Великоморавия той [Климент] е единият от скорописците, с които славянският архиепископ превежда номоканона — утвърдения от църквата сборник с канонически правила и граждански закони. Н. Драгова, КО, 73-74. Каноник съдържа църковни песни (канони) за разни светии; това име понякога се употребява вместо номоканон или Книга кръмчая. Б. Ангелов, ЛС, 134. В славянските номоканони от онова време са внасят статии за богомилите и манихеи-те. СбС, 67.
— Гр. vopoKavcov.
НОМУНЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Съвсем малко количество от нещо; образец, мостра.
— От перс. през тур. numune ’образец’. — От Ст. Илчев и др., Речник на редки, остарели и диалектни думи, 1974.
НОНА ж. 1 Муз. Деветата степен на ди-атоническата гама.
2. Муз. Разстоянието, интервалът между първата и деветата степен в гамата. Интервалите до октава са прости. По-големите от октава .. са сложни или съставни. Такива интервали са: нона (съдържа 9 степени)
— съставена е от секунда + октава. Св. Четриков, ОУМ, 22-23.
3. Литер. Строфа от девет стиха; деветсти-шие.
— От лат. попа 'девета' през ит. попа.
НОНЕТ м. Муз. 1. Музикално произведение, предназначено за ансамбъл от девет изпълнители, обикн. инструменталисти. Трио (терцет) е изпълнение на музикална пиеса от три инструмента. С последователното увеличаване броя на изпълняващите инструменти получаваме: квартет,., септет, октет, нонет и пр. Пеене VIII кл, 48.
2. Ансанбъл от девет изпълнители, обикн. инструменталисти. Всички бяха възхитени от майсторството на нонета за старинна музика.
— От ит. nonetto през рус. нонст.
НОНИУС м. 1. Геодез. Спомагателна плъзгаща се скала към измервателни инструменти, която служи за отчитане на части от най-малкото деление на основната скала.
2. Уред за мерене на малки неща.
— Португ. от собств. през нем. Nonius или рус. нониус.
НОНПАРЕЙ, мн. няма, м. Печат. Вид много дребен печатарски шрифт с големина 6 пункта (2,26 мм).
— Фр. nonpareille.
НОНСЕНС м. Книж. Безсмислица, глупост, нелепост.
— Англ. nonsens. Друга (остар. книж.) форма: нонсанс.
НОРВЕЖЕЦ, мн. норвёжци, м. 1. Само мн. Германоезична народност — основната, преобладаваща част от населението на Норвегия. Народите от германската езикова група населяват Северна, част от Средна и от Западна Европа. Към тях се числят: немците, австрийците, шведите, норвеж-ците,.. част от белгийците и от швейцарците. Геогр. VI кл, 32. Старовременните норвежци и исландци са употребляле такива писмена, които са наричат рунически. СбС, 24. // Ед. и мн. Гражданин, поданик на Норвегия.
2. Мъж от тази народност. След Джек Лондон преминах към Кнут Хамсун .. Друг свят открих у Хамсун. Вместо суровото мъжество, кавото срещах в героите на Лондон, прославеният норвежец ми разкри цяла галерия от романтици, мечтатели. Мл. Исаев, Н, 202. Той се упъти към все още буйствуващия норвежец, прегърна го сърдечно и го целуна по бузата. П. Вежи-нов, ДМ, 78. — Господин Стрезов е знаял, види се, че Андерсен не е ни швед, ни норвежец, а датчанец. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 273.
НОРВЕЖКА ж. 1. Жена от основното население на Норвегия.
2. Гражданка, поданичка на Норвегия.
НОРВЕЖКИ,-а,-о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Норвегия и до норвежците. Той [Ибсен] не само никога не е гонен от отечеството си, а му е дадена от норвежкия стортинг литературна стипендия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 273. — Аз забравих и алпийските снежни върхове, и норвежките фиорди. Ив. Вазов, Съч. XI,
112. Валдемар III, Даримарскийт цар, ожени втората си дъщеря на име Маргерита за норвежкия цар. Кр. Пишурка, МК (по-бълг.), 302.
2. Като същ. норвежки м. Норвежки език. Днес норвежки говорят близо 5 милиона души.
НОРЙТ м. Геол. Вулканична зърнеста тъмноцветна скала, често с ивичесто или пламъковидно устройство, разпространена в Северозападна и Югоизточна България, която се използува като строителен и декоративен камък; хиперстеново габро. Долната част на платформата е изградена от гнай-си, кристалинни шисти, кварцити и мрамори. Между тях са внедрени еруптивни скали, състоящи се от норит, гранит и нефелинов сиенит. Б. Петровски и др., ЮР,
23. За отстраняване на органичните бази течността се филтрира през фулерова пръст, филтратът .. се адсорбира върху норит. Б. Банков и др., ВВ, 50.
— От норв. собств. през фр. погДе.
НОРКА ж. 1. Малко хищно животно от семейство порови, с ценна кожа с гъста пухкава кафява или сива на цвят козина.
2. Обработена кожа на това животно като материал за направа на палта, шапки и др. Той бе донесъл на жена си палто от норки. А Имам кожена яка от норки.
3. Зоол. Род хищни пол уводни бозайници от семейство порови с тясно дълго и гъвкаво тяло и ценна кожа. ЬШ:гео1а (Ми81е1а).
