпис и печат истинността на документ, препис от документ и под. По книжата, залепени на стените, видя, че има честта да бъде в канцеларията на нотариуса при Софийския окръжен съд. Ив. Вазов, Съч. X, 22. Кондоянис се приближи до него [Борис] и простена тихо: — Съгласен съм... Елате следобед при нотариуса да подпишем договора. Д. Димов, Т, 531. — Утре отиваме с Камена при нотариуса. Нему ще направя фиктив-ната продажба. Да видят роднините ми, че слугата си ценя по-високо от тях. Д. Не-миров, В, 38. Адвокатите в Америка имат големи права. Те изпълняват и службата на нотариуси, дори и на съдии-изпълните-ли. Г. Белев, КВА, 98.
— Лат. notarius през рус. нотариус.
НОТАЦИЯ ж. 1. Книж. Упътване, наставление, препоръка. Не даваме нотации, ала считаме за нужно да подчертаем, че при съставяне репертоара за новия сезон, артистичният съвет да не отмине без внимание горните кратки бележки, които правим от доброжелателство за българския театър. БНТ, 1940, бр. 201, 3.
2. Разг. Укор, мъмрене. Дали ротният командир беше наистина недоволен от нас, както казваше Запрян, ние не знаехме. Но неговите постоянни нотации ни действу-ваха мъчително. Л. Стоянов, X, 19-20. Подир една гневна нотация и забележката, че ще бъдем надзиравани, той ни обяви, че ще бъдем назначени като преводчици при разни военни части. Ив. Вазов, Съч. VII, 178.
3. Спец. Сбор от условни знаци, които изразяват в съкратена форма понятия и определения от някаква област. Логическа нотация. Музикална нотация.
О Чета нотация някому. Хокам, мъмря, наставлявам някого. Председателят на съда Хамаджиев започна да ни чете нотация. К. Митев, ПБ, 356. Проследил ме е и пак ще ми чете някоя нотация по морал. Т. Харман джиев, Р, 129. Когато Н. Ц. Височество приемаше през последната сесия на Народ-ното събрание отговора на тройното слово, той чете, както е известно, една нотация на депутацията и тогава той произнесе много строги, но по самата същност справедливи думи. Пряп., 1903, бр. 18, 1.
— От лат. notatio през нем. Notation или рус. нотация.
НОТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Муз.
1. Който се отнася до нота1, който е свързан с нота1. За да спаси [Домие] семейството от глад, започна да рисува малки картинки, нотни заглавия и детски картинни азбуки. Е. Йончева, ЗГ, 77. Вечер се занимаваше до тъмна мърчина с преподавание потно пение на учениците си. Ил. Блъсков, Лат., 1885, кн. 9, 40. Нотен запис.
2. За лист, тетрадка, книга и под. — който е предназначен за писане на ноти, за нотира-не. Сприятелих се с военни музиканти,.. Добри хора между тях .. започнаха да ми дават нотите на своите инструменти. Аз грижливо ги преписвах в особено нотно тефтерче. Ст. Грудев, ББ, 9-10. До него [пианото] на малка маса са разхвърлени нотни книги. Ив. Кирилов, Ж, 5. // Специално разчертан лист, върху който чрез ноти и други знаци се записва музикално произведение. Както говореше, Шели се залови да прибере пръснатите по масата и по леглото книги и нотни листове. Ем. Манов, ДСР, 15. Тя свиреше на акордеон .. Вкъщи постоянно гледах нотни листове. К. Калчев, ДНГ, 6.
О Нотно писмо. Муз. Съвкупност от всички писмени знаци, които се използуват за записване на музикални произведения; ното-пис.
