нит1 1156 нйто
вот. При тогавашната ниска техника този напредък не би бил възможен без използуването труда на робите. Ист. V кл, 106. Ниско съзнание.
8. Остар. За човек — низък, непочтен. Жоржу е добър човек, .., той не е нито нисък, нито безсъвестен. Ив. Вазов, Съч. XI, 201.
9. Като същ. ниският ле., ниската ж., ниското cp., ниските мн. Човек, който е с ръст под средната общоприета височина. — Кътниците ще ти извадим, па утре ще те влачим neuia с нас, — изфуча ниският. Ив. Вазов, Съч. XXII, 187. По едно време шопът го [стареца] бутна по рамото и като му посочи няколко минаващи жени, рече: — Не е ли оная, е — средната? — Коя? Ниската ли? — рече старецът и се вгледа. Елин Пелин, Съч. II, 94. ниското ср. Разг. а) Местност, място, което е под равнището на окол-ната повърхност. Противоп.високото. Къщите на крайненци бяха по двете страни на долц, а помежду, в ниското, имаше хармани. И. Йовков, ЧКГ, 120. Само долу, в ниското, къшлата се виждаше като на длан. В. Милев, РК, 42. Далече някъде във ниското / са моите села, / окъпани във слънце, като в приказка. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 83. б) Долната част на нещо. Старецът дълго занича клоните му отдолу, но орехите бяха обрулени по ниското. Хр. Пелитев, ХО, 64.
О Ниски инстинкти. Разг. Първични, лишени от възвишеност, благородство чувства, реакции у човека. Гъделичкането на ниските инстинкти на егоизма и шовинизма, на дивашкото незачитане на чуждия начин на живот, .. с това може да се постигнат известни „успехи“. Но тези „успехи“ могат да бъдат само временни. С, 1951, кн. 2, 110. Ниски обувки. Обикн. за дамски обувки — които са съвсем без ток, с равна подметка или са с малък, невисок ток. Госпожица Дитрих бе дълго, подобно на върлина същество, .. Носеше малка шапчица, широко палто от светлосив плат и ниски обувки с подметки от суров каучук. Д. Димов, Т, 95. Ниско напрежение. Електр. Електрическо напрежение, което е със сила 220-380 V и е в рамките на предвидената от техниката безопасност за хората и за качествата на изолационните материали. Централите може да са за ниско напрежение — местни централи с малка мощност> и за високо напрежение — над 1 000 в. Ел. XI кл, 1965, 16.
О Нисък мй е тавана. Жарг. Ограничен, глупав съм. По-тих от водата, по-нисък от тревата. Разг. Съвсем кротък, мйрен. „На мравката път не минаваше!“ — каза ми. Тиха, скромна, по-ниска öfn тревата, потиха ont водата! Кл. Цачев, СЦ1,157.
НИТ1, цйтът, нйтц, мн. нитове, след числ. нита, м, Техн, Късо цйлиндрично тяло от мек метал, с което се съединяват плоскости, тръби, части на машйнй, уреди и под.
По нитовете на тавана, които свързват вътрешната и вънишата обшивка на самолета, блестяха кристалчета скреж също като в хладилник. Ал. Гетман, ВС, 14. Неразглобяеми съединения при машините се получават при нитове, заварка, .. и слепване с припой. Ст. Михайлов и др., ГМ, 4.
— Нем. Niet.
нит2, нйтът, нйта, мн. нйта, м. Физ. Единица мярка за яркост на осветена повърхност, равна на 1 кандела на м2. Единицата за яркостта е нит. Единица яркост притежава тази повърхност, която отдава по посока на своята нормална сила на светлината една кандела от излъчваща повърхност един квадратен метър. Д. Мишев и др., ТТ, 6.
— От лат. niteo 'блестя' през рус. нит.
нйти само мн. Диал. 1. Нишки. Подът долу саг постила, / шарен саг от чиста свила;/.. /свила бяла и зелена, /синя, жълта и червена, / протъкана с тънки нити, / тънки нити сребровити. Хр. Велев, Избр. съч., 42.
2. Хриле на риба (Н. Геров, РБЯ).
НЙТИ частица. Остар. и диал. Нито; нето. Жалея доста много, че не познавам нити де ся намирате понастоящем. АНГ I,
153. Щото не можеш да сториш, нити да се вричаш, че ще го сториш. П. Берон, БРП, 38. Това [словото] не е научно размишление, нити дълбоко издирвание за длъжностите. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 1. Лорен. Хей
— старци, говори се, че сички ще ни разпуснат да идеме в къщите си! — радвате ли са? Сички солдати. Не, не. Лорен. Нити пък аз. Хр. Драганович, НБ (превод), И4.
НЙТИ съюз. Остар. нДиал. Нито; нето. Кралят им не позволявал нити да ся карат, нити да пцянствуват, нити в карти да играят. Г. Йошев, КВИ, 289. Не може някой да прочете нити ветха, нити нова История, без да знае Землеописание. Г. Икономов, КЗ, 1. Онова, щото е срамота да направиш, ни е добро, нити да го говориш. Й. Стоянович, ДСС (превод), 69. Що песен пее у гора?/:. /Първане, стара войвода, / нити йе змия осойна, / нити йе славе у дърво, / нало йе това Милица. Нар. пес., СбАД, 57. Една Вела не вечера, / не вечера, нити лега. Нар. пес., СбНУ XLI, 407.
НЙТО частица. 1. В отрицателни изречения — за подчертаване и усилване на отричането; Ни. Поручикът измъкна отнякъде бинокъл, наблюдаваше спокойно и невъзмутимо атаката, по окаляното му Лице не трепкаше нито мускул. П. Вежинов, НС, 33. Едър, широкоплещест, канара човек, той прехвърляше nemdeceni лйзарника, макар че в хайдушките му мустаци нямаше нито един бял косъм. Др. Асенов, СВ, 89. През цялата тая седмица Еньо не си отиде вкъщи нито веднъж. Елин Пелин, Съч. III,
