НЙШКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Нишам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НИШКАМ СЕ, -аш се, несв.\ нйшна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. Ходя приведен, навеждам се, снишавам се, за да се прикрия; ниша се, нишам се, нича2, ни-ча се, ничам2, ничам се. От напрежение попът не забеляза как изпусна въдицата и тихо, като сомнамбул тръгна надолу. Като хищник, който дебне плячката си, той се провираше през разперените клони, ниш-каше се, слухтеше. М. Ягодов, ГП, 160.
— Апостоле! Не чуваш ли, ма стринка? — стресна го нечий подплашен и сдържан глас. Зад плета се нишкаше и му махаше с ръка съседката му Гениша Цочкова. Ил. Волен, МДС, 120-121.
НИШКАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от нишкам и от нишкам се; люлеене, люшкане, клатене, нишане1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НИШКАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от нишкам се; привеждане, навеждане, снишаване; нишене*, нишане2.
НИШКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е съставен от нишка или има нишка (във 2 знач.). Зрителната тръба на Кеплер се състои от две събирателни лещи,.. Между двете лещи на съответното място, близо до окуляра, е поставен нишков кръст, който дава възможност за насочване на тръбата в точно определена цел. Вл. Станоев и др., Г, 145. Нишката на един нишков елек-трометър се наблюдава посредством дъл-гофокусен микроскоп. СбВЗФ, 109. Нишко-вият.. планиметър представлява метална рамка с опънати конци, успоредни помежду си и на еднакви разстояния един от друг. Вл. Станоев и др., Г, 209.
НИ1ПКОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който има форма, подобна на нишка (в 1 знач.). Различни по вид са клетките на организма: едни дълги и нишковидни, други вретеновидни, трети звездовидни, четвърти кръгли и т.н. Хр. Одисеев, ТН, 31. Най-проста форма на вегетативно размножаване намираме в нишковидните синьозелени водорасли. ОБиол. X кл, 63. Особено голяма склонност към желиране имат колоидите с нишковидни молекули. Хим. XI кл, 1965, 75.
НЙШНА. Вж. ни швам.
НЙШЧИЦА ж. Умал. от нишка; много тънка нишка. Тя махна поглед от едрото му, отпуснато тяло,.., от косите, сред които тук-там блясваха бели нишчици. Г. Крумов, Т, 63. Той [Протофарион] бе виновен за разгрома на тази войска — тя стоеше, надеждна или не, но все пак пазеше на тънка нишчица крайбрежните владения на империята. Д. Добревски, БИ, 260. Личи си, че не познава издълбоко селския бит, полянките, тревките. Как да ти кажа, няма ги нишчиците, невидимите нишчици, от които се изтъкава душата на селския човек. Ст. Даскалов, СЛ, 187.
НИЩ и (поет.) нйщий, нйща, нйщо, мн. нйщи, прил. Старин. 1. Беден. Аз ти говоря, каквото мисля, а това никога не е безопасно, когато нищ човек говори с болярин. Д. Талев, СII, 97. По-нищ и от просяк.
2. Като същ. нищ (нищия<т>), мн. ни-щи<те>; мн. Обикн. членувано. Беден човек. Парите и даровете трябвало да получи Светослав, а в отплата да пороби България и да я даде на ромейския базилевс.. Разтревожи мълвата цял народ: от нищ до велможа. Н. Райнов, КЦ, 121. Какво по-специално може да измисли нищият, за да блесне поне за един ден? Какво — като нито го бива да пее, нито да се докарва и пълзи? А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 5. И докато Йосиф славеше божията милост и измолваше благодат за нищите, той беше прозрял своя път в годините. А. Гуляшки, ЗВ, 77.
О Йищ духом. Книж. Човек, който е с ограничени интереси, стремежи, желания, който е с беден духовен живот. В кръчмата бяха влезли и други неколцина пиячи,.. Никой не ме интересува. Нищи духом. Дошли са да се давят с ракия. Д. Талев, ГЧ, 78.
НЙЩЕЛКИ мн., ед. (рядко) нйщелка, ж. Част от тъкачен стан, която дърпа нагоре и надолу минаващите през нея нишки на основата и като я отваря и затваря, заплита вътъка. Той се вслушваше в ударите на бърдата, гледаше как отскачат нищелките, опипваше изтъкания плат и му ставаше драго. К. Калчев, СТ, 202. Пенка, която е препречила стан, е полегнала над кросното, мести назад нищелките със сбрани пръсти и мечтае. Ил. Волен, РК, 8. Снахите бяха родени в големия град, там щяха и да си умрат, и никога нямаше да знаят какво е нйщелка, кросно или чекрък. Г. Мишев, ЕП, 211.
НЙЩЕЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Прът на нйщелка. Тя гледа в ръцете му как ловко свързва жиците като прежда в ни-щелшщ. Ст. Даскалов, ЗС, 145.
НИЩЕНЕ ср. Отгл. същ. от нищя и от нищя се.
НИЩЕТА, мн. няма, ж. Много голяма, крайна бедност; сиромашия, мизерия. Той също пристъпи и посочи с ръка още няколко от децата, още други две жени и двама мъже, за които никой не каза, че бяха загубили всичко, ала отдалеко личеше по тях нищетата им. Д. Талев, ГЧ, 339. Той скоро изпаднал в такава нищета, че не можел дори да плаща и наема си. Г. Дръндаров, ВЗ, 54. Нищетата носи глад, сълзи и смърт, а камилата — месо, мляко, вълна, кожа, с една дума храна и облекло или най-необходимото за живота... В. Дойков, НС, 11.
