ла книга, / никутро ся не наело / да изпее бяла книга, / бяла книга с черно писмо. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 273.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЙКЪДЕ нареч. 1. На нито едно въз-можно място. Сега тощникъде не се отби, никъде не се спря. И. Йовков, Ж 1945, 98. Романтиката на миналото никъде не се чувства така силно, както в тая тясна улица. Ст. Михайлов, БС, 113. — Къде е постоянното ти местожителство? — Никъде не живеех постоянно. Ив. Унджиев, ВЛ, 338. // По посока към нито едно възмо-жно място; наникъде. Пътят се губеше в тая кал и не водеше никъде, освен пак в нея. Елин Пелин, Съч. I, 48.
2. Самостоятелно, като отговор, че нещо няма да се извърши или че не е станало на което и да е място, където и да е. Ами сега накъде? .. Никъде! Този българин съвсем ни отчая. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 78. — Ти не беше родена. — Ами като не бях родена, де бях? — Никъде. Д. Габе,
H, 12.
3. Разг. В съчет. с нямам и местоим. никой, нищо, нищичко. За подчертаване на пълното отсъствие, липса на някого или нещо. Аз смятах, .., да развъдя овце и да се заловя с овчар лък. Инак как ще живея, като си нямам никъде нищичко! А. Каралий-чев, ТР, 191. Вземи се задоми, че ти е време, а и нямаш никъде никого — сам сама си.
О <До> никъде няма да (не ще) стигна. Разг. Няма да постигна успех, резултат в някаква работа, дейност, начинание. — Докторе, с тоя акъл никъде няма да стигнеш!
— обади се той. — Ако я караш все тъй, ще те остави не само жена ти, но и майка ти. П. Вежинов, ЗНН, 94. За никъде не съм. Разг. Не съм годен за нищо, не ме бива, не струвам. Като е болен човек за никъде не е
— ни за работа, ни с хора да се събира. Чудото ми го няма никъде <по света>. Разг.
I. Отличавам се с много лоши качества, които рядко могат да се срещнат. Те са изключително неприятни хора, дето чудото им го няма никъде. 2. В изключително трудно положение съм, живея затруднено, имам тежки проблеми. Чудото ми го няма никъде, вече цяла година ходя по доктори и не установиха какво ми е.
никях, мн. няма, м. Остар. и диал.
1. Откуп, пари, които турчин дава на жена си, ако я напусне (Н. Геров, РБЯ).
2. Дарове, пари, накити, които при годеж, годеникът дава на годеницата. Родителите на младите пристъпват тоз час, .., към определение деня на сватбата, стойността на никяха, даровете. Ив. Вазов, Съч. XVI, 54. Сама си го си сторила, / нишан да не си зимала. / Врют са яги, бре, събират / никях да хи йопишат. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 118.
— От араб. нрез тур. шкаЬ. — Друга форма: н и к й ф.
НЙЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Нил, който е свързан с Нил, втората по дължина река в света, която се намира в Източна Африка и се влива в Средиземно море. Големият храм е Карнак, .., е твърде много заплашен от навлизането на нилската вода. Р, 1926, бр. 202, 4. Нилска долина. Нилски крокодили. Нилски ръкав.
НИМ. Вж. те.
НИМ, мн. нймте. Диал. Отрицателна повелителна форма от глагола мога. Недей, недейте; немой, немойте. И още когато .. солунский митрополит искаше да натрапи на Кукушката епархия пак гръцки владика, а някой от кукушаните намислюваха за уния, покойний Нако викаше: „Нимте, деца! Еднъж излъгахме католиците, а пов-тор не ще можем“. К. Шапкарев, МЖБМ,
56. Адна жена секога, .., поучувала ги своите дружки комшиските жени и им веляла: „А мори додо, цецо, ним да пийте топло вино“. C6KI1I, 93. Догледа йъ едно лудо младо, / да й веле, веле и говоре: / „Мори момо, момо Катерино, / ним ме чини, момо Кате-рино, / да залудам, момо, да полудам“. Нар. пес., СбБрМ, 380.
НИМА частица. Обикн. във въпросителни изречения. 1. За изразяване на учудване или при изненада от нещо; ли. Нима този младеж с наивно детската усмивка е героят? Т. Генов, Избр. пр, 307. — И ще ме извините, че ви попречих преди минутка.. Съзрях, че се мерите в нещо и изтръпнах.
— Защо пък? Нима се страхувате от гърмежи? Н. Попфилипов, PЛ, 119. — Не е чак толкова лош! — усмихна се Асен.. — А нима според тебе е добър? — запита сестрата. А. Гуляшки, СВ, 159. И съм рекъл, като се женя, да си избера мома от село. — У/ Нима не си женен? Елин Пелин, Съч. II, 47.
2. Самостоятелно или в съчет. с така. За изразяване на силно учудване, за подчертаване на изненадата от нещо; така ли, как така. — Какво мислите? —.. —Да. Как за нищо помрачихте най-хубавите ни години. — Нима? Г. Стаматов, Разк. II, 57. Пъргова:
— Вчера бях у Шумкови... те готвят годеж. Хаджиева: — Нима? Ст. Л. Костов, Избр. тр, 354-355. И цял народ живее в ад, като у Данта? Туй нещо не видя ли ти у тях? — Нима така? Виж, туй пък не видях! Д. Подвързачов, Б, 17.
3. За изразяване на съмнение, колебание, несигурност, недоумение; ли, дали. Тя е добра, умна, хубава и работна. Нима господ и нея ще осъди да влачи черен живот и да не знае що е радост? Елин Пелин, Съч. III, 118. — Нима са се свършили добрите хора на света? Ст. Л. Костов, Избр. тв, 347. Бригадата на Бротие е разбита.. Нима е въз-можно това? Кдй ^южа да нанесе тоя страшен удар? Й. Йовков, Разк. III, 135.
— Мисля, колко отвратително е нареден светът — а ние сме безсилни и зли. — Нима
