винт и по-къса резба. А. Начев, ЕС, 52. Възбудителният ток .. може да се вземе от външен токов източник;.. Ето защо нормите не забраняват да се повиши скоростта на въртене до 15 % над номиналните обороти (освен за турбоагрегат). К. Карчев и др., ЕЛ, 125-126.
3. Фиктивен, недействителен. Една драма-тическа пиеса за него е била просто една върволица от сцени,.. Свръзката им с действието, което служи за сюжет на пиесата, е чисто номинална, вънкашна, случайна. К. Величков, ПССъч. VIII, 128.
О Номинална заплата. Финанс. Паричната цена, която работникът получава за своя труд, за използуване на работната му сила; заплата в пари. Номинална стойност (цена). Финанс. Означена стойност върху монети, ценни книжа и други, която може да не се покрива с курсовата стойност или цена. Отпечатването на марките ще даде възможност на нашите и чужди марколюбители да попълнят своите колекции с 50 нови марки с най-различни сюжети при обща номинална стойност около 24 лева. РД, 1958, бр. 7, 2. Отбивът е търговский, когато процентите на отбива се изчисляват върху валутата или номиналната стойност на записа. К. Кърджиев, А, 240.
— От лат. nominalis 'именен' през фр. nominal или рус. номинальный.
НОМИНАЛИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Философско учение, според което общите понятия (универсалните) нямат онтологично значение, а съществуват само в мисленето, като имена на единичните предмети.
— От фр. nominalisme или рус. номинализм.
НОМИНАЛЙСТ м. Филос. Привърженик, последовател на номинализма.
НОМИНАЛИСТЙЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Финанс. Обикн. в съчет.: Номи-налистична теория за парите. Учение за парите, според което те са само условен знак, установен от държавата, без да притежават някаква стокова природа и вътрешна стойност.
НОМИНАЛИСТЙЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Който се отнася до номинализъм, който се свързва с номинализъм; номиналистически2.
НОМИНАЛИСГЙЧЕСКИ1, -а, -о, мн.
-и,прил. Финанс. Номиналистичен1.
НОМИНАЛИСТИЧЕСКИ2, -а, -о, мн.
-и, прил. Филос. Номиналистичен2.
НОМИНАЛНО. Книж. Нареч. от номинален; само на думи, на книга, формално, фиктивно.
НОМИНАТИВ, мн. няма, м. Езикозн. Именителен падеж.
— От лат. nominativus през нем. Nominativ или рус. номинатив.
прил. Езикозн. 1. Който се отнася до именителен падеж, до номинатив. Номинативно окончание.
2. Номинационен (във 2 знач.). В монографията се изследва номинативната функция на някои категории думи в езика ни.
О Номинативна система. Езикозн. Система, включваща всички имена в даден език; именна система.
НОМИНАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Езикозн. 1. Който се отнася до номинация, който е свързан с номинация.
2. Който е с функция да назовава, именува; номинативен.
НОМИНАЦИЯ ж. Езикозн. 1. Назова-ване, именуване. Изключително интересни са процесите на номинация в родопските говори.
2. Част от езикознанието, в която се изследва образуването на езикови единици, служещи за назоваване и разчленяване на фрагменти от извънезиковата действителност.
— От лат. nominatio през рус. номинация.
НОМОГРАМА ж. Мат. Графично изображение на функционал на зависимост между няколко променливи величини, от което може да се определи числената стойност на една от тях при дадени значения на другите. Установяването броя на нафтеновите и ароматните пръстени в „средната молекула“ се извършва с помощта на предложени от авторите уравнения, формули и номо-грами. М. Герасимов, ХН, 13э. За по-голяма експедитивност при изчисленията си служим с номограми, построени по известни уравнения. И. Илиев, ВТС, 146.
— От гр. vopoq 'закон' + -грама през фр. nomogramme или рус. номограмма.
НОМОГРАМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Мат. Който се отнася до номограма, който е свързан с използуването на номограма. Ще се спрем и върху номограмния метод за подбиране на подемната машина с цилиндрични барабани. Ив. Иванов, PM И,
105.
НОМОГРАФ м. Мат. Специалист по номография.
НОМОГРАФИЯ, мн. няма, ж. Мат. Математическа дисциплина, която се занимава с построяване на номограми. Да отбележим в реда на библиографията и ограничавайки се на чисто математически трудове, някои области, в които имаме ценни приноси: математическа логика,..; нелинейно програмиране,.., номография. Вселена 69, IX.
— От гр. vopoq 'закон' + -графия през фр! nomographie, нем. Nomographie или рус. номография.
НОМОКАНОН м. Истор. Във Византия и средновековна България — сборник, съдържащ правила и закони за вътрешното устройство на държавата, решенията на вселенски и местни събори, наредбите на императори и царе за духовенството и др. Във
НОМИНАТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни,
