НИСШ, -а,-е и -о, мн. -и, прил. Низш. В деня на боя е душите става нещо странно. Като че престава да има висши и нисши чинове, като че всички са равни пред неизвестното, пред смъртта. JL Стоянов, Избр. съч. III, 422. С един замах на перото се унищожават училища, като ги обръщат в нисши. БД, 1909, бр. 21, 1.
нисш
1155
нйсък
НИСЪК, -ска, -ско, мн. -ски, прил.
1. Който има височина по-малка от средната за даден вид предмети, лица и под. Проти-воп. висок. Костадин го изгледа отвисоко със засмени очи: при него Нейчо беше съвсем нисък, дребничек. И. Йовков, ЖС, 64. Младата жена, която влезе, не беше нито висока, нито ниска. А. Гуляшки, МТС, 100. И той [игуменът] отново влезе в черквич-ката. Малка, ниска стара черквица, градена кой знае в кои години. Елин Пелин, Съч. IV, 47. Седнали на ниски трикраки столчета долу в кухнята, ние най-първо опитахме самотока от новото буре. Д. Калфов, Избр. разк., 289. Ниските храсти над главата му тихо шумяха, разклащани от вечерния вятър на планината. Кр. Велков, СБ, 53. Ниско плато. Ниско чело. Нисък връх.
2. Който е на разстояние в посока отдолу нагоре от земята или от друга повърхност по-малко от приетото, нормалното, обикновено под някаква граница. Противоп. висок. Върху одър, постлан с черга, лежеше уморен от напразното скитане мъж и гледаше неподвижно ниския таван. Д. Димов, Т, 227. От къщната врата се подава стрина Стоичковица с тестени ръце, с брашнен сукман, проточва с любопитство глава под ниската стряха и завиква с глас, който се чува по цялото село. Елин Пелин, Съч. II, 8. През двете ниски, наравно с почвата прозорчета, .., виждат се почернели, гнили покриви и изпокъртени зидове. Ив. Вазов, Съч. IX, 54. • Обр. Настъпило бе хладно, закъсняло утро с ниско, облачно небе. Д. Талев, ЖС, 31. Двамата тръгнаха по заледената алея към вилата.. Ниското слънце започна да се забулва с мъгла. Д. Димов, Т, 155. Прииждаха ниски тежки облаци. Д. Добревски, БКН, 98. // За полет, летене, придвижване във въздуха — който се осъществява, извършва на* неголяма височина от земната повърхност. Ниско летене. Ниско подаване. Нисък пас.
3. Който е разположен, заема място под равнището на околната повърхност. Противоп. висок. Под краката му, като на длан разстилаше се Юч Бунар, затънал до колене в ниската си блатиста равнина. Ив. Вазов, Съч. X, 43. Вървяха [Галчев и Хубен] из по-ниско място и затуй къщата се криеше зад другите постройки. Й. Йовков, ЧКГ, 55. В ниско долче под липите светеше кладенче / бистро. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 114.
4. За говор, смях, шум и под. — който звучи слабо, тихо, приглушено. Противоп. висок. Тая глъчка беше сега по-ниска и по-задаве-на. Й. Йовков, Разк. I, 128. От гърдите на Борис се изтръгна нисък, хладен смях. Д. Димов, Т, 124. Тя говореше меко, с топъл и нисък глас. М. Грубешлиева, ПИУ, 117. Калугерката открехна малко вратата и поп-риведена, запита с нисък глас: — Ти ли си, братко Момчиле? Ст. Загорчинов, ДП, 157.
5. За звук, тон и под. — който е произведен с по-малко от нормалния определен брой звукови трептения на гласовите струни или от музикалния инструмент в единица време; плътен, дълбок. Противоп. висок. На ключ ФА се пишат нотите за ниските човешки гласове и музикалните инструменти с нисък тонов регистър. Пеене VIII кл, 14. Шостакович познава .. изразителните възможности на инструментите, и .. достига до необикновени темброви съчетания (флажолетните тонове на челото .., съчетани с ниския регистър на цигулката). НК, 1958, бр. 3, 3. Ниските звукове се разпространяват на по-големи разстояния от високите, но притежават слаба насоченост.
С. Влахов, ЖЗМ (превод), 47.
6. Който по количество, брой, степен, сила и под. е под допустимото средно равнище на нещо от същия вид. Противоп. висок. С увеличаване на височината в планините температурите стават ниски, ветровете силни, а валежите големи. Геогр. VI кл, 31. Нашето население — .. — през неработния зимен сезон консумирало високдкалорична храна, .., а постело през пролетта, когато и без това организмът страдал от ниско съдържание на витамини в храната. Л. Петров и др., БНК, 6-7. Не му вървеше в училище. Ниските бележки едвам му стигнаха да кандидатствува в института, за който мечтаеше баба му. Д. Дублев, ПП, 59. Тая година не взеха семе, копринената буба много мърси, а и цената на пашкулите беше ниска. Й. Радичков, СР, 85. Ниска заплата. Ниска надница. Ниска производителност. Ниска раждаемост. Ниски печалби. Ниско атмосферно налягане. Ниско тегло. Нисък добив. Нисък доход.
7. Прен. За който са характерни знания, умения, възпитание и под. под общоприетия необходим минимум. Противоп. висок. Причини за вандалското изтребление на мечките, златките и на другия ценен дивеч са били главно ниската култура на местните ловци_и безогледното ловуване. ПЗ, 1981, кн. 10, 23. За голямо съжаление, ду-ховното ниво на тези, които могат да купуват картини, е много ниско. Г. Белев, КВА, 258. // Който е слабо развит. Преминаването на старите гърци от първобит-нообщинния към робовладелския строй било съпроводено със значителен напредък в развитието на стопанския и културен жи
