булка убава, / я земи злати ключове, / отключи пъстри сандъци, / извади йостро ножчанце, / ножчанце да си наточа. Нар. пес., СбНУ VI, 19.
НОЗДРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ноздри, свързан е с ноздри. Лицевият череп е изграден от 12 двойни и 2 единични кости. Двойни са носните, ноздрени-те (долни носни миди), слъзните .. и небце-вите, а единични — ралникът и долната челюст. Анат. VIII кл, 22. Дишането на болните е ноздрено, учестено и повърхнос-тно — 30-40 в минута. Л. Митов и др., ВБ, 66.
НОЗДРИ мн., ед. (рядко) ноздра ж. Предните отвори на носа на човек или животно. Носът е началната част на дихателната система. .. Разделен е на две половини, на които се наблюдават предни отвори, наречени ноздри, и задни — хоани. Анат. VIII кл, 91. Жената откри лице и го погледна .. Скулите й бяха издадени, орловият, хубаво изваян нос трепереше със зачервени ноздри. М. Грубешлиева, ПП, 57. Конят на пътника тупка с краката си, пърха с ноздрите си, маха опашката си и чака с нетърпение да тръгне. JT. Каравелов, Съч. VII, 59.
НОЗДРИЦА ж. Рядко. Умал. от ноздра; ноздричка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НОЗДРИЧКА ж. Рядко. Умал. от ноздра; ноздрица. Момичето наду ноздрички и заплака.
НОЙ1, ная, ное и нова, мн. нои, показ, местоим. Диал. Онзи, оня. Ега са, холан, отишли / във ная гора зелена, / във нова поле широко, / на мечкината поляна. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 279.
НОЙ2. Вж. тя.
НОЙМА ж. Остар. и диал. Ноема.
— Аз заради госпожата нарочно ще дойда подир обед да ви разправя хубаво какъв ни е бил животът, та да земете ноймата. Ив. Вазов, Съч. X, 9. — Майке, жените недни, имали си и свой комитаджийски язик — разказваше един от тях на другите турци .. — Говорят уж български, шат-пат им са разбира, ама в ноймата им не може да влезеш. 3. Стоянов, ЗБВ III, 91. Йе текнало нещо на го лемата сестра да йе рече и да йе каже со нойма,.." Да се опули и да го види зето, оти не е той, що го мисли тая." Нар. прик., СбНУ X, 165.
— Гр. voripa 'знак'.
нок, нокът, нока, мн. нокове, след числ. нока, м. Мор. Край на всяко хоризон-тално или наклонено мачтово дърво.
— Хол. nok през рус. нок.
НОКАУТ м. Спорт. Положение в бокса, при което след получен силен удар единият от двамата противници не е в състояние да продължи двубоя и се смята за победен. Когато съдията отброи „осем“, внезапно .. удари гонгът. Божко веднага се изправи на краката си. Беше очевидно, че е могъл да се изправи и секунда по-рано, но е нямал за това кураж — сега гонгът го спаси от истински нокаут. П. Вежинов, ДМ,
64. Неотдавна чух, че Ванчо бил боксьор .. Бил направо много добър — спечелил си мача с нокаут. Д. Цончев, М, 64. Луис забеляза много добре, че това окаяно същество вървеше с огромно усилие, залиташе и се опираше върху столовете като боксьор, изправен след нокаут. Д. Димов, ОД, 47.
— Англ. knockout.
НОКАУТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Спорт. В бокса — побеждавам с нокаут. Всеки може да си представи недоволството на „щастливците“, които наблюдаваха среща, в която Шолц нокаутира своя противник в 60-та секунда. НС, 1958, бр. 151,4.
2. Прен. Побеждавам някого, удържам бърза и категорична победа над някого, обикн. като го изненадвам с неоспорими факти, доказателства и под. нокаутирам се страд, и взаим.
НОКДАУН м. Спорт. Положение в бокса, при което след силен удар единият от двамата противници не е в състояние да продължи борбата за известно време, но не повече от 8 секунди. Европейският шампион .. е победил досегашния световен първенец .., като го е свалил .. няколко пъти нокдаун и съдията е прекратил мача поради явно превъзходство. ВН, 1959, бр. 2441,
3. Във втория рунд Филев (може би Милев
— и досега не съм сигурен) два пъти пада нокдаун, а в третия Тот въобще го размаза на ринга. Д. Цончев, М, 151.
— Англ. knockdown.
НОКТЁНЦЕ, мн. -а, ср. Разг. Обикн. мн. Умал. от нокът1; малък нокът, нокът-че. Имаше мигове, когато тя чувстваше, че притиска това дете до гърдите си, че то рови с главицата си по тях,., че я драще с острите си ноктенца по лицето. Ст. Чи-лингиров, РК, 60. Той погледна нагоре: близо до върха катеричка с разкошна рунтава опашка .. бе се разположила в основата на удобен за сядане разклон. Вадеше с ноктенца ядката на един орех и хрупкаше. Т. Хар-манджиев, КВ, 50. Ракета се мушна в един гъсталак. Не я виждаха, но чуваха как тя джафка, лае, ръмжи и рови с ноктенцата си. ГТ. Стъпов, ЧОТ, 103.
НОКТЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има големи, дълги нокти. Той се прости с кмета и със селяните,.., и с попа, като направи знак, че цалува набърчената му костелива и ноктеста ръка. Ив. Вазов, Съч. VI, 209. Пристъпи бабата до брега, хвана се с ноктести пръсти за мрежата и погледна през широките дупки. О. Василев, УП, 38. Той, който беше усещал да лъхва
