жил у разни частни лица суми за поддържане учащи се юноши с условие, че по никой начин няма да разгласяват настоящия виновник на тия благодеяния. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 62. — Щом чуеш рога и ще ги [кучетата] пуснеш. По-рано в никой случай. Ем. Станев, ЯГ, 104.
1149
НИКУТРИ
нйколко
НЙКОЛКО. Отриц. местоим. I. Вместо същ. Разг. Самостоятелно, като отговор, че някой или нещо не е в никакво количество, няма никакъв брой. — Колко трудодни имаш? — Нйколко.. — Който не работи, пари няма да получава! Н. Каралиева, Н, 138. Дайте на мене да ви занеса мисирката. Когато дошли до къщата, младий попитал: — Колко пари да ти дам? — Нйколко. — рече съдникът. Къщата е на пътя ми и никакъв труд не ми стана. Т. Икономов, ЧПГ, 6.
И. Вместо прил. Остар. Никакъв (в 1 знач.). Когато са ги [кучетата] хранили със захар и с тлъстина, ший са умирали твърде скоро и в трупа им не са намирали нйколко тлъстина. Ч, 1872, бр. 13, 578.
III. Като нареч. Остар. Книж. Никак. Наричат образа на Земята объл, .. Неравностите на Земята не изменяват нйколко тоя образ. Ив Богоров, КГ, 10. Този цар не приличал нйколко на източните деспоти. Н. Михайловски, РВИ (превод), 65.
НЙКОМ нареч. Диал. Ничком; ницом. Коя не е задирял, коя не е лъгал? И досега като го срещнат млади булки, ником на-вождат очи и лица им божур руменеят. П. Тодоров, И I, 115. А дълго ощ Свети Иван в тъмата / стоя там, ником паднал на земята* П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 192.
НЙКОМУ.Вж. никой.
НИКОПОЛЕЦ, мн. -лци, м. Рядко. Никополчанин.
НИКОПОЛКА ж. Рядко. Никополчан-ка. Че Никопол незапален гори, / запали го мома никополка / със нейната пуста тънка снага. Нар. пес., СбВСтТ"502.
НИКОПОЛ СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до никополчанин или до гр. Никопол. След приключването на боя ниг кополската крепост била поправена от разрушенията. Ст. Михайлов, БС, 125. Поискала бяла Неда /два лимона царограшки / и две дули никополски. Нар. пес., СбВСТ, 507.
НИКОПОЛЧАНИН, мн. никополчани, м. Мъж, който е роден или живее в гр. Никопол; никополец. Покачи сё горе, на хълма, където се издига каменният паметник на освобождението ни от русите, и гледай с възхита наоколо. И тук някой никополчанин ще ти припомни историята. Ст. Станчев, НР, 63. // Само мн. Лица (мъже и жени), които са родени или живеят в гр. Никопол.
НИКОПОЛЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в гр. Никопол; никополка.
никотйн, мн. няма, м. Хим. Силно отровен за нервната система алкалоид, който се съдържа в семената и в листата на тютюна. — Трябва незабавно да оставите пушенето!.. При това вредното въздействие на никотина не е ограничено само върху нервната система. А. Наковски, БС, 210. Пушенето уврежда устната кухина, защото никотинът и катранът, които се внасят с тютюневия дим, дразнят устната лигавица. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 45. В чисто състояние никотинът е безцветна или почти безцветна течност.
— От фр. nicotine. — G. Веженои, Химия (превод), 1872.
НИКОТИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до никотин, свързан е с никотин. Пред всеки зрител [в кафенето] — лула, дълги кехлибарени цигарлъци, табакери, пунгии със златист тютюн — цял никотинов арсенал. Хр. Бръзицов, НП, 36. Рязкото спиране на пушенето предизвиква отначало в организма на страстния пушач никотинов глад. А Никотинов вкус. Никотиново отравяне.
НИКУЛДЕН неизм., м. Християнски празник — денят на св. Николай, покровител на моряците и рибарите, който се празнува на 6 декември, като според народния обичай се приготвя ястие от риба. Кога било на ден на Никулден, / отнесе им арват-ска девокя, / отнесе им у темни заноане, / отнесе им риба шаранова. Нар. пес., СбНУ X, 82.
НИКУЛДЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с празника Никулден. .# Чобана си спомняше дните, когато и в неговата къща имаше хора, празници и никул-денски шарани с орехи и кора от червено препечено тесто. С.. Северняк, ИРЕ, 41. — Ех, рекох си, защо не е свободно времето, че да строша леда, че да измъкна някой и друг сом и да омириша на никулденска пла-кия всички сиромашки къщурки. Д. Вълев, 3,231.
<> Никулденски месец. Диал. Месец декември. Отпускам (отпущам)/отпусна ремъка на никулденската дупка. Диал. Много съм ял и се чувствувам прекалено сит; преял съм.
НИКУЛЙЦА, лен. няма, ж. Диал. Никулден. Никулица, Варварица, кола дърва, кола брашно, къде да си, дома да си. Н. Геров, РБЯ III, 273.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НИКУЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Никулденски.
О Никулски месец. Диал. Месец декември.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НИКУТРИ, -а, -о, мн. -и, отриц. местоим. Диал. Никой. Тогас царън ми повика / поповине, владицине, / да изпеят бя
