нищо 1169 нищо
вица — нищо дете, пък цялата къща върти. Т. Влайков, Пр I, 60. Уж нищо селото, но всичко му от род: / пшеница — като дренки; где що плод — / все едър. К. Христов, ЧБ, 1S.II Който няма голямо значение, не е съществен, важен или сложен, труден; незначителен, дребен, малък. Противоп. голям, съществен. Нищо работа на пръв поглед, а цял час не смеехме да се погледнем в очите. Ст. Бойчев, С, 1975, кн. 2, 28.
Ш. Като частица. Разг. 1. В отговор за подчертаване, че някакъв факт или действие, които будят безпокойство, се приемат рав-нодушно, с безразличие; ако, нека. — Наливай, наливай! Още... още... — Ще прелее. — Нищо, нека прелей, наливай! Ал. Константинов, Съч. I, 207. —Да имахте и малко вино? — Прощавай, друже! — каза възрастният партизанин. — Не се досетихме! Вино нямаме, но имаме ракия... — Нищо, дайте ракия! П. Вежинов, НС, 24. — Г. Бръчков приема ли ролята на Станка?.. — Приемам,.., макар че не съм мома. — Нищо. Като те накичим и попременим няма да те познае никой. Ив. Вазов, Съч. VI, 22.
2. За означаване на отсъствие, липса на признаци за промяна в здравословното или психическото състояние на човек или във физическото състояние на животно. — Какво ти е? — Нищо, — отговори той сухо. Ив. Вазов, Съч. XII, 15. Катя го погледна учудено, с леко разочарование и тихо попита: — Какво ти тежи? — Нищо! — отсече младият човек и небрежно махна с ръка. Д. Спространов, С, 7.
3. За означаване, че няма резултат от нещо. — Какво стана? Ходи ли? Намери ли го? — обсипа го с въпроси още от вратата Николай. — Ходих. — Е? — Е! Нищо. П. Проданов, С, 59. Колко души са си мислили, че без тях не може, а току гледаш — изхвърлили ги като парцали и нищо — машината си върви. Г. Караславов, Избр. съч. II, 156.
О За едно<то> нищо; за нищо; без нищо. Разг. 1. За подчертаване, че нещо става или е могло да стане, без да има защо, без особена причина; напразно, нахалост. Просто си лъже ей така. За едното нищо. В. Пла-менов, ПА, 100. — От месеци наред са намислили да ме махнат и го сториха... — Е, как намислиха и го сториха, тъй без нищо, без да има защо? Л. Александрова, ИЕЩ, 332. 2. За подчертаване, че нещо се постига, придобива, получава без особени усилия, без положен труд, без да е заслужено. Филип се учи добре. Бори се с науката и я надвива. Учителите така за нищо не пишат петици и шестици. С. Северняк, ИРЕ, 23. За нищо. Разг. Без да има за какво (учтив израз, употребяван в отговор при изразяване на благодарност от някого). — Благодаря пак. — О, за нищо, госпожо: Ив. Вазов, Съч. XII, 181. За нищо и никакво. Разг. Без сериозна, основателна причина, без всякакъв смисъл. — Наш ратай беше. Татко го прибра да го храни, а той, хайдутин един, уби го за нищо и никакво. X. Русев, ПС, 70. Сърдеше се и плачеше за нищо и никакво. И. Йовков, Разк. II, 63. За нищо <на света>. Разг. С отриц. изр. В никакъв случай, независимо от обстоятелствата (за засилване на отрицанието). Да я купи не мислеше, защото брат му не би я продал за нищо. Елин Пелин, Съч. III, 137. — После — и Момчил се наклони над ухото на Игрила — Елена. Кажи й, болярино, кога идеш в Цепино, че тоя пъгН няма да я пусна за нищо на света. Ст. Загорчинов, ДП, 419. За нищо не бръсна (зачитам) някого. Разг. Не уважавам, не зачитам никак някого. Тя мина край него и му подхвърли под носа: — За нищо не те бръсна, старче изкуфяло! Г. Караславов, Избр. съч. I, 314. Почна [Борис] да мърмори недоволно. Никой вече не го зачитал за нищо. Имал значение само дотолкова, доколкото могли да го използват като дойна крава. Д. Димов, Т, 521. Имам (мисля, смятам) някого за нищо <човек (човечец)>. Разг. Пренебрегвам напълно някого или нещо, като мисля, че е без качества или достойнства. И той като види купищата със злато, тогаз ще си каже: брей, Кондо, ние не те имахме за нищо, пък ти гледай какво си бил. Д. Немиров, Б, 106. За учудване на сич-ки комшие и познайници, които го мислеха за нищо човечец, той вдигна една висока и хубава двойна къща с повечко стаи и с широки зимници. Т. Влайков, Съч. II, 74. Като нищо. 1. Разг. С голяма лекота, без никакво усилие, съвсем лесно, без проблем. Милко, Анушка и Кина се затичаха към борещите се .. Те „с мъка отърваха “ Панко от децата и той,.., рече: — Бре, юначини! Наистина ме надвиха! Като нищо ме надвиха! Д. Ангелов, ЖС, 132. 2. Без да се колебая, без да мисля, без да се интересувам от каквото и да
е. — Ще отида да го потърся като нищо. Хич да не си мисли, че ще му се размине.
3. За означаване, че известно предположение, твърдение е напълно вярно, напълно възможно. — С колко те завлече? Десет-петнайсет хиляди? — Като нищо, да не бяха и повече в касата. Много шум за нищо. Разг. Отделям прекалено внимание на нещо незначително. Направям / направя на нищо. Разг. 1. Някого. Скарвам се на някого, наругавам го много. 2. Нещо. Напълно разрушавам, съсипвам, ликвидирам нещо. Стрелата се отплесна силно назад. Толкова силно, че се отметна на 180 градуса и направи съоръженията върху задната платформа на нищо. С. Северняк, ОНК, 53. Не ставам (не ме бива) за нищо. Разг. Напълно негоден съм да направя нещо, да извърша каквото и да било.Малкият не го биваше за нищо, пиеше. Й. Йовков, ВАХ, 191. — Тя [лисицата] е вредна твар. Прави пакости и на хората, и на дивеча вреди. — Ама тая е малка, за нищо не я бива. Тя освен жаби и някое мишле, друго не може да хване. Ем.
