НИТРОЦЕЛУЛОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Хим. Прил. от нитроцелулоза. Нитроцелулозна политура. Нитроцелулозни апретури. Нитроцелулозни лепила.
НЙТЯ1, -иш, мин. св. -йх, несв., прех. Техн. Съединявам плоскости, тръби, части на машини, уреди и под. чрез нитове; занит-вам, нитовам. нитя се страд. Началникът .. предложи шиповете на гривните за водостоци да се нитят на ръка. ВН, 1961, бр. 2601, 1.
НИТЯ2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Нищя. нитя се страд.
НИТЯ СЕ несв., непрех. Диал. Нищя се. Поръби го да н са нити. Т. Панчев, РБЯд, 230.
НИФА ж. Диал. Скоро омъжена жена; млада булка. — Мойга Данна твърдя йе малък, / твърдя йе малък, та и глупавичък, / .. /—Дай го, дай го, Данное баща, / че там има три девойки, / три девойки еднибойки: / първа я му кон седлай, / втора я му юскя реди, / третя я му нифа отоа. Нар. пес., СбНУ XV, 5.
— От гр. уи(|1)ф1 'млада жена'.
НИФРАМ неизм., м. 1. У нас по време на турското робство — местно опълчение, което е включвало и християните. — Кот-ленските чорбаджии обявиха нифрам: всеки през ден ще копае, носи и зида, та да за-темелят Котел. И през този ден ще го храни селото. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 601.
2. Остар. и диал. Настройване, разбунтува-не на народа срещу лице, опасно за правителството или за обществото (Т. Панчев, РБЯд).
— От тур.
НИХ. Вж. те.
НИХЕН, -хна, -хно, мн. -хни, притеж. местоим. Остар. и диал. Техен; нихов.
— Иди кажи — изръмжа той в лицето на помощника си.. —кажи на Кузман Велянов, че всичко стана по нихна воля. Чуваш ли? По нихна воля. Д. Талев, И, 445. Славенете на Българското царство бяха вече приели Христовото учение и заедно с него бяха се сдобили със своя писменост, с книги, писани на нихний език. М. Дринов, ППБН, 57. А не зная още [младоженците], що им йе от Бога писано да тегнат и какво още премеждие .. имат да им поминеш преко тисните глаи! СбНУ XIX, 43.
нихилйзъм, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1. Политическо течение в Русия през 60-те години на миналия век, което се е отнасяло отрицателно към установената идеология и традиции на дворянското общество. Аз го помня господина Панделкин в първите години след Освобождението, когато мътната струя на руския нихилизъм пръв път протече бързо в реката на свобо-домислящето течение у нас. Ив. Вазов, СНЖ, 33-34. Получаваха руския вестник „Народна воля“ и се мъчеха да насаждат нихилизма в областта. В. Геновска, СГ, 176.
2. Разш. Отричане на съществуващите обществени норми, морални принципи или културни ценности. Смисълът на живота бе равен на нула,.. Как бе достигнал до такъв нихилизъм и самият той не знаеше, па и никога не беше се опитал да си даде сметка за това. Ем. Станев, ИК I и II, 353. Право да ви кажа, ядосваше ме самодоволството, което лъха от тия дворове. Предполагам, че се дължи на моя нихилизъм, който произлиза от объркания ми живот. К. Калчев, ДНГ, 59.
— От лат. nihil 'нищо' през фр. nihilisme или рус. ниги-лизм.
НИХИЛЙСТ м. Книж. 1. Привърженик и последовател на нихилизма. Княжеството гъмжеше от руски емигранти, повечето нихилисти й народоволци. В. Геновска, СГ, 54-55. Светът е нула, само фактът е сила, драги докторе .. — отвърна следователят с малко тъжна усмивка,.. — Гледай ти, той е нихилист, госпожо, нихилист, солипсист
— рече доктор Янакиев. Ем. Станев, ИК I и II, 277.
2. Разш. Лице, което отрича съществуващите обществени норми и ценности. Като знае своето място, той [Каравелов] се провикна: „Нека видят всички, че не сме вагабон-ти, както някои ни наричаха“. Това бе отговор на Бурмова, който бе писал във Витоша, че либералите са разрушители, нихилисти и пройдохи. С. Радев, ССБ I, 171. Без влияние остават черногледците, мизантропите, нихилистите. Времето категорично ги отхвърля. Ив. Спасов, БС, 20.
НИХИЛИСТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който се отнася до нихилист или нихилизъм, който е свързан с нихилист или нихилизъм; нихилистически. Смисълът на антитезата е свързан не с тотално ни-хилистично отрицание, а с взискателност, в съпоставка с високия пример, както и с атакуване на посредственото и пошлото. Ив. Попиванов, ПЛ, 1979, кн. 8, 176. Нихи-листична младеж. Нихилистични настроения.
2. Който се състои от нихилисти. — А цялата нихилистични банда, която мъти този журнал, се събира в дома, който по общинските регистри се води на името Загорски.
В. Геновска, СГ, 289.
НИХИЛИСТИЧЕСКИ, а, -о, мн. -и, прил. Книж. Нихилистичен. — Ръководните кръгове на запад нямат вкур към теро-ристическите и нихилистически акции ... Това ги ужасява. Д. Спространов, С, 287.
НИХИЛИСТИЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. нихилистически. Отрича нихилистически смисъла на живопш.
НИХИЛЙСТКА ж. Книж. Жена нихи-
