148. Макар да беше седнал назад,.., той [Славейков] не изпускаше нито дума от онова, което се говореше. Ст. Дичев, ЗС I, 51. С фенери в ръка обиколихме всички кътчета наоколо, но от призрака нямаше нито следа. Св. Минков, ПК, 6. // В съчет. със съществителни, назоваващи малко количество от нещо — За подчертаване на пълната липса на каквото и да е количество от това нещо; ни. Както знаеш, аз и другарите карахме криво-ляво — кога фасулена чорбица, кога хляб и сиренце. Но за тая вечер няма нищо — нито троха. Д. Спростра-нов, С, 32. От ракията не изпи нито глътка, той изобщо не пиеше. П. Вежинов, НС,
1157
нито
нито
44. Не бях хапвал нищо от вечерта. А нямах нито стотинка в джоба си. Кр. Григоров, Р, 9. // В съчет. със съществителни, назоваващи единица време, пространство — за най-висока степен на отричане на някакво действие; ни. Скорецът пак у виси нос. Ех, да бях на твое място! Нито час нямаше да остана тук, да мръзна ден и нощ. П. Бобев, ГЕ, 38. Чираклъкът — това е най-благо-словеното нещо. Без него не може да се отиде нито крачка напред. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 87.
2. В елиптични изречения: а) За подчертаване, че нещо липсва, отсъствува, не съществува, не се проявява; ни. На западния хълм — нито дръвче! Но дърветата в улея на Никопол вече цъфтят. Ст. Станчев, НР, 64. На устните му цъфна най-веселата и добродушна усмивка, която до сега бях виждал у него. И нито помен от смущение, ни най-малък знак, че в странното му занимание има нещо нередно. П. Вежинов, НС, 14. б) За изразяване на забрана; ни. — Ако те пита [госпожицата] за подпоручика, ще кажеш: отиде по границата. Де е отишел, зрщо е отишел — за туй нито дума. И. Йовков, ЧКГ, 269. — Назад! Нито педя от тротоара, молим! Г. Караславов, Избр. съч. II, 378.
3. Остар. и диал. За подчертаване и усилване на отричането на обявено или очаквано действие, факт; дори не. Самоковлии пращаха пълни кервани стока на своите приятели босненски търговци и нито взимаха разписки за стоката — всичко ставаше на вяра. Вл. Свинтила, СЗЗ, 376. Никакво кан-дилце не внесоха, останахме потопени в пълна мрачина и нито можехме да мислим за онова благодатно забвение на всички неволи, което,.., докарва сънят. К. Величков, ПССъч. I, 33. В града той нито^погщта на каква цена върви житото. Й. Йовков, В АХ, 30. Чичо Марин знаеше твърдоглавс-твото на Бойча, затова нито се опита да го задържи. Ив. Вазов, Съч. XXII, 166. Спи езерото; /.. / Треперят, шъпнат белостволи буки, / а то, замряло, нито трепва. П. П. Славейков, СЩ 1916, 34.
НИТО съчинителен съюз. I. За съединяване. Нито ... нито, ни ... нито. Свързва еднакви части в изречение или прости изречения в състава на едно сложно изречение (към всяка от еднаквите части или към всяко просто изречение). 1. При изреждане на предмети, лица или действия, които се отричат и същевременно подчертават. Не се виждаше нито едно облаче, нито едно петънце, нито едш сенчица. Г. Караславов, Тат., 37. През средата на тоя остров течеше буйна и мътна река, която не можеше да се премине нито по мост, нито с ладия. Елин Пелин, Съч. IV, 30. Елка се прибра в стаята си. Но, не знае какво да прави. Нищо не я привлича, нито книги, нито работа. Ив. Карановски, Разк. I, 58. И никой, ама съвсем никой — нито Ани, нито кое да е друго дете, — не забелязваше скромната книжка, сгушена сред другите подаръци до картонения дядо Мраз с памучната брада. П. Бобев, ГЕ, 12. И сети тя след това, че в сърцето й се влива нещо сладко, нещо хубаво, нещо такова, дето не можеше нито да го изкаже, нито сама да го разбере, какво е. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 53. Истрати беше събрал много мъже около шилето, тук беше и другият опекунин Зарко Маринков,.., и Петър Сусов, който ни пиеше, ни пушеше, нито пъки псуваше на майка, обаче обичаше да яде. Й. Радичков, СР, 166.
2. При посочване на два предмета, лица, явления или действия, които се отричат; ни. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Ал. Константинов, БГ, 47. Мъчно би могло да се обясни днес на ония, които не познават нито физическия, нито духовния му облик, обичта и престижът, внушавани от тоя човек [Подвърза-чов]. К. Константинов, ППГ, 159. Не приказваше, не му приказваха, не го вцждаха нито кога излиза, нито кога влиза. Й. Йовков, Разк. II, 79.
3. За посочване на средно положение чрез отричане на две крайности, противоположни възможности; ни. Всред полето, в една долчинка, обрасла с дребни храсти и тръни, се криеше таралеж — нито много голям, нито много малък. Ем. Станев, ПГВ,
3. Веднъж пак по време на тия мои скита-ния извън града, заваля дъжд — нито проливен, нито много кротък, упорит и студен есенен дъжд. А. Гуляшки, ЗР, 75. Както жената, тъй и мъжът бяха облечени нито със селски, нито с граждански дрехи... Ст. Загорчинов, ДП, 112. — Стой! — каза Генчо и каза това нито високо, нито ниско, нито повелително, нито умолително, нито грубо, нито любезно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 226. За мене вола е по-умен и от коня. Не виждаш ли кога орем: Балана и Чивга нали ги впрягаме в дъното, до плуга. Как крепят плуга — нито вляво, нито вдясно ощиврт, все по брезната, все едно държат. Й. Йовков, АМГ, 13.
II. За присъединяване. 1. Присъединява
