Станев, ЯГ, 44. Нищо и никакъв. Разг. Напълно незначителен, нищожен, лишен от качества; дребен, нищожен. За пръв път му се случваше да види нищо и никакъв дрип-лю да побеждава света. К. Петканов, В, 173. Нищо и половина. Разг. Напълно незначителен факт, събитие или човек. — Не е зле да поприказваш с него, а аз ще се обадя на прокурора да не бърза с прилагането на закона .. — Законът! Какво е законът, бай Ерменко? Нищо и половина! Р. Михайлов, ПН, 149. <И> нищо повече; нищо друго освен. Разг. Точно това, което е посочено вече; нито повече, нито по-малко. Боян е един глупак, нищо повече. М. Грубешлиева, ПИУ, 93. — Ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството. Нищо повече. Ив. Вазов, Съч. VI, 16. Старайте се да повярвате, че щастието и нещастието са само измислици и нищо повече; човек се чувствува щастлив или нещастен според това, какво ще си въобрази, че е. П. К. Яворов, Съч. III, 282. Гогол е моралист по натура. Неговата сатира не е нищо друго, освен изповед на националните грехове. Б.Балкански, Худ., 1909, кн. 5-6, 55. Нищо подобно. Като възклицание за категорично отричане на нещо, обикн. при отговор; съвсем не. — Вашето разбиране ме изненада... ако, разбира се, сам не сте художник? — Аз? Нищо подобно! — отвърна с погъделичкано самолюбие капитанът. Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. — Нищо подобно — прекъсна го Ванко възмутен. — Никакъв човек не е идвал при мене, никаква закрила не е искал и аз не знам .. защо ми се задават подобни въпроси. М. Грубешлиева, ПИУ, 269. Няма ми нищо. Разг. 1. Здрав съм, не съм болен или наранен, не страдам, чувствам се добре. — Мишко, ти какво... плачеш ли? Да не съм те нещо наскърбил? — Не си, дядо — отвърна момчето,.. — Нищо ми няма. Аз малко се по натъжих. А. Ка-ралийчев, ТР, 6. — Сестра Антонова, вие ли казахте на болната Пендарска, че случаят й е безнадежден?! .. — Та ти прекрасно знаеш, че на нея нищо й няма! Откъде го измисли този рак! Ч. Шинов, БС, 60. 2. За предмет, машина, съоръжение — в добро състояние, в изправност съм, не съм повреден. Нищо му [на трактора] няма, ама нали и той има душа, и той трябва да яде! — сипва му усмихнат машинистът масло и пак го пуска и той .. заобръща нови, по-едри брани. Ст. Даскалов, БМ, 16. Нямам нищо <общо> с някого или с нещо. Разг. Не се намирам в някаква връзка, в някакво отношение с някого, с нещо. — Няма да се усукваш около Христина,.. Напразно Ванко го [Пешо] убеждаваше, че няма нищо с нея. М. Грубешлиева, ПИУ, 65. Нямам нищо против. Разг. Не възразявам, напълно съм съгласен. Нямам нищо против да дойдеш с мен. Няма нищо. Разг. Обикн. самост. или като вметнат израз. За означаване, че нещо случило се е без особено значение. — Заповядайте,.., да видите, каква чудесна тиква! Само малко е прегоряла, но няма нищо. Елин Пелин, Съч. I, 200. Няма нищо между нас (помежду ни). Разг. Не сме в интимни отношения. Никой по-добре от Палазова не знаеше, че това не е истина — между него и Сарандовица нямаше нищо. И. Йовков, ВАХ, 40. От нищо нещо. Разг. За означаване, че от незначителна, не съществена причина е станало, възникнало нещо сериозно, важно. Сърце и душа даде за фермата, от нищо нещо направи, дето има една дума, та затуй не помислиха. Ряз — в къщи и толкоз. И. Петров, НЛ, 193. Досега тя беше майка като всички майки: стоеше на опашки, правеше от нищо нещо, а от нещото много и вършеше работата в цялата къща. ВН, 1960, бр. 2875, 4. Нищо не струвам; станал съм на нищо. Разг. Изгубил съм добрия си вид, форма, развалил съм се, напълно съм се разрушил. — Не спиш ли, мила?.. — Гледам се. Взех да не струвам нищо с тия подути устни, с тоя набъбнал нос. Б. Болгар, Б, 73. — Анке! Ах, каква се ровиш в праха! Погледни си рокличката! Станала е на нищо. Б. Болгар, Б, 130. На нищо не прилича. Разг. Неодобр. За изразяване на недоволство, че нещо (някаква проява, събитие, нечие поведение) излиза извън нормата, минава всяка граница на приличие и мярка. — Ох, ти ли си? — зарадва се Юлия. — Ами, разбира се! Трима е по-интересно! Но Бебо се намуси. Да играе с едно момиче на дама, както и да е, но да играе с две момичета — това вече на нищо не приличаше. П. Вежи-ноВ, СО, 99. Драгия си каза, че слънцето се е издигнало вече на един остен над хоризонта и че е крайно време и той да се изхлузва от леглото и че залежаването му тази сутрин не прилича на нищо. А. Гуляшки, ДМС, 15.
> Нищо че. Сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване, изразяващо условие, въпреки или про-тивно на което се извършва действието в главното изречение; макар че, макар <и> да. Той [Младен] беше за селяните и нотариус, и мирови съдия .. А когато пък учителите решаваха да дават свое, отделно представление, то винаги даваха и нему роля и то една от главните, нищо че беше свършил само трети клас. Ст. Даскалов, БМ, 36. Нищо от туй, че раменете й са черни като на циганка, и тъй е хубава. Й. Йовков, ЧКГ, 110-111.
НИЩОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е съвсем малък по размер, обем, количество или степен. Не беше голяма [нивата], да имаше, да имаше най-много десетина декара.. — Значи, за туй нищож-но пдрче сте се опълчили едни срещу други! Й. Йовков, ПГ, 65. Горица беше смаяна. Разстоянието, което бяха навървели за толкова дълго време, й се струваше ни-
