О Духовна нищета. Книж. Ограничен, беден духовен живот. И баща й е винаги до нея. Той стиска малката детска ръка в сухата си гореща длан и я води през площадите и парковете, из коридорите на бедняшките хотели и пунктовете, за да видят малките й очи света на страданието и ду-ховната нищегпа, спътници на греха и покварата. Бр. Йосифова, БЧМ, 136-137.
НЙЩИЙ. Вж. нищ.
НИЩИЧКО отриц. местоим. Умал. от нищо; съвсем нищо. От глад не се умира... само се гладува и страда. Ето вече втори ден, откакто нищичко не съм хапнал... И още съм жив! Ал. Бабек, МЕ, 97. А на мене ми е малко жал за старите якорудски къщи.. От цялата им красота, култивирана в продължение на векове, дипломираните архитекти не рачиха да пренесат върху съвременните жилища нищичко. О, 1979, кн. 1/, 22. Нямат нищичко — всичко изядено, всичко изпито, а у нас, слава богу, все се по-намирваше по нещичко — купувахме си по станциите. Ал. Константинов, БГ, 26. — Ти криеш нещо от мен!.. — Какво да ти кажа, невясто? .. Нищичко особено не е станало. Ив. Мартинов, ПМ, 61. • Нищо-ни-щичко. Разг. За подчертаване на отрицанието. Къде да идеш така, без нищо-нищич-ко, какво ще направиш с две голи ръце!... Г. Караславов, С, 157.
НИЩО, -то, неизм., отриц. местоим., cp. I. Вместо същ. 1. Нито едно нещо (предмет, явление, събитие, мисъл, усещане, дума и под.) — Няма да нося плява... Не ща — каза той. Се аз, се аз... Не ща пък, на... Не ми дават нищо, едни цървули не ми купуват... И ме бият... Й. Йовков, АМГ, 18. —Исках да ви ограбя, но нищо ценно не намерих. — И аз нищо ценно не съм намирал тук — отвърнах. Йв. Остриков, СБ, 58. Той се поза-пъна, като се задъхваше от тичането, и най-после проговори: — Момчета, другари, Орце, гемиджиите от дни наред не са слагали в уста нищо топло, а тая вечер нямат и троха хляб. Д. Спространов, С, 34. — И ето — нищо не я радва, всичко й омръзна. Г. Стаматов, Разк. II, 83. След две секунди хвърлената бомба избухна. Шишко не усети нищо. Той загина леко, без мъка и горчивина. Д. Димов, Т, 619. Витомир нищо не каза, а пусна коня си срещу идващия, последван от цялата чета. Ст. Загорчинов, ДП, 298. Селяните слушаха с покорно наведени глави, но не разбираха нищо от словото на турския големец. Д. Талев, И, 597. • Нищо-нищичко. Разг. За подчертаване на отрицанието — Ама и дете ли имаш? Ох, батко! — плесна Яничка ръце в още по-голяма почуда. — И нищо, нищичко да не пишеш! Д. Ангелов, ЖС, 155. — Ей Богу, не си спомням .. — Нищо не ми идва на ум, нищичко... Др. Асенов, СВ, 119. — Къде да идеш така, без нищо-нищичко, какво ще направиш с две голи ръце! Г. Караславов, С,
157. • След втората част на съотносителни-те съюзи ни...ни, ни...нито, нито...нито. За засилване на отрицанието. И дядо Славчо не жалеше ни пари, ни нищо за нея. Премени и накити от хубави по-хубави й правеше. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 41.
2. Обикн. като сказ. опред. Обикн. при гл. съм, ставам и под. Някой, нещо, които нямат стойност, значение, които са напълно незначителни, нищожни. Противоп. нещо. Е, това е човек! Дори само един разговор с него облагородява душата и те кара да се замислиш. Какво съм аз? Нищо. Живуркам. Ив. Остриков, СБ, 34. — Дядо ми, царство му небесно, бе при цар Александра протосе-васт и велик велможа, па сега, виждаш, нищо не съм. Ст. Загорчинов, ДП, 402. — Само това искам да ти кажа, че животът без любов нищо не е. Елин Пелин, Съч. III, 142.
— Коне! — усмихна се присмехулно главният прислужник на владетеля. — Какво са конете? Нищо. Конете у него са като пясъка на морския бряг. Г. Караславов, Избр. съч. V, 233. Здрав си бех, .. , па през месни-ците токо зе оа ме поболва тук бута. Аз изпърво го зех за нищо: я съм го прележал, си помислих, я нейде съм го натъртил. Т. Влайков, Съч. II, 76. // Обикн. с предл. пред, при. При съпоставяне или сравняване, като се посочва, че единият от съпоставяните или сравняваните елементи е непълноценен по отношение на другия (другите).
— Ще ви дам една дамаджанка червено винце за домашна употреба, та да разберете какво е нашенско производство .. други прочути вина са нищо пред моето собствено производство! Г. Караславов, Избр. съч. II, 173. — Стига ми, гдето траках зъбите снощи. Тригодишна, — къде! — деветгоди-шна треска ме затресе. И, знаеш ли?.. А бе, Илийко, то пиенето било нищо пред страха, бе. Ст. Чилингиров, ПЖ, 112. Пет пат-рици, петдесет владици и петстотин попове да се съберат, пак при Хаджи Илия са нищо! М. Георгиев, Избр. разк., 91.
3. Членувано или със съгл. опред. Празното пространство, пълният вакуум, небитието, от което се раждат, появяват предмети, явления. Така го намери един ден Лиляна. Появи се сякаш от нищото, предшествувана от свежест и необикновена тишина. Г. Величков, С, 1980, кн. 1, 41. Полети в пропастта като камък от стръмния гребен, / потъни и заспи: тука вечното нищо витае. Ас. Разцветников, Ст, 193.
И. Вместо прил. Който не прави впечатление с някакви качества, достойнства; незначителен, незабележителен, безличен.
— Единственият човек, който може да ме разбере и успокои в труден час, това е майка ми. Като я погледнеш, разбираш ли, нищо жена е, хе-хе, едно джезве кокали, а успокоява. Й. Попов, CJ1, 119* Разправя ми тя за малкото момиченце на болната Стойно-
