нитрат. Натриев нитрат. Оловен нитрат. Сребърен нитрат.
— Фр. nitrate или нем. Nitrat.
НИТРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Който се отнася до нитрат, свързан е с нитрат. От произвежданите нитратни торове селитрите се смятат за най-важни. Д. Георгиев, ТЖР, 52. Нитратни бактерии. Нитратно влакно.
НИТРАТОР м. Спец. Апарат за извършване на нитрация. Нитробензолът се получава в големи чугунени котли — нитра-тори. Хим. XI кл, 19.
НИТРАЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Техн. Начин на обработване на памук, целулоза и под. с азотна или азотна и сярна киселина, за да се получи колоиден памук, пироксилин, нитроглицерин и под.
2. Техн. Насищане на стоманени повърхности с азот, за да се получи по-голяма твърдост; азотиране, азотизация, нитриране.
3. Хим. Химична реакция, при която чрез вкарване на нитрогрупа в органично съединение се получава нитросъединение; нитриране.
— От фр. nitration.
НИТРЙД м. Хим. Съединение на азот с метал или металоид, което е с голяма устойчивост на високи температури. С някои метали при загряване азотът образува съединения, наречени нитриди. Хим. VIII кл, 37. Боров нитрид. Железни нитриди. Титанов нитрид.
— Нем. Nitrid.
НИТРЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Техн. Обработвам памук, целулоза и под. с азотна киселина, нитрирам се страд. Хомо-лозите на бензола по-лесно се халогенират, нитрират и сулфонират от бензола, поради влиянието на мастния радикал. Хим. XI кл, 110.
— Or нем. nitrieren.
НИТРЙРАНЕ ср. Хим. Отгл. същ. от нитрирам; нитрация (във 2 и 3 знач.); азотиране. Процесът на естерифицирането на целулозата .. е добил в техниката названието нитриране. В. Кабаиванова и др., ТП, 361.
НИТРЙРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. Който е свързан с нитриране, предназначен е за нитриране. На практика обикновено нитрирането се провежда с помощта на предварително приготвена смес от азотна и сярна киселина, наречена нитрирна смес. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 232. Нитрирна киселина.
НИТРЙТ м. Хим. Лесноразтворима във вода, обикн. безцветна и отровна сол на азо-тистата киселина, получавана от нагряване на нитрат при висока температура, която се използва за получаване на органични багрила, при органичния синтез и под. Натриев нитрит.
— Фр. nitrite или нем. Nitrit.
НИТРИФИКАЦИЯ, мн. няма, ж. Биохим. Процес в почвата, при който бактерии превръщат амоняка, получен при разлагане на органичните вещества в почвата, в соли на азотната киселина (нитрати, селитри). Процесите сулфофикация и нитрификация са типични процеси, при които се консумира кислород. П. Боянов, П, 285. Горният слой на почвата се преовлажнява.. Това обстоятелство се явява пречка за нормално-то протичане на процесите на нитрификация и минерализация. Хр. Дилов и др., РВ,
45.
— От нем. Nitrifikation.
НИТРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: азот, азотен, напр.: нитроанилин, нитроароматен, нитро-багрило, нитроген, нитролак, нитрофенол и др.
— Лат. nitro (genium) 'азот'.
НИТРОБЕНЗОЛ, мн. няма, м. Хим. Ароматно съединение, производно на бензола, което представлява жълтеникава неразтворима във вода течност с миризма на горчиви бадеми и се употребява за производство на анилинови бои, в парфюмерийната промишленост и др. Нитробензолът е изходен материал за получаване на анилин
— основно вещество за производство на анилинови багрила. Хим. XI кл, 19.
НИТРОГЛ ИЦЕРЙН, мн. няма, м. 1 .Хим. Неразтворима във вода безцветна масловидна със сладък вкус течност, без мирис, която се получава при смесване на азотна киселина и глицерин и се използува във взривната техника или като съдоразширява-що средство в медицината. Най-големи количества глицерин се използват за получаване на нитроглицерин, с който се напоява инфузорна пръст., и се получава динамит. Хим. X кл, 57. Избухвателната способност на барута е по-малка от тази на нитроцелулозата и нитроглицерина и затова все повече се замества от тези експлозиви. Хим. V кл 1950, 12.
2. Апт. Лекарство във вид на таблетки, съдържащо висок процент нитроглицерин, което се използва за нормализиране на сърдечната дейност. При вземане на нитроглицерин (под езика) болката бързо намалява или преминава. М. Василев и др., 218.
НИТРОГЛИЦЕРЙНОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от нитроглицерин. Нитрогли-церинови взривни вещества.
НИТРОЦЕЛУЛОЗА, мн. няма, ж. Хим. Бяла влакнеста маса, която се получава от обработка на целулоза с азотна и сярна киселина и се употребява за производство на целулоид, лакове, взривни вещества, изкуствена коприна и др. Нитроцелулоза. Тя се дели на два основни вида: високовискозна и нисковизкозна нитроцелулоза. Д. Лалев и др., НМП, 102.
