ноктите някому. Разг. Безмилостно ограбвам някого; отнемам, вземам му всичко, което има. Нокът и месо. Диал. Много близки приятели. Нокът на пръст<и> расте. Диал. Употребява се, когато някой се оправдава, че не е виновен за това, което казва, защото то е факт. От меки нокти (нокте). Диал. От най-ранно детство. Интригите на г-на Хрис-товича и страстите на някои закоренели в злобата си партизани .. отчуждиха тогоз человека .. от училището, на което той от меки нокти беше посвятил живота си. П. Р. Славейков, ГУ, 52. Показвам си / покажа си ноктите. Разг. 1. Остро реагирам на някакви нападки, не се оставям да се отнасят зле с мене, да ме тъпчат. Гледаш го тих, но ако се опиташ да го командваш, веднага ще си покаже ноктите. 2. Показвам се като груб, жесток, безскрупулен ръководител, началник, човек с власт. Ако между Фотия и римските първосвещеници в онова време да не би произходила такава отчаяна и яростна борба, то и Фотий би показал Кирилу и Методию своите нокти. КМБП, 53.
НОКЪТ2, -ят, -я, мн. нокти, м. Диал. Планински или градински увивен храст със срещуположни голи или окосмени листа и с дребни, топчести тъмночервени плодове; дяволски (орлови, петльови) нокти. В широ-колистната зона на гората, освен букът, широко разпространени са още следните дървесни и храстови елементи: .. къпина, нокът, дива череша и дрян. П. Делирадев, В, 160. За привличане на пойни и полезни птици .. в градовете и населените места трябва да се извърши следното: .. в градовете трябва да се садят клен, елша,.., нокът, хвойна и други храсталаци. Вл. Пома-ков, ПДП (превод), 41.
О Вълчи нокти. Диал. Плавун. Дяволски нокът. Зоол. Мида с две удължени четириъгълни черупки с успоредни краища, която обитава пясъчни или пясъчноглинести места по дъното на Черно море, Средиземно море и атлантическото крайбрежие на Европа. Solen vagina. Дяволски (орлови, петльови) нокти; дяволски нокът. Диал. Планински или градински храст със срещуположни голи или окосмени листа с дребни топчести тъмночервени плодове; нокът2. За място на гнездото си [коприварчето] избира храсти и неголеми дръвчета — песъки-ня,.., дяволски нокът. Вл. Помаков, ПДП (превод), 54.
НОКЪТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до нокът1, който е свързан с нокът1. Почти цялото тяло е покрито с по-голямо или по-малко количество косми. Напълно свободна от косми е само кожата на дланите, ходилата, тилната повърхност на нокътните фаланги на ръцете и краката. Ил. Петков и др., КВБ, 17. Всяка фаланга, с изключение на долните, се състои от основа, тяло и крайна част..; тази част, наречена глава, липсва при долните фаланги и вместо нея се наблюдава костна (нокътна) грапавина. Ал. Гюровски, АЧ,
128.
НОКЪТЕЦ, мн. нокътци, м. Диал. У мал. от нокът1; нокътче, ноктенце.
— От Н. Геров, Речник ни блъгарский язик, 1899.
НОКЪТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от нокът1; малък нокът, ноктенце. На другия ден сутринта, в съседната стая до началника, госпожица Фани вече почукваше плахо-пла-хо с лакираните нокътчета клавишите на някаква пишеща машина. Д. Калфов, Избр. разк., 313. Слабото крилато птиче само връхлетя върху хищника, който гълташе една след друга рожбите му. Почна да го бие с немощните си крилца, опита се да му клъвне очите с мъничките си нокътчета. А. Карал и й че в, ПС III, 39-40. Между но-кътчетата на краката си мухата има меки възглавнички, с които се закрепва по съвършено гладки предмети. Зоол. VII кл, 58. Когато [гърбоплавката] застане неподвижна сред водораслите или на дъното на аквариума, тя непременно трябва да се залови за някой подводен предмет с нокътче-тата на краката си. М. Йосифов, НСН, 24.
нол съюз. Диал. Но, ала1, ама1, а2. Що си, ливадо полега, / дали су те росе положи-ле, / или су те слане удариле, / или су те снегове налегли? /— Нити ме е роса положила, /нити су ме снегове налегли, / нол су два брата юнака. Нар. пес., СбНУ XLI, 427.
— Друга форма: н 6 л о.
НОЛ, нолът, нол а, мн. нолове, след числ. нола, м. Остар. Нула. Там, в техните критики, вий ще видите само завист, при-смиване, хулене .. и бог знае що .. Там Ви ще видите, че сичко, що тя [критиката] съдържа, е нищо друго, освен — нол! ЦВ> 1860, бр. 478, 1.
— Друга форма: н у л.
НОМ, номът, нома, мн. номи, след числ. нома, м. Муз. В древна Гърция — песен в чест на бог Аполон.
— От гр. vo|io<; 'закон'.
НОМА ж. Мед. Влажна, мокреща гангрена, обикновено по меките тъкани на лицето, срещаща се най-често при деца от 2 до 15 години, прекарали инфекциозно заболяване; воден рак.
— От гр. vopT| 'разпростиране' през лат. noma 'разяждане'.
НОМАДИ мн., ед. (рядко) номад м. Книж. 1. Само мн. Племена, които водят скитнически живот, непрекъснато се преселват от едно място на Друго; чергари. От Изток към Запад, като мътНа вълна, вървят номади с камилите, овцете и жените си. Те усядат из крайпътните села и градове. В. Мутафчиева, ИКМ, 63. Аравитяните ся делят на: феллахи, сиреч орачи със здраво свръталище, и на номади, или шаторни-
