НАГОН м. 1. Вроден, независим от опита стимул и способност на човека и животните да извършват биологически полезни за индивида и потомството му действия; инстинкт. — Същността на любовта е половият нагон, половото задоволяване. Всичко друго е самоизмама. Залъгалки. Илюзии. Д. Талев, ГЧ, 79. Той не видя Рангеловото лице как стана страшно и как Рангел се хвърли като див към портата със стиснати юмруци. Кръвожадният нагон у тая дива природа се пробуди. Ив. Вазов, Съч. XXV, 60. В нашите наглед съзнателни действия се намесват прояви, които нямат нищо общо с разума, които са машинални. Това са рефлексите и инстинктите (нагоните), само че в човека те съставят по-малка част от неговите прояви, когато при животните те са, които доминират. ПН, 1932, кн. 4, 49. Природен нагон.
2. Прен. Обикн. с несъгл. опред. с предл. за. Първично, неопределимо, несъзнателно чувство, влечение към нещо. Той въздъхна и добави без всякаква охота: — Ти забравяш обаче колко е силен нагонът за творчество. За да не го задуша, аз го нагаждах така, че да ми носи повече приходи. П. Ве-жинов, ДВ, 50. Да изяви онова, което мисли и чувства, за Страшимиров е жизнена потреба, нагон за свобода. СбАСЕП, 107. На лозе бяха заминали или се готвеха да заминат и други от наишта чаршия, намерили там забрава на грижите си или успокоение на нагона си за работа. Ст. Чилингиров, ХНН, 205.
НАГОНВАМ, -аш, несв.\ нагони, -иш, мин.св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Пъдя, напъждам, натирвам (обикн. добиче). — Той е нагонил коня .. — тупна се по челото воденичарят .. Напъдил е коня към воденицата. 3. Сребров, Избр. разк., 35. Когато дойдоха Лиза и майка й, Цене току-що бе нагонил кравата към гората. В. Ченков, СНД, 85. По друмове кони нагоните, / ка сретоше Орловикю Павле, / десну руку у леву носи, / вита са му ребра поломени. Нар. пес., СбНУ ХЫП, 272. // Прогонвам, изпъждам. Може би и на самия нему му домиля най-после; нагонено, напъдено, единственото му момиче къде, при кого ще получи утеха, ако не от баща? Ст. Даскалов, СД, 289. Каракалла ся затекъл там с войските римски, на които храбрите военачалници ги [готите] силно ударили, победили и наго-нили вън от пределите дакийски. Г. Кръс-тевич, Иб, 82.
2. Изтласквам, вкарвам с напор (обикн. въздух, течност) някъде. Източните ветрове, нагонвайки морска вода в езерото, повишават равнището му и водата почва да залива околните солончаци. Пр, 1952, кн. 6, 63. В съд С има въздух, който ся е сгъстил, като ся е напълнил съда с вода, та с пръгави-ната си наляга и той на водата и я нагонва в масура. Н. Геров, ИФ, 171.
3. Навличам, докарвам (беда, неприятност и под.). — Сто пъти ти [на баща си] предричах, защото синовният ми дълг е по-силен от братската любов към него [брата]; тоя момък ще да ни нагони бела и пагуба! Н. Бончев, Р (превод), 5. нагонвам се, нагоня се страд.
НАГОНВАМ СЕ, -аш се, несв.\ нагоня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Гоня до насита; — Ако не съм се на коне наяхал, ако не съм се на ветри нагонил... П. Тодоров, Събр. пр II, 134.
НАГОНВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нагонвам и от нагонвам се.
НАГОНЯ. Вж. нагонвам.
НАГОНЯ СЕ. Вж. нагонвам се.
НАГОРЕ нареч. 1. Към по-голяма височина в отвесна посока, по посока към небето. Противоп. надолу. Огнището се разжа-ри внезапно и стълб от искри .. излетя нагоре. И. Радичков, СР, 132-133. Асансьорът отново забуча, отнасяйки далече нагоре сестраи Караманова и отвратителното й куче. Й. Попов, ИЖП, 12. Тука са живели огромни животни .. Денем се изправяли на дирните си крака и протягали нагоре шии. Тъй са можели да достигат до узрелите плодове. А. Каралийчев, С, 284. Под рунта-вите му, черни вежди гледаха големи очи с умен, жив поглед. Мустаците му, прилични на руна черна вълна, бяха юнашки засукани нагоре. Д. Спространов, С, 64. „Дунаве, бели Дунаве, / като ми течеш, Дунаве, / отгоре, Дунав, нагоре, / ти не видя ли, Дунаве, /моето любе млад Стоян?“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 206. • Удвоено на го ре-н а го ре, понякога удължено. За усилване. По течението на Марица, нагоре-нагоре, де Рила се усмихва с белите зъби на снеговете си, потеглихме отбор дружина. Хр. Смирненски, Съч. III, 147. Небето започна да се надига нагоре-нагоре над покривите. Т. Генов, Избр. пр, 50. // Стесн. При подредени в колона думи, цифри и др. — в ред от крайните, долните към началните (думи, цифри и др.). За да проверим действието събирание, т.е. за да узнаем вярно ли сме събирали, събираме отгоре надолу, ако по-преди сме събирали отдолу нагоре; ако получим предишната сума, вярно е извършено действието събирание. Кр. Кърджиев, А, 24.
2. На, към място, което е по-високо или е над друго място; горе, високо, нависоко. Противоп. долу, надолу, ниско. Ние продължавахме да стоим прави и безмълвни .. Изведнъж нагоре край брега на реката .. се показа сиво животно. Ем. Станев, ЯГ, 75. Безлунните нощи в Хаинбоаз са катраненочерни, притинати плътно от високите, гъсти букови гори. Нагоре, в тъмнокадифяното небе блещукат плахо само по няколко звездички. Г. Карасла-вов, ПМ, 55.
