се наговор [козарите] наговарят / кой ще са наемне / на дърво да са покачи. Нар. пес., СбВСт, 355.
2. Остар. Заговор, съзаклятие. После изрод Катилина съставил страшен наговор срещу отечеството: той мерил да изгори Рим и да изтрепе по-личните граждани. ВИ, 55.
НАГОВОРВАМ1, -аш, несв.; наговоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наговарям1; уговарям, придумвам. наговорвам се, наговоря се страд.
НАГОВОРВАМ СЕ1 несв.] наговоря се св., непрех. Наговарям се1; уговарям се, споразумявам се, разбирам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГОВОРВАМ2, -аш, несв.] наговоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наговарям2, на-приказвам, наказвам2, наговорвам се, наговоря се страд.
НАГОВОРВАМ СЕ2 несв.] наговоря се св., непрех. Наговарям се2; наприказвам.
НАГОВОРВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наговорвам1 и от наговорвам се; наговаряне1.
НАГОВОРВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от наговорвам2 и от наговорвам се; наприказ-ване, наговаряне2.
НАГОВОРКА ж. Диал. Наговаряне1, сговаряне; наговор. — Какво ще дири такъв мъж надвечер при вдовица жена? Ти мислиш, че това не е наговорка? Хаа, Кара-дачката не е вчерашна. Кр. Григоров, ПЧ, 130.
НАГОВОРЯ1. Вж. наговарям1 и наговорвам1.
НАГОВОРЯ2. Вж. наговарям2 и наговорвам2.
НАГОВЯВАМ СЕ, -аш се, несв.] наго-вёя се, -ёеш се, мин. св. наговях се, прич. мин. св. деят. наговял се, -а се, -о се, мн. на-говёли се, св., непрех. Разг. Омръзна ми да говея, насищам се да говея.
НАГОДА ж. Остар. и диал. 1. Нагодя-ване, нагаждане1, нагласяване (Н. Геров, РБЯ).
2. Средство, начин за постигане на нещо. За такъво чистение има и едно по-сигурно средство; кадение с хлор, нъ то за всякога не е тъй лесно, зачтото ся искат за него и научни знания, и някои си нагоди (такъми), затова и няма тука да разправяме за него надлъго. Лет., 1874, 192. //Градиво, материал за нещо (Н. Геров, РБЯ).
НАГОДИНА нареч. Диал. Догодина. Замахнова три пати [на Бъдни вечер] каде дръвото, уж да го отсече, другият му се моли да го не сече и казова; недей го сече! То ще роди нагодина (ще върже много плод). СбНУ VIII, 3. Чакай ма, Янко, чакай ма, либе, / от таз година до нагодина. Нар. пес., СбВСтТ, 996. Либи ме, Радо, лъга ме, / тая бе третя година, / лани ме лъга за една, / сега ме лъжеш за нагодина. Нар. пес., СбВСтТ, 675.
НАГОДЯ. Вж. нагаждам1 и наго-дявам.
НАГОДЯВАМ, -аш, несв. (диал.); нагодя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Нагаждам1, нагодявам се, нагодя се страд.
НАГОДЯВАМ СЕ несв. (диал.); нагодя се св., непрех. Нагаждам се.
НАГОДЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагодявам и от нагодявам се; нагаждане1.
НАГОЛЕМЕЯ. Вж. наголемявам.
НАГОЛЕМЯ. Вж. наголемявам.
НАГОЛЕМЯВАМ, -аш, несв.] наголе-мея, -ееш, мин. св. наголемях, прич. мин. св. деят. наголемял, -а, -о, мн. наголемели и (остар. и диал.) наголемя, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Ставам голям или по-голям; увеличавам се, уголемявам се, нараствам. Про-тивоп. намалявам. Па току забележваш, че това, що те мъчи и наляга, е собствената ти глава, която расте, наголемява и става толкова тежка, щото не можеш да я удържиш. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 235. Пловдивските хълмове се видят далеко пред нас, постоянно растят, наголемяват и все по-ясно и по-ясно се очертават. К. Величков, ПССъч. I, 50. Той беше силно развълнуван и често поглеждаше мъглата, която наголемяваше. Ив. Вазов, Съч. XVI, 181. То се знае, че желязото като е изменило естеството си, наголемило е на тежина.
С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2,43.
НАГОЛЕМЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; наголемя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. и диал. Започвам да се държа високомерно, надуто; възгордявам се, надувам се. В началото като пристигна, беше уж по-кротък. Държеше се добре .., крадците, комарджиите и леките жени преследваше, но полека-лека се наголеми, прехвърли тежката работа на старшията Пеня, а за себе си остави само леките жени. Чудомир, Избр. пр, 213. Даде Господ българину / да царува, да богува / ала не знай българина / да царува, да богува / българинът са наголеми, / че не знае како прави. Нар. пес., СбНУ XXV, 143.
НАГОЛЕМЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от наголемявам; увеличаване, уголемяване, нарастване. То са знае, че желязото, като е изменило естеството си, наголемило е на тежина. И туй наголемяване е тъкмо рав-но на тежината на кислорода, що му е оставила водата. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 43.
НАГОЛЕМЯВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наголемявам се; възгордяване, надуване.
НАГОЛЕМЯ СЕ. Вж. наголемявам се.
