но възпаление и нагнояване, придружено с големи болки. ПН, 1934, кн. 4, 57.
НАГНОЯСАМ.Вж. нагноясвам.
НАГНОЯСВАМ, -аш, несв.\ нагноясам,
-аш, св., непрех. Диал. Загноявам, гноясвам; нагноявам. Заболяване на очите (гурелясва-не). Причината е лоша хигиена на отглеждане [на птицата] и липса на храни, съдържащи витамин А. Очите нагноясват, сълзят и се слепват. Вл. Помаков, ПДК (превод), 160.
НАГНОЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагноясвам; загнояване, гноясване, нагнояване.
НАГОВАРЯМ1, -яш, несв.\ наговоря, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. и непрех. Убеждавам, склонявам някого да прави, да направи нещо; уговарям, придумвам. Ромеи го [Балдуина] наговориха да разсипе българите с коварство и меч, та да грабне короната на Бизанс и Търново да подчинии под своя власт. Н. Райнов, ВДБ, 204. Съседът му имаше две дъщери и макар да не му давах никакъв повод, той взе открито да ми наговаря да се оженя за една от тях. Сл. Трънски, Н, 28. Те [византийците] се примириха с Рим и папата написа тоя час писмо до Симеона, в което го наговаряше да остави гръците на мира. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 238.
2. Прех. Разг. Напомням често на някого за нещо неприятно, за което го смятам виновен; надумвам1, натяквам. Като разбра, че съм била на кино без нея, замълча, но след няколко дена не пропусна да ми го наговори. А Веднъж съм забравил да ги поздравя за Нова година и всяка година ми го наговарят.
3. Непрех. Диал. Уговарям се; наговарям се. Стоят [две дружки], наговарят, / коя де ще иде, / та да се разбират / по бела артия, / по писано писмо. Нар. пес., СбВСтТ, 127. наговарям се, наговоря се страд. За да спечелим делото, трябва да се наговорят подходящи свидетели.
НАГОВАРЯМ СЕ1 несв.\ наговоря се св., непрех. Обикн. мн. Уговарям се с някого за нещо; разбирам се, уговарям се, споразумявам се. Наговаряме се един път .. всички ученици от нашия клас.. да не отиваме следния ден на училище. СбАСЕП, 308. Знаеше се кои ще идат на манастира, но все пак трябваше да се наговорят. Решиха: Димо и Димовица, тя самата и Севда. Г. Карасла-вов, С, 73. Дойдат, да речем, на седянката момци — другоселци, харесат някоя кли-сурска девойка, па се наговарят да я откраднат. БР, 1931, кн. 4-5, 162. Научаваме ся, че младите г-жи и г-жици в тия градове ся наговаряли да съставят изпомежду си особен род женски дружества. Лет., 1872, 263. • Нар.-поет. Наговор се наговарям. И се наговор [козарите] наговарят / кой ще са наемне / на дърво да са покачи. Нар. пес., СбВСт, 355.
НАГОВАРЯМ2, -яш, несв.\ наговоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Казвам, изговарям много неща; наговорвам2, наприказвам, наказвам2. Лоцманът бил с рубашка. Той си облякъл сакото, поправил си прическата, вратовръзката и се приближил до Щети-нина. Наговаряйки й много ласкави думи за морските й качества, той й поднесъл шоколад. НФ, 1948, бр. 53, 3. И Петър, и Мана искаха да отидат пак в богатската къща, искаха да се срещнат с Коста, да му наговорят такива лоши думи и да разбере, че макар и да са бедни хора, не дават да бъдат подигравани. Кл. Цачев, ГЗ, 52. Когато човек нагази в дълбокото, за да търси брод, само тогава разбира силата на водата .. Още много приказки от тоя род ми наговори Иван. А. Гуляшки, ЗР, 276. Предложете на селянина най-лесните средства, които се отнасят само за неговото улеснение,.. той ще захване да си зачесва врата и ще наговори сума глупешки извинения. Ил. Блъсков, Китка V, кн. 14, 48. наговарям се, наговоря се страд. При спречкване често пъти се наговарят доста излишни неща. НАГОВАРЯМ СЕ2 "есе.; наговоря се св., непрех. Говоря до насита; наговорвам се, наприказвам се. Сега отново сме се събрали, та затова не можем да се нагледаме, да се наговорим, да си разправим всичко. П. Велков, СДН, 217. След като се наговореше, като се навикаше, уморяваше се и ставаше мълчалив. Й. Йовков, ЖС, 197. Но скоро, / само след месец, ще съм у дома / и до насита ще се наговорим. Е. Багряна, ПЗ, 102.
НАГОВАРЯНЕ1, смн. -ия, ср. Отгл. същ. от наговарям1 и от наговарям се. На мегдана, дето играе хорото, го срещнаха двама човеци — млади ергене, бяха онези двама от седянката, които се наговаряха да бият Ценка. Те се спряха, погледнаха го; доде им наум за тяхното наговаряне. Т. Влайков, Съч. III, 245. Съсредоточени, те още повървяха / и се пред доктор Начови запряха — / .. / Без наговаряне, без лишен разговор, / от месец идеха те всеки ден неделен. К. Христов, ЧБ, 392-393.
НАГОВАРЯНЕ2 ср. Отгл. същ. от наговарям2 и от наговарям се; наговорване2, наприказване.
НАГОВЕЯ СЕ. Вж. наговявам се.
НАГОВОР, мн. -и, след числ. -а, м.
1. Остар. и диал. Уговорка, сговаряне; наговаряне1, наговорка. Па, като по един мълчалив наговор, в мъглата приближиха лицата си и една глуха целувка се чу в тишината. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 33-34. Петър, по наговор от Сурсувула, пратил в Царийград двамата си сина — Бориса и Романа като залог за мира. ВИ, 122. • Нар.-поет. Наговор се наговарям. И
