части на изречение или прости изречения, когато се отрича; ни, <а> и не. Тя Стефчова не обичаше, нито беше възможно да го обикне. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 21. Яна тъй се увлече, че тая вечер не чака път на мъжете, нито поздрави тия, които срещна по пътя. К. Петканов, СВ, 69. Той никога не отиваше вече при тезгяха, нито приказваше със Сарандовица. И. Йовков, В АХ, 21. Сладкиши аз не обичам сега, нито съм ги обичал като дете. А. Гуляшки, ЗР, 49.
2. Нито ... нито. Присъединява части на изречение или прости изречения, когато се подчертава сходство на новото, което се добавя, с изказаното преди това; не ... а и не, ни ... ни (към всяка част или към всяко просто изречение). Той избягваше възраженията: нито ги правеше, нито искаше да му ги правят. Ив. Вазов, Съч. VIII, 16. Веднъж Блажения Павел като говореше със стария,., изповедник от малката черква,.., чу нещо, което нито бе мислил, нито бе записвал в любимия си списък. Елин Пелин, Съч. IV, 68. Старата Азлалийка си отиде у дома наскърбена и обидена, разсърди се на цялата учителска колегия и вече нито стъпи в училището, нито ги покани някога на гости. Г. Караславов, СИ, 37-38. Никоя философия нито се издигна до тая висота, нито постигна такава проста и величествена истина-откровение. Ив. Вазов, Съч. XII, 148. Сините му очи се разшириха от учудване,.. Явно беше, че той нито си спомняше, нито разбираше за какво го питат. Й. Йовков, Разк. II, 86.
◇ Не искам (не ща) нито меда, нито жилото на някого. Разг. Не искам абсолютно нищо от някого, независимо дали е добро или лошо. Щеше му се да иде при Наня и да му каже: „Вземи си нивата, не ти ща нито меда, нито жилото!“ К. Караславов, Избр. съч. I, 326. Нито кост, нито вест от някого. Разг. Нищо не се знае за някого, който е отишъл другаде; не се е обаждал, в неизвестност е. Беше обещал да се обадиш с два-три реда, но от тебе, разбира се, нито кост, нито вест. Ем. Манов, БГ, 224. Нито (ни) лук ял, нито <на лук> мирисал. Разг. Преструвам се, че не съм извършил нещо; правя се на невинен, прикривам се. — Отнеси нареждането и паролата. И оттам — вкъщи и никому нито дума. Нито лук ял, нито на лук мирисал. 3. Сребров, Избр. разк., 50. Като че ни лук ял, нито мирисал, отвърнал: — Как казахте? Заявление? О, туй е просто недоразумение! Д. Подвърза-чов, Б, 32. Нито се води, нито се кара. Разг. Опърничав, опак, неразбран (обикн. за човек). Пръчът е упорито животно и нито се води, нито се кара. К. Видински, НСП, 28. Нито съм орал, нито <съм> копал. Разг. Не съм положил никакъв труд, никакви усилия, за да получа нещо. Я го гледайте Лисицата! Та защо да са негови [жълтиците]? Нито е орал, нито копал, за да ги спечели.
К. Петканов, СВ, 60.
НИТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до нит1, свързан е с нит1. При съединяването на машинни части нитовете се нареждат в определени редове на еднакви разстояния един от друг. Нитовете и съединените части образуват нитов шев. Маш. IX кл, 101. Нитова глава.
НИТОВАМ, -аш, несв., прех. Техн. Съединявам плоскости, тръби, части на машини, уреди и под. чрез нитове; нитя1. Използуват се така наречените взривни нитове. В техните кухи стъбла се поставя малко взривно вещество, което при загряване към 130° с електрически ток се взривява и нитова нита на място. Ст. Михайлов и др., ГМ, 6. нитовам се страд. Ако се нитоват на горещо части със значителна дебелина, силата на свиване, която се развива при охлаждането им, може да бъде толкова голяма, че да предизвика даже скъсване на нита. Ст. Михайлов и др., ГМ, 5-6.
НИТОВАНЕ ср. Техн. Отгл. същ. от нитовам и от нитовам се; нитовка. Начините за нитоване са най различни и се подбират според количеството на нитовите съединения. П. Минков и др., ЕФМ, 65. Нито-ването като правило се избягва в модерното машиностроене. Д. Христов, СПМ, 16.
НИТОВКА ж. Техн. Нитоване. При организационно-технически мероприятия е нужно да се дава предимство на тези мероприятия, които ще механизират трудопо-глъщателните процеси, като нитовката и др. ВН, 1959, бр. 2524, 2.
НИТОВЧИК, мн. -ци, м. Спец. Работник-специалист, който извършва нитоване. Тезгяхите им бяха разтребени и по глинения под не се виждаха стърготини и разхвърляни предмети, както под навеса на оксиженистите и нитовчиците. Д. Кисьов, Щ, 72.
НИТОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Който е свързан с нитоване, предназначен е за нитоване. Машинното занитване, при което се използуват нито-въчни машини, се прилага в заводите за масово производство на парни котли, резервоари и др. Маш. IX кл, 101. Нитовъчен пистолет.
НИТРАТ м. Хим. Твърда, кристална с различни цветове сол на азотната киселина, лесноразтворима във вода, която при висока температура на нагряване преминава в нитрит. Образуват се азотни окиси, а те с водата от дъжда дават азотна киселина. Тя пък реагира с почвата и дава нитрати, годни за използване от растенията. К, 1963, кн. 3, 10. От азотната киселина и някои соли в почвата се получават нитрати. По този начин са се образували огромните залежи от селитра в Чили,., и другаде. ОБиол X кл, 22. Амониев нитрат. Калиев
