край лицето му ноктестата меча лапа, едва ли не с презрение тикаше обратно в бездната тия опулени лица с разчекнати от рев и усилие уста. А. Дончев, СВС, 644.
нокът1
1199
НОКТЙЩЕ
НОКТЙЩЕ, мн. -а, ср. Разг. Обикн. мн. Увел. от нокът; голям нокът. Съществото беше с дълга мръсна коса и закривени нок-тища.
НОКТЮРНО, мн. -и, ср. Муз. 1. Кратка музикална пиеса, обикновено за пиано, в бавно или умерено темпо и с лирично-меч-тателен характер. Нито Ирина, нито прислужницата знаеха нещо за оня топъл дъждовен следобед, в който лъчите на залязващото слънце пронизваха облаците и в който Мария беше изсвирила на Борис това ноктюрно. Д. Димов, Т, 191. Той е музикант и Шопеновите валсове, ноктюрни, или песните на Грига спират минувачите край неговата вила. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 121. Сказчикът посочи и разясни всички по-важни характерни черти на това творчество: богата мелодия,.., дълбоко изразителна и завладяваща в ноктюрните, баладите и прелюдиите. Р, 1926, бр. 205, 1. 2. През XVIII в. — сюита от малки инструментални пиеси, предназначена за духови инструменти, която се изпълнява вечерно време или нощем на открито.
— От лат. nocturnus 'нощен' през фр. nocturne или ит. nocturno.
НОКЪТ1, -ят, -я, мн. нокти, след числ. нокътя, м. 1. Рогова покривка на предната горна част на пръстите у човека и някои маймуни. Ръцете му са грамадни: грапави кафяви ръце .. с едри груби нокти — нащърбени от работа, почернели. 3. Среб-ров, Избр. разк., 182. Ръцете й лежаха върху масата. Те бяха неподвижни, но аз си спомних движенията им, допира на тънките й, силни пръсти, на ноктите й — остри, лакирани в неопределим пастелен цвят. А. Наковски, БС, 197-198. Диньо гледаше нагоре към прозорчето, хапеше нокътя на лявото си кутре и усещаше как мъка, злоба и отчаяние притискаха гърдите му и го задушаваха. Г. Караславов, Тат., 161. — Тез пари ще ги намеря аз. Земята с нокти ще копая, няма да спя, няма да ям, ама ще ги намеря. И. Йовков, Б, 51.
2. Обикн. мн. Йзвити и остри като бодли рогови завършеци в края на пръстите при някои животни и птици. Две ловджийски кучета се хвърлиха на пътя и като дращеха с ноктите си влажната пръст, се втурнаха върху кучето на Стояна. Д. Талев, ЖС, 9. Животното, което се показа от вътрешността на дупката, беше едро и силно .. То стъпваше тежко на късите си крака. На тях се виждаха дълги, черни нокти. Ем. Станев, ПГВ, 102. На десетина лакти от кочията, от която слязоха младоженците, с разтворени нокти и зейнал клюн се виеше ловджийски сокол. Сг. Загорчинов, ДП, 118.
О Браня (защищавам, бия се) със зъби и нокти; браня (защищавам, бия се) с нокти и зъби. Разг. Браня, защищавам, бия се с всички сили, ожесточено. Немците очевидно бяха решили да бранят със зъби и нокти последната преграда пред пътя за изтеглящите се от Югославия дивизии. П. Вежинов, ЗЧР, 238. Тук имаше стотици хиляди литри бензин, които врагът щеше да брани с бясна упоритост, с нокти и зъби, защото този бензин беше кръвта на танковете и на моторите му. Д. Димов, Т, 576. Давам си / дам си <и> калта (черното) под (изпод) ноктите. Разг. Правя, направям много големи материални жертви за някого или нещо. — Калта под ноктите си ще дам, до последен дъх ще се грижа за вас, ще помагам с каквото мога. Ст. Мокрев, ЗЙ,
29. — Това ли дочаках да чуя за моята щер-ка? Учихме я, калта изпод ноктите си дадохме за нея, а тя тръгнала по мъж! Д. Талев, И, 307. Душата се крие под нокът. Разг. Употребява се за изразяване на надежда, че някой ще оздравее, макар положението му да изглежда безнадеждно. Душата (душицата) ми се е закрепила (събрала) под (в) нокътя (ноктите). Разг. Много съм зле, съвсем съм отпаднал и скоро ще умра. — Втасало беше, сиромашкото, едва под ноктите се е закрепила душицата му, а все мислеше,.., не му се щеше да живее просто ей така. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 201-202. — Стига с твоето другарство! — .. — На нас душата ни в нокътя се е събрала, той притчи ще ми чете! Д. Антонов, ВОМ, 165-
166. Изтръгвам / изтръгна някого или нещо из (от) ноктите на някого; отървавам / отърва някого или нещо от ноктите на някого. Разг. Избавям някого или нещо от онзи, в чиято власт се намира; отървавам, освобождавам, спасявам. Ловът, който ся тъй скъпо изтръгна из неприятелските нокти, Жельо искаше да връчи с радост и поразпалено в родителските ръце. Ил. Блъсков, ИС, 114. Три пъти копвах и два поглеждах на слънцето, няма ли да клюмне то към сините върхове на Доспат дъга,., за да ме отърве от ноктите на отвратителния калугер. 3. Стоянов, ЗБВ I, 373. Изтръгвам се / изтръгна се из (от) ноктите на някого; отървавам се / отърва се от ноктите на някого. Разг. Избягвам от някого, който ме е заловил, пленил; спасявам се, отървавам се. И калта (черното) под ноктите му зная. Разг. Много добре, напълно, всичко зная за някого. — Но, драги Борисе, ние се познаваме отдавна с тебе, ние си знаем и калта под ноктите, за да не си правим сега вятър! К. Калчев, СГ, 179. Колкото нокът. Разг. Съвсем малък, малко или никак. — Четири години съм по корабите и мъмрене колкото нокът от никого, а на този изведнъж не мога да угодя! Н. Антонов, ВОМ, 63. Не оставям / оставя и калта под (изпод)
